Париж.
— Може и да стане, но не сега.
— Защо не, Кейт? Имам достатъчно пари.
— Ще имаме още повече.
— Защо да не заминем сега? — умолително попита Фей.
— Можем да продадем това заведение. С клиентелата, която сме завъдили, можем навярно да му вземем едно десет хиляди.
— Не!
— Какво значи това „не“? Заведението е мое, мога да го продам.
— А забрави ли, че съм ти дъщеря?
— Не ми харесва тонът ти, Кейт. Какво става с тебе? Има ли още вино?
— Разбира се, ето ти още малко, виж го в шишето. Хайде, изпий го направо от бутилката. Браво, майко, разля си го по шията! Нека ти влезе под корсета, майко, по тлъстото шкембе!
— Кейт! — проплака Фей. — Не ставай лоша! Толкова ни беше хубаво! Какво искаш сега, всичко да развалиш?
Кейт изтръгна бутилката от ръката й.
— Дай това тука! — Отпуши я, пресуши я и я захвърли на пода. Чертите й се бяха изострили, очите й блестяха. Разтворени, устните на малките й уста показваха малките остри зъби; кучешките стърчаха по- дълги и по-остри. Засмя се сдържано.
— Майко, мила майко, сега ще ти покажа как се върти публичен дом. Ще ги научим тия безцветни плужеци, дето идват тук да си хвърлят отвратителното семе само за един долар! Удоволствия ще им предложим, майко скъпа!
— Кейт — сряза я Фей, — ти си пияна. Не разбирам какво говориш.
— Не разбираш, скъпа майко? Искаш ли да ти обясня?
— Искам да си мила. Да бъдеш, каквато си беше.
— Да, но е много късно. Аз не исках да пия. Но ти ме принуди, ти, гаден и тлъст червей! Нали съм твоята мила и сладка дъщеря, забрави ли? Да, помня колко се изненада, като разбра, че съм имала редовни клиенти. Да не мислиш, че ще се откажа от тях? Да не мислиш, че ми дават по един жалък и соникакъв долар? Не-е-е, десет ми дават и цената непрекъснато се качва! Не могат при никого да отидат. Никой друг няма да ги обслужи като мене.
Фей се разплака като дете.
— Кейт — рече тя, — не говори така! Ти не си такава. Не си такава!
— Мила майко, моя сладка дебела майко, свали панталоните на който и да е от моите редовни клиенти! И виж полумесеците по слабините им, много са красиви. И ситните прорезчета, които дълго кървят. О, скъпа майко, аз притежавам най-сладкия комплект от бръснарски ножчета, подредени като полумесец, и са остри, ах, колко са остри!
Фей понечи да стане от стола, но Кейт я блъсна обратно.
— И знаеш ли, мила ми майко, това ще се въведе в цялото ни заведение. Цената: двайсет долара. И ще караме тия незаконородени типове да се къпят. А кръвта им ще избърсваме с бели копринени кърпички. Да, майко мила, кръвта от нашите възлести камшичета! — Фей почна дрезгаво да вие. Кейт тозчас затули устата й с шепа. — Не вдигай шум! Бъди добричка. Можеш да олигавиш цялата ръка на дъщеря си, но шум да няма! — Сякаш да се увери, тя дръпна ръка от устата на Фей и я обърса в полите й.
— Искам да напуснеш дома! — изшептя Фей. — Да се махаш! Моят дом е свестен, без такива гадости. Да се махаш!
— Не мога да си отида, майко. Горката ми, не мога да те оставя. — Гласът й стана леден. — А сега ми се доповръща от тебе. Повръща ми се. — Взе чаша от масата, приближи тоалетката и до половината й наля от камфоровия опиат. — Вземи, майко, изпий го. Добре ще ти дойде.
— Не го искам.
— Нали си добричка? Изпий го. — И вежливо й го наля в устата. — Още една глътка остана, само една и край.
Известно време Фей смътно мънка, след това се отпусна на стола и тежко захъркала, заспа.
3
В потайните места на съзнанието й бе почнал да се насъбира ужас, а след ужаса дойде и паниката. Кейт си спомни миналия случай и я обзе желанието да повърне. Стисна си ръцете и паниката й се засили. Запали от лампата свещ и с несигурна стъпка прекоси тъмния вестибюл към кухнята. В една чаша насипа горчица на прах, разбърка я с вода на каша и я изпи. Докато кашата се движеше пареща по пътя си, Кейт се хвана за ръба на умивалника. Повдигна й се няколко пъти и повърна. Накрая, немощна и с разтуптяно сърце, успя да се пребори с виното и умът й се избистри.
