няма да го забавим много.
— Не искам да съм груб — добави той, — но имах тежка седмица и се нуждая от малко въздух. Не ви попитах по телефона, но предполагам, че става дума за Джарет.
Улф кимна.
— Натъкнахме се на препятствие. Много вероятно е той да не е баща на дъщерята на Елинър Деново.
— Какво? — Макрей остана с отворена уста. — Но защо? Нали той е изпращал чековете?
— Да. Това се потвърди. Благодарение на мистър Балу вас. Но дъщерята е родена на 12 април 1945, така че е зачената предишното лято, а мистър Джарет твърди, че го е прекарал в чужбина по работа за Комисията за военновременното производство. През месец юли е бил в една военна болница в Неапол, според него.
— Боже мой! — Макрей погледна към мен. — Не ви ли казах това?
Поклатих глава.
— А аз не ви попитах. Би трябвало, но не го сторих. Извинете. Затова мистър Улф ви задава този въпрос сега. Джарет ми каза, че е заминал за Англия в края на май 1944. После за Египет, Италия и Африка и се е върнал на шести септември. Сега проверяваме това и вие можете да ни помогнете. Джарет ме нарече лъжец. А той, според вас, лъжец ли е?
— Според мен той е много работи, но… — Макрей обърна поглед към Улф. — Сигурен ли сте в датата на раждане?
— Да. Не подлежи на съмнение. Мистър Гудуин е видял акта зараждане.
— Тогава сигурно ние… вие… боже мой! Той беше извън страната през цялото лято. Мога да проверя точните дати на заминаването и връщането му, но има ли значение?
— Не. Нужно е обаче да знаем дали Елинър Деново, тогава, Карлота Вон, също е пътувала в чужбина през онова лято, дори и за кратко време. Можете ли да ни помогнете в това?
— Не, разбира се. Виждали сме се само три-четири пъти, след като напусна. Почти не сме разговаряли. — Изражението и гласът му показваха раздразнение. — Можехте да ми кажете всичко това по телефона. — Той погледна часовника си. — Загубихме цял час.
— Може и да не сме. — Улф наклони глава. — Вие сте разстроен, мистър Макрей. Ние също. Не може да ни обвините, че с мистър Гудуин сме направили неоснователно предположение. От една страна бяха чековете, а от друга — обстоятелствата, разкрити от вас, че Карлота Вон е напуснала Джарет през пролетта на 1944, но двамата са продължили да поддържат връзка. Допустимо бе да предположим, че той й е осигурил друга квартира, ако отношенията им са тръгнали в посока, която той е предпочитал да не следва в дома си. Не е нужно сега да се отказваме от това предположение — достатьчно е само да го модифицираме. Вчера казахте на мистър Гудуин, че навремето сте си помислили за възможна връзка между Карлота Вон и сина на мистър Джарет. Бил е двайсетгодишен и предполагам в колеж, но не и през летните месеци — може би той й е осигурил друга квартира. Това не би било трудно за единствения син на толкова богат човек. Не е нужно да ви губя повече времето, като ви обяснявам очевидни неща — чековете, изпращани от мистър Джарет може да са били предназначени не за неговата дъщеря, а за внучката му. Бих искал да чуя вашето мнение.
Макрей се намръщи. Изгледа ме и попита:
— Казах ли такова нещо?
— Мога да го повторя дума по дума, стига да искате — кимнах аз.
— Не искам. Говорил съм глупости.
— Не, не говорехте глупости. Попитах ви за отношенията й с другите, включително и с вас. Това беше всичко. Попитах ви дали си спомняте нещо конкретно, но вие не си спомнихте.
