някоя жена по хиляда долара всеки месец в продължение на двайсет и две години. Може да са хиляди, включително изнудване, но вече решихме, че ще приемем писмото на Елинър за чиста монета, а в него пише: „Тези пари са от баща ти“. Едва ли е искала да каже, че парите са идвали директно от бащата на Ейми, защото не е било така. Освен ако не разбием алибито на Джарет, а това изглежда невъзможно. На нея обаче й е било известно, че парите са от Джарет. Дори ако не са имали някакво споразумение, чековете са издадени от „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“ и тя е знаела, че са от Джарет. Така че „тези пари са от баща ти“ всъщност означава „Сайръс М. Джарет ми изпращаше тези пари, защото определен човек ти е баща“. В такъв случай, докато Ори проверява алибито, трябва само да кажем на Сол и Фред да се върнат двайсет и две години назад и да разберат кой е този човек, към когото Джарет би изпитвал такова силно и дълго задължение.
— Синът му.
— Разбира се! Синът винаги идва на първо място. Откраднахте репликата ми. Точно се канех да стана и да кажа: „Дори маймуната изпитва обич към сина си, а Джарет има син“. И да напусна сцената. — Станах. — Знаете телефона на Сол, ако тази вечер се случи нещо. Възможно е Юджийн Джарет да се отбие да си побъбрите.
Напуснах сцената.
Глава 8
Когато Улф се върна от оранжерията в единайсет в петък сутринта, Сол Панцър (десет долара на час, но заслужава двойно повече), Фред Дъркин (осем долара на час, заслужава си ги) и Ори Кедър (също осем долара, обикновено си ги заслужава) вече седяха на три жълти стола с лице към мен и с отворени бележници. Бяха дошли преди час. Сол, жилав и малко дребен, с изключение на ушит е и носа, би могъл да се захване с всяко житейско поприще, което му харесва, но си беше избрал да стане детектив на свободна практика преди години, защото можеше да работи само когато иска, да изкарва толкова пари, колкото му трябват, да прекарва много време на открито и да носи старата си плетена шапка от първи ноември до петнайсети април. Шапка с две лица като неговата, светлокафява от едната страна и карирана от другата, която изчезва за миг, щом я пъхнете в джоба си, може да ви е полезна, ако следите някого. Фред, по-нисък, но малко по-широк от мен, лесно би могъл да ви излъже. Тъкмо когато си казвате колко жалко, че част от физическата му сила не може да се замени с умствени способности, той успява да забие клин там, където е трудно да видите дори цепнатина. За голямо съжаление Ори знае колко добре изглежда. Огледалото често е удобно средство, независимо дали е собственото ви джобно огледало или е закачено на стената, но не и ако се интересувате повече от прическата си, отколкото от заподозрения.
Тримата станаха при влизането на Улф, който се ръкува с всички, защото не ги беше виждал от седмици. Тръгна към бюрото, а те обърнаха столовете си да са с лице към него. Казах му, че вече съм ги инструктирал, дал съм им 3 пари за разноски и сме обсъдили задачата на Ори — да провери алибито на Джарет. Улф погледна Сол и попита:
— Някакви забележки?
Сол затвори бележника си.
— Бих могъл да направя десетки. Кой не би могъл? Но ако искаме да разберем къде е била от март до октомври 1944, лошото е, че не знаем кога е променила името си от Карлота Вон на Елинър Деново. Винаги е трудно да разследваш толкова отдавнашни събития, още повече в този случай.
— Мислиш ли обаче, че оттам трябва да започнеш?
— Двамата с Фред сме на това мнение. Разбира се, най-голяма вероятност има да е синът, или по-скоро, при сегашното положение на нещата, той е единствената вероятност. Но това е работа за вас с Арчи. Относно Макрей. Балу е казал на Арчи, че иска да се срещне с вас.
Улф сви устни. Плащаше на четирима възрастни мъже, и им плащаше добре, или по-точно плащаше им клиентката, и поради това се налагаше да поработи. Той изръмжа:
— Арчи, позвъни на мистър Макрей. Аз ще говоря.
