и си наля още малко ром. Бутилката бе на свършване.
— Знам какво мразиш. Мразиш у тях нещо, което не можеш да разбереш. Ти не мразиш злината им. Мразиш у тях доброто, до което не можеш да се докопаш. Чудя се в крайна сметка какво искаш.
— Ще имам толкова пари, колкото са ми необходими. Ще замина за Ню Йорк и няма да остарея. Не съм стара. Ще си купя къща, хубава къща в хубав квартал, ще наема чудесна прислуга. А първо ще издиря един човек, стига да е жив, и много бавно, с огромно старание да боли, ще му отнема живота. Ако го изпипам добре, преди да умре, той ще полудее.
Адам тупна нетърпеливо крак.
— Глупости. Това не може да е вярно. Побъркана история. Всичко е измислица. На нищо не ти вярвам.
— Помниш ли как ме видя първия път? — попита тя. Лицето му се помрачи.
— О, Господи, помня.
— Помниш ли счупената ми челюст, разцепените устни и липсващите зъби?
— Помня. Но не искам да си спомням.
— Най-голямата наслада ще ми бъде да намеря човека, който извърши това — каза тя. — А след това… ще има и други наслади.
— Трябва да тръгвам — рече Адам.
— Не си отивай, мили — спря го тя. — Не си отивай сега, любов моя. Чаршафите ми са от коприна. Искам да ги усетиш с кожата си.
— Шегуваш се.
— Съвсем не, любов моя. Теб в любовта много не те бива, но ще те науча. Аз мога да те науча. — Изправи се несигурна и сложи ръка на рамото му. Лицето й му се стори свежо и младо. Наведе очи към ръката й — видя, че е сбръчкана като бледа маймунска лапа, и се отдръпна с отвращение.
Тя долови жеста му и устата й се вкамени.
— Не разбирам — каза той. — Зная, но не мога да повярвам. И зная, че на сутринта ще ми се струва невероятно. Ще бъде като кошмарен сън. Не, не, това не може да бъде сън. Защото не съм забравил, че си майка на синовете ми. Ти дори не попита за тях. Ти си майка на синовете ми.
Кейт подпря лакти на коленете си и обхвана брадата си с длани тъй, че пръстите покриха изострените й уши. Очите й светнаха от тържество. Заговори с подигравателно нежен глас:
— Глупакът винаги пропуска нещо, открих го още като малка. Аз съм майка на синовете ти. Твоите синове? Майката съм аз, да, но отде знаеш ти ли си бащата?
Адам раззина уста.
— Кати, какво значи това?
— Казвам се Кейт. Слушай, скъпи, и помни! Колко пъти съм те пуснала достатъчно близо до себе си, за да ми направиш деца?
— Ти беше изранена — каза той, — страхотно изранена.
— Веднъж — прекъсна го Кейт, — само веднъж.
— Бременността не ти понесе — запротестира той, — беше ти тежко.
Тя му се усмихна невинно.
— За брат ти обаче не бях толкова изранена.
— За брат ми?
— Забрави ли Чарлз?
— Дявол си ти — засмя се Адам. — И си мислиш, че ще повярвам някакви истории с брат ми?
— Все едно ще повярваш ли — рече тя.
— Не го вярвам — каза той.
— Ще го повярваш! Първо ще се зачудиш, сетне ще се разколебаеш. И ще си спомниш Чарлз, всичко за него. Бих могла да обикна Чарлз. Донякъде приличаше на мен.
— Нищо подобно.
— Ще си припомниш — продължи тя. — Някой ден сигурно ще си спомниш един чай, който ти е нагарчал. Ти ми изпи лекарството погрешка, нали помниш? И спа, както никога не си спал, събуди се късно и главата ти тежеше, нали?
— Ти беше в ужасно състояние, за да скроиш нещо подобно.
— Аз мога всичко — каза тя. — А сега, любов моя, събличай си дрехите. Пък аз ще ти покажа на какво още съм способна.
Адам притвори очи и главата му се завъртя от рома. После ги отвори и енергично поклати глава.
— Няма никакво значение, дори да е вярно — продума той. — Няма никакво значение. — И внезапно се разсмя, защото схвана, че наистина е така. Изправи се доста рязко, но се наложи да се задържи за облегалото, за да устои на замайването. Кейт подскочи и хвана лакътя му с две ръце.
— Да ти помогна да си свалиш палтото.
Адам изви ръка да се освободи от дланите й, като че по тях течеше ток. Олюлявайки се, отправи се към вратата.
В очите на Кейт блесна необуздана омраза. Тя извика, нададе продължителен и пронизителен животински крясък. Адам спря и се обърна към нея. Вратата се отвори с гръм. Биячът на заведението направи три крачки, спря, завъртя се с цялата си тежест и юмрукът му улучи Адам под ухото. Адам се строполи.
— С ботушите! — изкрещя Кейт. — Друсни му един с ботушите!
Ралф се приближи до падналия човек и премери разстоянието, но забеляза, че отворените очи на Адам са приковани в него. Обърна се раздразнено към Кейт.
— Казах да му друснеш един с ботушите — ледено рече тя. — Размажи му физиономията.
— Но той не се съпротивлява — каза Ралф. — Капчица сила не му е останала.
Кейт седна, дишайки през устата. Ръцете й се сгърчиха в скута.
— Мразя те, Адам — каза тя. — Мразя те за първи път. Мразя те! Чуваш ли, Адам, мразя те!
Адам понечи да седне, падна назад и пак се опита. Вече приседнал, вдигна очи към Кейт.
— Няма никакво значение — каза той. — Никакво значение. Изобщо никакво значение. — Застана на колене и се подпря на пода върху сгънатите си пръсти. — Знаеш ли, обичал съм те повече от всичко на света. Наистина. Беше тъй силно, че ми трябваше много, за да го убия в себе си.
— Ще се върнеш ти — каза тя, — ще пълзиш, ще си влачиш корема по пода и ще се молиш, ще просиш!
— Искате ли сега един ботуш, мис Кейт? — попита Ралф. Тя не му отговори. Адам продължи към вратата много бавно, старателно пазейки равновесие. Ръката му едва напипа рамката й.
— Адам! — извика Кейт.
Той се обърна едва. Усмихна й се, както човек би се усмихнал на един спомен. Сетне излезе и внимателно затвори. Кейт остана, вперила поглед във вратата. В очите й нямаше нищо.
Глава 26
1
Във влака, който го връщаше от Салинас в Кинг Сити, Адам Траск се намираше в някаква мъглявина от неясни очертания, звуци и багри. Не беше в състояние да проследи каквато и да било мисъл в главата си.
Сигурен съм, че в човешкото съзнание съществуват способи, чрез които в тъмните му дълбини се разглеждат, отхвърлят или приемат всякакви въпроси. Подобна дейност понякога задейства възможности, каквито човек не знае, че притежава. Колко често заспиваме тревожни, изпълнени с болка, без да съзнаваме каква е била причината за това състояние, а на сутринта пред нас е ясно, откриват се нови посоки и това е може би резултат от тези скрити разсъждения. Има пробуждания, когато в кръвта ни клокочи възторг, стомахът и гърдите са изопнати и наситени с радост, а мисълта с нищо не подсказва какво е било оправданието или причината.
