родно място. А що се отнася до вашите мотиви, ако евентуално пийнете повечко, дръжте си мотивите поне на две хиляди мили от Кинг Сити. — Тя се усмихваше, при това непресторено. Почваше да вярва на този човек, допадна й. — Сетих се за още нещо. Познавате ли много хора в Кинг Сити?
— Не.
— Чух за куката за плетене — небрежно подхвърли той. — Не е чудно някой ваш познат да намине насам. Това ли е естественият цвят на косата ви?
— Да.
— Боядисайте я за известно време черна. Повечето хора по този начин стават неузнаваеми.
— А това? — Тя нежно докосна с пръст белега си.
— Ами… това е… как се казваше? По дяволите, как се казваше? Тази сутрин ми беше на езика.
— Съвпадение ли?
— Именно, съвпадение! — Очевидно бе приключил. Извади тютюн и хартийка и сви цигара, неугледна и на буци. Отчупи клечка серен кибрит, драсна и я подържа, додето отровният син пламък премине в жълт. Цигарата му се запали накриво.
— Няма ли да ме заплашите? — обади се Кейт. — Искам да кажа, какво ще направите, ако аз…
— Няма. Стигне ли се дотам, вярвам, че ще измисля нещо достатъчно заядливо. Каквато и да сте, каквото и да вършите, каквото и да приказвате, не искам да причинявате зло на мистър Траск и на момчетата. Представете си, че сте мъртва и сега сте някоя съвсем друга, и ще я караме чудесно. — Изправи се, отиде до вратата и се обърна. — Имам син, тази година навършва двайсет. Едро, приятно на вид момче със счупен нос. Всички го обичат. Не желая да стъпва тук. Ще кажа и на Фей. Да върви при Джени. Появи ли се, кажете му да отиде при Джени. — И затвори вратата зад гърба си.
Кейт си погледна пръстите и се усмихна.
4
Фей се изви в стола, за да достигне късчето прегорял орехов фондан. И като заговори, устата й беше пълна със сладкиш. Кейт се разтревожи, че тя може би чете мисли, защото Фей каза:
— Все така не ми харесва. Казах ти го тогава, казвам ти и сега. С руса коса те харесвах повече. Не разбирам какво ти хрумна да я боядисваш. И без това имаш светла кожа.
С ноктите на палеца и показалеца Кейт хвана един-единствен косъм от главата си и нежно го изтегли. Прекалено умна бе тя. Изрече най-добрата от всички лъжи — истината.
— Не исках да ти казвам. Беше ме страх, че някой може да ме познае и с това да нараня нечии чувства.
Фей се надигна от стола, пристъпи до Кейт и я целуна.
— Какво добро дете си ти! Какво мислещо съкровище!
— Да пием чай — предложи Кейт. — Ще ида да донеса.
— Излезе от стаята и във вестибюла, упътила се към кухнята, избърса с върховете на пръстите си следата от целувката.
Като се настани отново на стола, Фей си избра парче фондан, от което се подаваше цял орех. Сложи го в устата си, но захапа късче орехова черупка. Криво и остро, то попадна в кухия й зъб и се забоде право в нерва. Пред очите й заигра синьо болезнено сияние. Челото й се изпоти. И когато Кейт се върна, носейки подноса с чайника и чашите, Фей човъркаше със закривен пръст в устата си, стенеща от изтезанието.
— Какво има? — извика Кейт.
— Зъбът! Черупка!
— Я да видя! Отвори си устата и ми покажи! — Кейт надникна в отворената уста, сетне се пресегна към резбованата масичка и купата за орехи и взе иглата за чистене на ядки. За част от секундата изтръгна черупката и я поднесе на дланта си.
— Ето!
Болката в нерва прекрати своя писък и агонията спадна в тъпа треска.
— Толкова ли е мъничка? А ми се стори като къща! Виж какво, скъпа — рече Фей, — отвори второто чекмедже, там са ми лекарствата. Дай камфора и малко памук. Ще ми помогнеш ли да го натъпчеш в зъба?
Кейт донесе шишенцето и напъха топче напоен памук в зъба с върха на иглата.
— Трябва да го извадиш.
— Знам. Ще го извадя.
— От тая страна и аз нямам три зъба.
— Да, ама не ти личи. Помисля ли за вадене, тръпки ме побиват. Ще ми дадеш ли от балсама на Пинкам? — Наля си глътка от билковата смес и въздъхна от облекчение. — Чудно лекарство е това! — рече тя. — Светица е тая жена, дето го е измислила.
Глава 20
1
Беше приятен следобед. Залязващото слънце обагряше връх Фримант13 в розово. Фей го наблюдаваше от своя прозорец, а някъде от улица Кастровил долиташе сладостният дрън на конските звънчета от осморен впряг, смъкващ зърно от билото. В кухнята готвачът подрънкваше със съдове. По стената зашумоля триене, а после на вратата едва чуто се похлопа.
— Влизай, Перде! — провикна се Фей.
Вратата се отвори и на прага застана изкривеният дребен пианист с перде и на двете очи в очакване да я чуе, за да разбере къде е.
— Какво искаш? — попита Фей. Той се извърна към нея.
— Не се чувствам добре, мис Фей. Иде ми да се свия на леглото и довечера изобщо да не свиря.
— Миналата седмица две нощи ти беше зле. Кажи, Перде, не ти ли харесва тази работа?
— Не се чувствам добре.
— Добре, добре. Но ти препоръчвам повече да се пазиш. Трябва няколко седмици да оставиш на мира лулата с опиума — тихо се обади Кейт.
— О, мис Кейт! Не знаех, че сте тук. Не съм пушил.
— Пушиш — каза Кейт.
— Добре, мис Кейт, ще го оставя. На всяка цена. Не ми е добре. — Затвори вратата и го чуха да влачи ръка по стената, за да се ориентира.
— Каза ми, че е спрял — рече Фей.
— Не е спрял.
— Горкичкият! — каза Фей. — Не му остава вече за какво да живее.
Кейт се изправи пред нея.
— Толкова си добра — рече тя, — всекиму вярваш. Някой ден, ако не внимаваш или ако аз не внимавам вместо тебе, току-виж, някой задигнал и покрива над главата ти.
— Че кой ще тръгне от мен да краде? — попита Фей. Кейт сложи ръка върху месестото рамо на Фей.
— Всички не са добри като тебе.
В очите на Фей блеснаха сълзи. Взе от стола носната си кърпичка, обърса очи и едва-едва докосна ноздрите си.
— Ти си ми като истинска дъщеря, Кейт.
— Почвам да вярвам, че наистина съм — каза Кейт. — Така и не познавам майка си. Умряла е, като съм била малка.
Фей си пое дълбоко дъх и се впусна в предоставената възможност:
— Кейт, не ми харесва, дето работиш тук.
— Защо пък не?