Сигурно си мислите, че е по-лесно и по-бързо да се доберете до вицепрезидента, отколкото до президента на банката, но не беше така. Някакъв жалък чиновник определено не искаше да ме свърже с мистър Макрей преди да чуе мистър Улф и докато двамата застанат на линията, така да се каже, глас срещу глас, Улф също се поизнерви. Той се държа любезно, посочи колко ще е признателен, ако мистър Макрей дойде в три часа, но Макрей не беше сигурен дали ще успее и в шест и попита не би ли било по-удобно да отложат срещата за понеделник. Искал да се измъкне от града през уикенда. Накрая все пак се съгласи да дойде в шест или по-късно. Сол, Фред и Ори останаха с нас до обяд. Обадих се във Вашингтон на един генерал с три звезди от Пентагона, който не беше забравил услугата, направена му веднъж от Улф по съвсем частен въпрос. Генералът ми каза, че с удоволствие ще приема Ори Кедър и ще му окаже всевъзможна помощ стига това да не застрашава националната сигурност. Прекарахме час и половина, докато уточним програмата на Сол и Фред. Те разполагаха само с двете имена и снимките, нямаха представа дали през онези отдавна отминали месеци Елинър е замръквала в самия Ню Йорк заедно с осемте му милиона жители, в някое предградие или дори в Уисконсин. Знаехме имената на само четирима души, които са я познавали по онова време: семейство Джарет — баща, син и дъщеря, и Бъртрам Макрей. Дъщерята живееше в Италия, а Макрей ми беше казал, че след като Елинър Деново се е изнесла от къщата на Джарет, я е виждал там само три-четири пъти през следващите шест-седем месеца. Трудно е да започнете, когато няма откъде. Можехме да опитаме единствено в три несигурни посоки: Фред щеше да обиколи магазините със снимките, като започне от химическото чистене и стигне до кафенетата около двете къщи на Джарет. Сол щеше да опита всичко, което му дойде наум — от стари телефонни указатели до архивите за покупки на кредит в магазините из централен Манхатън, а аз щях да дам обява във всички нюйоркски вестници.
След обяд се заех с това, но вместо да звъня по вестниците, възложих поръчката На една рекламна агенция, защото трябваше да е осемсантиметрово каре, а не малка обява. Улф беше съчинил текста:
Възнаграждение от $ 500
за всякаква достоверна информация
относно местопребиваването
и действията на
КАРЛОТА ВОН,
известна още като
ЕЛИНЪР ДЕНОВО,
от 1 април 1944 до 1 октомври 1944
Обява №…
Не мина обаче без спор с автора. Той искаше да е шестнайсет, а не осем сантиметра, а в долната половина да се помести снимката в полуфас. Възражението ми беше, че ще получим купища писма от хора, които биха се хванали за всяка възможност, да изкарат 500 долара. Трябваше да прекарам поне седмица да проверявам част от тях при вероятност едно на милион да са ни от полза, а и солиден процент от отговорилите щяха да се превърнат в досадници. Аргументите ми бяха приети. Другото възражение — от Сол, не от мен — беше, че щяха да ни залеят хора, които са я виждали при безполезни за нас обстоятелства, например тогавашната прислуга на Джарет, но Улф отхвърли това. Сигурно щеше да ни струва между пет и десет бона, но в дванайсетте банки имаше достатъчно. Разбира се, съществуваше още едно възражение — това нямаше да се хареса на Реймънд Торн поради подтекста, че в миналото на Елинър Деново има нещо, което трябва да се разследва, но само споменахме това без да спорим по въпроса.
В агенцията „Грийн и Бест“ заявиха, че ще е по-добре карето да е десет, а не осем сантиметра, но спечелих и този спор. Бъртрам Макрей пристигна в 6:08 с вид на човек, който се нуждае от почивка — тиковете, които бяха тръгнали от крайчеца на клепача, сега обхващаха цялото му лице и влачеше крака по коридора. Да участвате в решенията какво да правите с няколко милиарда долара чужди пари е съсипваща работа. Въведох го при Улф, поканих го на червеното кожено кресло, попитах дали иска да пие нещо, но той отказа, защото му предстояло да шофира сто километра. Седна, примигна срещу Улф и изрази надежда, че
