повече, сякаш определяха носителя на наградата „Пулицър“.
— Луиз О’Хара заслужава да спечели. Кой друг е успял да уговори самия Оливър Тейскенс да направи венецианска рокля специално за случая? — настояваше Джолийн.
— Не съм съгласна — възрази Лара. — Кели Уелч е докарала Ларс Нилсън специално от Париж, за да й ушие роклята, което е далеч по-огромно усилие.
— Да, но Луиз е имала и резервен вариант от „Унгаро“ — не се предаваше Джолийн.
— Да имаш резервен вариант, говори за дълбока вътрешна неувереност — парира я Лара. — Трябва да имаме предвид и характерите на момичетата.
В този момент се намеси Джули:
— Ей, не сме жури на Мис Вселена! Господи, по-добре да оставим друг да прецени. Вие двете сте прекалено пристрастни, за да отсъдите справедливо. Защо той да не избере? — попита Джули и погледна Патрик.
— В никакъв случай — отказа той усмихнат и вдигна безпомощно ръце. — Не съм квалифициран.
— Глупости — сряза го Джули. — Не е необходимо да си квалифициран, за да определиш кой е най- симпатичен. Просто прецени коя заслужава да спечели.
Патрик се огледа с широко отворени очи. Приличаше на мъж, който никога не е виждал хубаво момиче. За човек от света на киното имаше сладък вид, а това не се среща често. Бързо посочи момиче, седнало само в ъгъла.
— Според мен тя си е дала най-много труд — каза Патрик.
Джолийн и Лара ахнаха.
— Мадлин Крофт?! — възкликнаха и двете едновременно. Видимо бяха разтревожени — Мадлин Крофт определено не бе момиче по техен вкус. Беше сладко, двадесет и три годишно девойче, все още с бебешки тлъстинки. Беше облечена сякаш е взела дрехи под наем от специализирания магазин за костюми за Халоуин на Блийкър Стрийт. Освен това бе болезнено стеснителна и щом заговореше, се изчервяваше като домат.
— В никакъв случай! — просъска Джолийн. В следващия миг се усети, прочисти гърло и добави: — Много мило предложение. Никога не би ми хрумнало да й дам наградата.
— Господи — намеси се и Лара, — това ще е най-хубавото нещо, случило се някога на Мадлин Крофт. Така съжалявам, че не се сетих аз да я предложа. Тя е изключително симпатично момиче.
Патрик се изправи и отиде при Мадлин. Всички видяхме как тя заподскача от радост и вълнение. Джули заобиколи масата и се настани на освободеното от Патрик място до мен.
— Сладък е — прошепна тя. — И е богат. Той е най-милият човек, който сме срещали в Ню Йорк. Започни да излизаш с него.
— Дори да е свободен — какъвто не е, — не вярвам да се заинтересува от мен, което е добре, защото аз не се интересувам от него — обясних.
Той се върна на масата, придружен от Мадлин.
— Господи — възкликна тя, впила поглед в Лара и Джолийн, — Господи, днес е най-хубавият ден в живота ми! Вие двете сте най-добрите момичета на света. Вие сте специални. Страшно ви благодаря, че ме избрахте. Можете да дойдете на гости в имението ни в Саутхамптън, когато пожелаете.
Джолийн й връчи сертификата за пазаруване с намаление от „Долче и Габана“. Мадлин го погледна и изведнъж се натъжи.
— Какво има? — разтревожи се Джолийн.
— Никоя от дрехите в този магазин няма да ми станат — проплака Мадлин отчаяно. — Защо мислите, че се обличам по този начин?
— Има тонове аксесоари, които би могла да си купиш — утеши я Джолийн.
— Това прави нещата още по-лоши. Не се чувствам на място там! Страшно ми е неловко.
— Ти си много красиво момиче, Мадлин. Не се разстройвай. Няма защо — увери я Патрик.
— Наистина ли?
— Да. Ти си много по-хубава от всички останали.
Мадлин го погледна сияещо и отиде да се смеси с тълпата. По време на цялата вечеря Джули, Лара и Джолийн гледаха Патрик все едно е Майка Тереза. След като поднесоха кафето, той се обърна към мен и попита:
— Да ти предложа ли да те откарам с кола?
— Да!!! — възкликна Джули развълнувано. — Тя с удоволствие ще приеме.
Взехме такси. Патрик сподели, че никога не използва шофьори, когато ходи на светски събирания, защото му е страшно неприятна мисълта да го чакат отвън цяла нощ. Възможно е Патрик наистина да бе така земен, колкото изглеждаше. Искам да кажа: никога не бях чувала за човек в Ню Йорк, който да може да си позволи шофьор, а да не го наеме.
— Слушай, утре вечер заминавам за Кан за два дни на филмовия фестивал. Искаш ли да си моя гостенка? Ще съм доста зает, но вероятно ще се окаже и забавно — предложи той.
„С удоволствие бих приела да съм твоя гостенка, помислих си аз, но ти си женен, а аз трябва да мисля за кариерата си. Освен това не желая да останеш с впечатлението, че бих ти позволила да ме отведеш в Бразилия зад гърба на жена ти тази вечер, което ще си помислиш, ако кажа «да».“
— Съжалявам, не мога — отвърнах със сладка усмивка.
Имате ли представа колко се напомпва самочувствието ви, ако откажете пътуване до Кан? Горещо го препоръчвам, когато не сте в най-добро разположение на духа — то е почти толкова ефективно, колкото пилинг с „Алфа-Бета“. Таксито спря пред жилищната ми сграда.
— Сигурна ли си? — попита той.
— Да — отвърнах, като наум се питах: „Наистина ли?“ — Лека нощ — добавих, преди да сляза от таксито.
Точно влязох в апартамента, и телефонът иззвъня. Обаждаше се Джаз. Напълно бях забравила за неявяването й.
— Здрасти, аз съм — подхвана направо тя. — Толкова се забавих тази вечер, че и отвъд, та реших да не се появявам с три часа закъснение, а вместо това останах в „Томпсън 60“. Защо не направим интервюто сега?
— Джаз, часът е един след полунощ — обърнах й внимание аз.
— И?
— Защо не го направим утре?
— Защото заминавам за Кан след шест часа и половина.
Естествено. Уф! М. П. Р. постоянно са на път да заминат на някое бляскаво място. Нямах друг избор, освен да навлека джинси и да взема такси.
Джаз така и не обясни защо е наела апартамент в „Томпсън 60“ за вечерта, но като видях помещението, където явно бе вдигнала купон, далеч по-забавен от събирането за спасяването на Венеция, разбрах. Тя се отпусна върху леглото като красива парцалена кукла, докато камериерката разчистваше.
— О, много ти благодаря — каза тя на жената. — Толкова сте мили тук и затова страшно ви обичам. А ти си най-добрата. Би ли ми донесла чай?
— Естествено, госпожице — промълви камериерката с обожание. — Да донеса ли и бисквити?
— О, страхотно би било — прие Джаз.
Потупа леглото и ми направи знак да седна.
— Ще ти разкажа всичко за нас, момичетата от първия ред — увери ме тя. — Истината е, че страшно ми допада да съм М. П. Р. Толкова е приятно да си най-отпред…
Нищо не е в състояние да съперничи на кутия от „Александър Маккуин“, пристигнала неочаквано със специален куриер, ако трябва да се разсеят добрите ти намерения относно кариерата. На следващото утро пристигна такава кутия с великолепна коктейлна рокля и саморъчно написана бележка, която гласеше:
Сигурна ли си? Можеш да облечеш това на тържествената вечер в Кан. Тръгването е в 6 довечера от Тетерборо.