— Разбира се, че не си спомняме Той се обърна към Улф. — Това е смешно. Изпращал й е пари двайсет и две години, защото синът му… Абсолютно смешно. Все едно. Има причина… Не. — Той сви устни, изгледа Улф, после мен, после пак него. — Искам да изясним едно нещо. Две неща. Когато мистър Балу ме попита за чековете и разбрах, че са изплащани по сметката на Сайръс Джарет, нямах никакви възражения да получите тази информация. Нямах нищо против да предоставя рутинна информация — не беше нищо повече от това — за да създам неприятности на Сайръс Джарет. Бог ми е свидетел, че той ми е създавал достатъчно. Но не бих ви предоставил информация, която ще причини неприятности на сина му, дори да имах такава, а аз нямам. Високо уважавам Юджийн Джарет не само като колега в нашата банка, но и като приятел. Ще ви кажа едно нещо и всички ще го потвърдят — Юджийн Джарет не говори с баща си от десет години. Моето мнение за баща му е умерено в сравнение с неговото. При него, разбира се, нещата са на по-лична основа — между баща и син. Знаете колко сериозно може да е това. Ако Сайръс Джарет е продължавал да изпраща пари на онази жена — Карлота Вон или Елинър Деново — през последните десет години, това не е било заради сина му, сигурен съм.
Макрей хвана облегалките и се изправи на крака.
— Тръгвам си — заяви той. — Може да забравите за Юджийн Джарет. Но ако разполагах с повече сведения, които биха ви помогнали срещу баща му, щях да ви ги дам с удоволствие. Откровено казано, бих искал да му се случи нещо лошо… Да го сполети някаква истинска неприятност. Същото желаят и много други. Той е този, който е изпращал чековете в продължение на двайсет и две години. Дали е било изнудване? Дали тя е знаела нещо, което да му навреди? Ако е така, надявам се, че ще го изровите. Откровено казано, бих ви помогнал, стига да можех. Трябват ли ви… — Той се поколеба. — Ако са нужни някакви средства…
— Не. Имам клиент.
— Е, добре тогава…
— Той се обърна и тръгна толкова бавно, влачейки крака, че не се наложи да препускам, за да го настигна в коридора. На вратата се поколеба дали да не ми каже нещо, но се отказа. Колата му, паркирана пред входа, беше Империал, модел 1965.
Като се върнах в офиса, Улф беше затворил очи и се почесваше по ухото. Отидох до бюрото си; седнах и казах:
— Ако искате да чуете мнението ми, не само той, но и ние си загубихме времето. Не вярвам на версията му за сина, дори да бяха смъртни врагове. Задължението му е било към майката, не бащата. Дявол да го вземе, трябва да е синът. Кой друг? Той изсумтя и отвори очи.
— Ами ако основното ни предположение е погрешно? Ако чековете не са свързани с раждането?
— Загубени сме. Оттегляме се. Но в такъв случай в писмото на Елинър няма само една лъжа, то цялото е лъжи, а това не мога да повярвам. Ако чековете нямат нищо общо с Ейми, защо Елинър е запазила парите за нея до последната стотачка?
— Жената представлява произволно съчетание от неразбираеми постъпки.
— Кой го е казал? — Аз.
— Не съвсем произволно. Той вдигна рамене.
— Имаш ли време за едно писмо преди да излезеш? Да го пуснеш сега?
— Не. Но не е зле да позагладя глупавата грешка, която направих. — Извадих бележника си от чекмеджето. — Мис Роуън ще ме нахрани, когато и да отида. Тя е жена, преизпълнена с разбиране.
— Пфу! — Той никога няма да забрави онзи път, когато Лили го нарече Пит и го напръска с парфюм „Houri’de Perse“. — Имаш ли домашния адрес на Юджийн Джарет?
— Намерих го тази сутрин. Мислех си, че на Сол може да му потрябва.
— До него. На домашния му адрес, препоръчано. „Уважаеми господин Джарет, от името на мой клиент се обръщам към Вас за информация относно дейността и връзките на мие Карлота Вон през годините 1943-та и 44-та, запетая, докато е била служител на баща ви, запетая, тъй като научих, запетая, че може да сте в състояние да ми предоставите някои подробности. Точка. Ще ви бъда признателен, ако бъдете така любезен да позвъните в офиса ми, запетая, на горния адрес, запетая, в понеделник, запетая, в единайсет сутринта, запетая, или в два и трийсет или шест следобед, точка. Надявам се, запетая, че някой от тези часове ще ви бъде удобен. С уважение“.
— Защо не му предложите и в девет вечерта?
— Както знаеш, не обичам да работя след вечеря, но предполагам… Много добре, добави го.
Дръпнах пишещата машина към мен и извадих хартия и индиго.
