мъчително е да гледаш отстрани. Някъде дълбоко в себе си очаквам от него да приеме. Но не е ли странно това? Баща, който иска синът му да бъде осъден на величие! Какво самолюбие!
— Не било лесна работа да измислиш име, уверих се — засмя се Адам.
— А ти какво очакваше?
— Не знаех, че може да бъде толкова приятно.
Ли донесе блюдо задушено кокоше месо, купа с димящи варени картофи и дълбок съд със салата от цвекло, всичко поставено на дъска за сладкиши.
— Не знам добре ли е станало — каза той. — Кокошките бяха малко старички, а ярки нямаме. Тази година пилетата ги издавиха невестулките.
— Сядай и ти — рече Самуел.
— Чакайте да си изпия ракийцата — отвърна Ли. В негово отсъствие Адам каза:
— Не мога да си обясня. По-рано говореше другояче.
— Сега ти има доверие — каза Самуел. — Той има дарбата да бъде докрай верен, без да се надява на каквато и да е отплата. Като човек е може би много по-добър, отколкото можем да мечтаем за себе си.
Като се върна, Ли приседна в другия край на масата.
— Оставете децата на земята — рече той. Щом ги оставиха, близнаците почнаха да протестират, но Ли им каза нещо остро на кантонски диалект и те се умълчаха. Мъжете се хранеха мълчаливо, както повечето селски хора. Внезапно Ли се надигна, втурна се в къщата и се върна с дамаджана червено вино.
— Забравих го — рече той. — Бях го намерил в къщата.
Адам се засмя.
— Помня, че тук пих вино, преди да купя земята. Навярно съм я купил заради виното. Кокошката е добра, Ли. Имам чувството, че от дълго време не съм усещал вкуса на храната.
— Оправяш се — отбеляза Самуел. — Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.
4
Ли разчисти масата и даде на момченцата по една изчистена кокоша кълка. Седнали в тържествени пози, те държаха своите мазни жезълчета и се редуваха ту да ги разглеждат, ту да ги смучат. Виното и чашите останаха на масата.
— Сега най-добре да изберем имената — рече Самуел. — Усещам как Лайза отдалеч ми дърпа поводите.
— Не ми идва на ума как да ги кръстим — каза Адам.
— Нямаш ли в семейството някое име, някоя примамка за богат роднина, някаква семейна гордост, достойна за увековечаване?
— Не. Искам, доколкото е възможно, да почнат всичко отначало.
Самуел сви пръсти и се чукна по челото.
— Какъв срам! — извика той. — Колко лошо, че не могат да имат имената, които им се полагат!
— Какво искаш да кажеш?
— Нали казваш „отначало“? Снощи си мислех… Не ти ли е хрумвало ти как се казваш?
— Аз ли?
— Ти я! И твоите първородни — Каин и Авел!
— О, не! — възкликна Адам. — Това не бива!
— Знам, че не бива. Все едно изкушаваме съдбата, каквато и да е тя. Но не е ли удивително, че Каин е може би най-познатото име по цял свят, а доколкото зная, носил го е само един човек?
— Вероятно затова името никога не загубвало своя смисъл — обади се Ли.
Адам се загледа в мастиленочервеното вино в чашата си.
— Само като го чуя, и ме побиват тръпки — рече той.
— Откакто свят светува — почна Самуел, — в душите ни витаят и ни преследват две предания. Носим ги навсякъде като невидими опашки. Преданието за първородния грях и преданието за Каин и Авел. Но аз не ги разбирам — нито едното, нито другото. Изобщо не ги разбирам, но ги чувствам. Лайза много ми се сърди. Казва, че нямало защо да ги проумявам. Според нея излишно е да се мъчиш да доказваш нещо, което е истина. Може би е права. Може би наистина е права. Ли, Лайза ми докладва, че си бил презвитерианец. Ти разбираш ли Райската градина и Каин и Авел?
— Тя смяташе, че трябва да съм нещо, а пък аз преди много време съм посещавал неделно училище в Сан Франциско. Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане — каквито са те.
