Твой, Патрик

Тетерборо! Всички нюйоркски момичета са наясно, че тази грозна по звучене дума съдържа нещо изключително красиво. Тетерборо означава: „Притежавам самолет“. Тетерборо е възхитително летище, което се занимава само с частни полети. Ако някога в петък вечер сте в Ню Джърси и се питате защо магистралата е препълнена с лимузини, управлявани от наети шофьори, то е защото важните клечки са тръгнали да се качват на самолетите си, за да отлетят за Палм Бийч. Намерих за много нечестно от страна на Патрик на този етап да даде да се разбере, че разполага със собствен самолет. Така ми ставаше многократно по-трудно да отхвърля поканата му. Повечето момичета в Ню Йорк са направо обсебени от мисълта за частен самолет и буквално не са в състояние да кажат „не“, ако ги поканят да пътуват с такъв. За себе си ще кажа, че от време на време се причислявах към тяхната група. Днес обаче вътрешният ми глас не преставаше да ми напомня, че Патрик продължава да е женен, независимо от приказките на Мъфи. Смятах да се лиша от правото да се възползвам от този полет, макар да беше грях да откажа такъв разкошен тоалет.

Оставих кутията в антрето, за да я върна. Опитах се да не мисля за прекрасното пътуване до Кан. Изпратих на Патрик съобщение, че не съм в състояние да отида.

Щом изпратих съобщението, съжалих, разбира се. Изведнъж се почувствах страшно окаяна, задето все пак няма да отида на Лазурния бряг. Наканих се да почета за някое бляскаво парти, та да се разтуша. Запрелиствах да намеря колонката на Сузи в последния брой на „Нас“. Списанието се разтвори на страница със снимки. И сред тях, на най-голямата и загледан право в мен, беше Зак, а Адриана бе увиснала на ръката му. Адриана Ей! Манекенката от „Лука Лука“. Защо го е направил? Постоянно повтаряше каква напаст е тя. И ето — Адриана носеше най-новия модел рокля на „Ланвен“, за каквато копнеех. Колкото и да не желаех да се взирам, реших да разгледам роклята по-отблизо и именно тогава видях надписа под снимката: „Фотографът Зак Никълсън с годеницата си, манекенката Адриана Ей“. Значи Зак отново е сгоден, и то за Адриана Ей? Не вярвах на очите си. Стори ми се прекалено ужасно, за да го приема. Рязко затворих списанието.

Как щях да напиша материала си за М. П. Р. сега? Парализирана от смесица от тъга и ревност, въобще нямаше да успея да се съсредоточа. Може би едно пътуване до Кан не беше в края на краищата чак толкова лоша идея? Щеше да разсее мислите ми от съблазнителната на вид Адриана в роклята. Освен това, ако остана тук, отново ще започна маниакално да мисля за Зак, а независимо дали е с Адриана Ей или не, той просто не го заслужаваше. Ако отида в Кан, има изгледи отново да се съсредоточа. Всъщност, напомних си аз, няма друго такова място, където да наваксаш с пропусната работа, като борда на частен самолет. Веднага изпратих съобщение на Патрик:

Забрави предишното съобщение. С удоволствие ще дойда.

След няколко минути той отговори:

Забравих. Ще мина да те взема в 5. Патрик

Щях да напиша материала за М. П. Р. в самолета и да го изпратя по имейла на следващата сутрин. Никой нямаше да разбере, че не съм в страната. Това бе единственият вариант за разклатената ми кариера в момента. Толкова е хубаво да умееш да вземаш разумни решения в момент на криза.

Патрик звънна на вратата точно в пет. Грабнах куфарчето си и полетях по стълбите. Тъмен мерцедес със запален двигател чакаше на улицата. Настаних се на задната седалка.

— Сигурна ли си? — попита Патрик.

— Напълно — отвърнах аз.

Потеглихме. Купето беше приятно прохладно и много меко. За човек, който не наема шофьори, това не бе напълно в стила на Патрик. Но, напомних си аз, престани с оплакванията, когато си на задната седалка на мерцедес, на път към разкошно прекарване на Ривиерата.