Прехвърли цялата вечер в мислите си, като паметта й се връщаше, подобно на душещо животно, върху всяка отделна сцена. Наплиска си лицето, изми умивалника и прибра горчицата на рафта. След това се върна в стаята на Фей.
Наближаваше утро, осветяващо гърба на връх Фримант, който сега се рисуваше черен на небесния фон. Фей все така хъркаше на стола си. Кейт я понаблюдава известно време и след това й оправи леглото. Повлече, изпъна и вдигна брутната водоизместимост на спящата жена. Положила я вече на леглото, тя я съблече, изми й лицето и прибра дрехите.
Денят бързо напредваше. Кейт седеше до леглото и наблюдаваше отпуснатото лице с отворена уста, мърдащо устни навън и навътре. По едно време Фей неспокойно се раздвижи, пресъхнали, устните й изломотиха някакви неразбираеми слова, но една въздишка отново я унесе в дрямка. Кейт внимателно се заоглежда. Издърпа горното чекмедже на тоалетната масичка и разгледа стъклениците, съставляващи аптечката на публичния дом: камфоров опий, болкоуспокояващо, балсама на Лидия Пинкам, железен тоник за усилване, мехлема на Хол, английска сол, рициново масло, амоняк. Взе шишенцето амоняк, навлажни една носна кърпа и от прилично разстояние я поднесе над устата и носа на Фей. Задушаващи и разтърсващи, изпаренията накараха Фей да прохърква и мъчително да се заизмъква от черната си паяжина. Очите й широко се отвориха от ужас.
— Няма нищо, майко — рече Кейт. — Няма нищо. Просто сънуваш кошмари, имала си лош сън.
— Да, сън — издума Фей, сънят отново я надви, отпусна се пак назад и захърка, но амонякът вече я бе докарал почти до пълно съзнание и сега тя бе по-неспокойна. Кейт върна шишенцето в чекмеджето. После оправи масата, попи разляното вино и отнесе чашите в кухнята.
Пропълзяла през процепите на щорите, зората изпълни къщата с виделина. Готвачът се размърда в своята пристройка зад кухнята, заопипва да си намери дрехите и нахлузи тежките си кундури.
Кейт се движеше безшумно. Изпи две чаши вода, а третата върна в стаята на Фей и затвори вратата. След това подигна десния клепач на Фей — окото се обърна търсещо към нея, не беше се обърнало нагоре. Кейт действаше бавно и прецизно. Пое кърпичката и я помириса. Амонякът бе изветрял, но миризмата му все още бе остра. Просна кърпата върху лицето на Фей и когато Фей се заогъва и завъртя, почти да се събуди, дръпна я и остави Фей наново да потъне в сън. Три пъти извърши това. Като прибра кърпата, взе от мраморната плоча на тоалетката една кука от слонова кост, отметна завивката и почна да натиска тъпия й край по висящите гърди на Фей с постоянно нарастваща сила, докато спящата заскимтя и се загърчи. Сетне Кейт направи същото по всички по-чувствителни места на тялото й — под мишницата, в слабините, по ушите, по клитора, но всеки път дръпваше куката, преди Фей да се е разсънила напълно.
Сега Фей изплува почти до повърхността на съня. Заскимтя, замята се, засмърка. Кейт я погали по челото, прокара меко пръсти по вътрешната страна на ръката й и тихо заговори:
— Мила… мила! Ти сънуваш ужасен сън. Събуди се, майко, събуди се от този кошмар!
Дишането на Фей се нормализираше. Издаде огромна въздишка, обърна се на една страна и се унесе, замъркала блажено. Кейт се надигна от леглото, а в главата й някакъв талаз завъртя света. Задържа се, доближи вратата и се ослуша, измъкна се и предпазливо се прибра в стаята си. Бързо се съблече, надяна си нощницата, наметна халата и обу чехлите. Среса коси, вдигна ги на кок и ги покри с нощна шапчица, напои лицето си с Флоридска вода и нечуто се върна в стаята на Фей. Тя спеше все така мирно на едната си