— Той те попита дали ги разбираш — намеси се Адам.
— Струва ми се, разбирам грехопадението, защото донякъде мога да го усетя и в себе си. Но братоубийството — не. А може пък и да съм забравил някои подробности.
— Повечето хора не обръщат внимание на подробностите — каза Самуел. — А мен тъкмо те ме поразяват. Авел не е имал деца. — Погледна небето. — Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш. Не! — отсече той. — Аз изпитвам радост. И съм си дал обещание да не приемам радостта за грях. Доставя ми удоволствие да се ровя в нещата. Какво е удоволствието да преместиш камък, ако не погледнеш под него? А това, че никога няма да видя обратната страна на Луната, ме изпълва с черно разочарование.
— Аз нямам Библия — рече Адам. — Семейната остана в Кънектикът.
— Аз имам — каза Ли, — ще я донеса.
— Няма нужда — спря го Самуел. — Лайза ми позволи да взема Библията на майка й. В джоба ми е. — Измъкна пакетчето и разгъна оръфаната книга. — Тази сякаш е била драна и дъвкана. Интересно, какви ли страдания е побрала! Дай ми една употребявана Библия и мисля, ще мога всичко да ти разкажа за нейния собственик по местата, омърляни от търсещите му пръсти. Докато Лайза я цапа равномерно. Ето, най- вехтата от всички истории! Ако с нещо ни смущава, трябва да търсим този смут у нас самите.
— Не съм я чувал от дете — каза Адам.
— Тогава може би си мислиш, че е дълга и широка, но тя е много кратка — рече Самуел. — Ще ви я прочета и сетне ще се върнем отначало. Дай ми малко вино, гърлото ми пресъхна за вино. Ето тук, една толкова кратичка история, която е оставила толкова дълбока рана! — И наведе очи. — Я вижте! — извика.
Децата са заспали на земята.
— Ще ги покрия — каза Ли и стана.
— Пръстта е топла — рече Самуел. — Слушайте сега: „И Адам позна жена си Ева и тя зачена и като роди Каин, каза: «Родих мъжка рожба от Бога.»“ — Адам бе почнал нещо да говори, Самуел го погледна и той млъкна, скривайки очи с ръка. Самуел продължи да чете: — „И тогава тя роди брат му Авел. И Авел стана пастир, а Каин почна да обработва земята. И като мина време, отиде Каин и принесе на Господа дар от земните плодове. И Авел също принесе първородните на стадото си и от тлъстината им. И погледна Бог благосклонно на Авел и на даровете му, а Каин и неговите дарове пренебрегна.“
— Ето тук — обади се Ли. — Впрочем продължавайте нататък. После ще се върнем.
— „И се разгневи Каин и лицето му помръкна. И рече Бог Каину: «Защо си разгневен и защо помръкна лицето ти? Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.» Тогава рече Каин на брата си Авел да излязат на полето и като излязоха на полето, Каин се хвърли на брата си и го уби. И Бог попита Каин: «Къде е Авел, твоят брат?» А оня му отвърна: «Не зная. Да не съм аз пастир на брата си?» И му рече Бог: «Какво направи? Гласът на братовата ти кръв вопие към мен от земята. И ти ще бъдеш прокълнат от тази земя, която раззина паст да попие братовата ти кръв, проляна от твоята ръка. И когато обработваш земята, тя отсега нататък няма да ражда нищо, а ти ще бъдеш бездомен и ще станеш скитник.» А Каин рече на Бога: «Това наказание е по-тежко, отколкото мога да понеса. Виж, ти днес ме изгонваш от лицето на земята и от своето лице. И аз ще стана беглец и скитник по земята и всеки, който ме срещне, ще ме убие.» А Господ Бог му рече: «Ако някой посегне да убие Каин, за отмъщение ще бъдат взети седем живота.» И тогава Бог постави на Каина знак, та да не го убие, който го срещне. И Каин се отдалечи от божието