Хотел „Дю Кап“ в Антиб трябва да бъде преименуван на хотел „В пустошта“. По време на фестивала там отсядат най-невзрачните представители на филмовата индустрия, нищо че отстои на тридесет минути път с кола от салона, където се прожектират всички филми, а дотам се стига и за деветдесет минути, ако трафикът е натоварен, какъвто е по време на целия фестивал. От географска гледна точка е все едно да предпочетеш да отседнеш в „Марк“, макар да възнамеряваш да пазаруваш единствено на Мълбери Стрийт.

„Дю Кап“ обаче явно е издигнат в култ. В смисъл, ако бях Камерън Диас, руса и достатъчно богата да отседна където пожелая, не съм сигурна дали ще избера хотел, който изисква да платиш престоя си предварително и в брой, а рум сървисът му е под всякаква критика и телевизорите по стаите са толкова архаични, че е редно да ги поставят в исторически музей.

Това си помислих при пристигането ни. В 6 часа сутринта — отговаря на 12 часа по обяд нюйоркско време — цареше пълна тъмнина. Частните реактивни самолети стигат до Европа по-бързо от обикновените. Навярно е преимущество за тези машини, в които е почти невъзможно да стоиш прав. Нямаше начин да получим и залък за хапване или легло, докато Патрик не подаде пачка банкноти, дебела колкото обувка.

Патрик се оказа страшен джентълмен. Бях го предупредила съвсем ясно, че не съм на разположение за никакви пътувания до Бразилия заради семейния му статут. Без да го формулирам точно, изглежда успях да му подскажа истинското си послание: ако той стигне много по-близо до истински развод, аз бих могла да бъда склонена да предприема пътуване до Латинска Америка с него. Свръхцеломъдреното отношение си има огромно предимство: домакинът ти е задължен да те настани в отделен апартамент. Съвсем между нас казано, защото ще ми е доста неприятно, ако Патрик разбере какво мисля, много по-спокойно е да разполагаш със собствен апартамент вместо да се налага да го делиш с почти непознат мъж, който вероятно цяла нощ ще се опитва да се настани в частния ти бразилски плаж между краката.

Събудих се в 11 сутринта напълно омаломощена от часовата разлика. Със замаяна глава отворих кепенците на прозорците. О! — не успях да се въздържа, ето защо всички искат да са тук. Километри безупречно поддържана морава се стелеха към Средиземно море, а то проблясваше все едно е античен диамант, какъвто излагат върху кадифени възглавнички във „Фред Лейтън“ на „Медисън“. На кого му пука, че няма никаква храна тук? Човек се чувства заситен от самата гледка. Фактът, че бившият ти годеник си е намерил нова годеница, изведнъж вече няма толкова огромно значение.

На вратата ми се почука и влезе пиколо. Носеше сребърен поднос, претоварен с багети, кроасани и портокалов сок. Най-отгоре имаше бележка:

Срещи и съвещания цял ден. Забавлявай се край басейна. Ще те взема в седем за коктейла. Страшно се радвам, че дойде. Патрик.

Помните ли онези бикини от „Ерес“, по които въздишах при осуетеното пътуване с яхтата на испанския крал? Е, вече не изпадах в истерия поради липсата на възможност да ги облека там, след като ми се отваряше далеч по-добрата възможност да ги облека тук. „Дю Кап“ се оказа огромен манеж за модни изяви. Направо идеалното място за бикини с проблясващи сребърни токи на ханша.

Прекосих бара и се насочих към басейна, който е на ръба на скала, надвесена над морето. Точно се канех да се настаня в шезлонг, и нечий глас ме повика:

— Ей, ела при мен!

Оказа се Джаз Конесей. Кого друг очаквате? Беше се изтегнала като кафява бишкота върху снежнобял пешкир.

— Здрасти — поздравих.

— Сломяваш ме! — заяви тя, загледана в бикините ми.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату