— Приятен полет — пожела ми той и ми връчи багажа.
— И на теб. Благодаря.
Чарли се нареди на дългата опашка. Имах чувството, че съм се справила бляскаво. Той нямаше ни най- малка представа какво се бе случило. Изчаках да се отдалечи, взех си нещата и седнах в едно от кафенетата. Нищо друго не повдига така настроението ти, след като те е изоставил филмов продуцент и почти те е спасил покровителствено отнасящ се и дразнещо симпатичен кинорежисьор, както прясно изцеден портокалов сок за пет долара. Седях на бара, забола глава в „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и докато пиех сока, се питах какво ще правя. Една сълза се стече по бузата ми. Сега, останала сама, независимо от бляскавия ми тоалет за пътуване, се почувствах окаяна. Не, чувствах се направо като глупачка.
— Да не си решила да изпуснеш полета?
Той се беше върнал. Какво му имаше на този тип? Само защото Чарли излизаше с Джули, това в края на краищата не му даваше право да се намесва нито в личните ми планове за пътуване, нито в личните ми планове за самоубийство. Стоеше широко усмихнат пред мен, все едно животът ми е някаква комедия или и аз не знам какво.
— Да — отвърнах троснато.
Бях изрекла достатъчно лъжи за един ден. Вече не ми пукаше какво ще си помисли Чарли за мен.
— Защо? — попита той.
— Лични причини.
— Добре ли си?
— Ако наистина те интересува, ще ти кажа: един тип, който ме докара тук с частния си самолет, ме изостави. Нямат свободни места в пътническата класа. Служителите на „Ер Франс“ не приемат кредитната ми карта, а годеникът ми вече си има проклета нова годеница.
За мой ужас по бузата ми се стече огромна сълза. Чарли ми подаде носната си кърпичка и аз я сграбчих бясна, защото отново стана свидетел на мое падение.
— За Едуардо ли ми говориш? — попита Чарли.
— Едуардо е женен! — простенах с треперещ глас. — Също и господин Частен самолет!
Макар и вече запознат с патетичната истина за гадното ми състояние, Чарли изглеждаше леко развеселен.
— Може би е за добро — отбеляза той.
— Какво ти добро! Направо е трагедия.
— Така ще се научиш да не ходиш на ваканции с непознати мъже.
Какви ги приказваше той? Познавах Патрик от поне двадесет и четири часа преди да приема поканата му да го придружа до Кан. По лицето на Чарли отново се изписа изражение, което сякаш казваше: „Не можеше ли да се досетиш, че ще се стигне дотук?“ Възможно е да имаше право.
— Хайде — подкани той. — Трябва да се качиш на самолета.
Бързо ме отведе обратно до гишето, измъкна кредитна карта и ми купи билет. Връчи ми бордовата карта и двамата заедно минахме през проверката. През цялото време гледах към пода и вървях силно смутена и мълчалива. При изхода последните пътници се качваха на полета за Ню Йорк.
— Върви — насърчи ме той и ме побутна към стълбата на самолета.
— Благодаря ти. Ще ти се отплатя — промълвих унизена.
— Не е нужно. Пиши го в графа: „Придобит опит“. Но ми направи една услуга — не предприемай пътувания на частни самолети с женени мъже, става ли?
Влязох в самолета, пламнала от гняв. Чарли не разбираше, абсолютно нищо! Физически е невъзможно нюйоркско момиче някога да откаже да пътува с частен самолет.
1. Списъкът на организаторите на благотворителни балове в „Американски балетен театър“ през есента. Според Джули там стават повече семейни интриги, отколкото дори при Толстой.
2. „Изкупление“ от Йън Макеуън, особено стр. 135. Там е най-пикантната сексуална сцена.
3. Съобщенията за предстоящи сватби в „Сънди Таймс“. Важно е да се знае кой не е вече на пазара.
4. Като стана въпрос за пазари: заради изброяването на най-богатите 100 души в момента, Джули обожава „Уолстрийт джърнал“.
5. Пролетният каталог на „Барнис“.
6. Последните десет страници от „Корективите“ на Джонатан Франзън. По предвиждания на Джули никой няма да я залови, че не е прочела книгата, ако спомене за взаимоотношенията на Чип с психоаналитичката.
7. Присъственият списък на зрителите на последното за сезона ревю на Майкъл Корс.
8. „Драмата на надареното дете“ от Алис Милър. Тази книга чувствително помага на Джули да не е прекалено самокритична към себе си, задето приема всичко така драматично.
9. Тефтерчето с адреси на Джули. Няма да повярвате какви хора са вписани там, така както и тя самата не го вярва.
10. Списък на ревютата в Париж. Полезно е да се знае наизуст.
9
Щом утвърдил се главен готвач открива ресторант в Ню Йорк — а това се случва всеки пет минути, доколкото успявам да проследя, — целият град психясва. Всички момичета, по принцип смятащи за нормално човек да не се докосва до храна, изведнъж решават, че яденето отново е на мода. На повечето дегустации присъстват множество слаби като върлини светски момичета, чието желание е да ги видят на откриването, но не и да дегустират нещо. После уверяват готвача колко им е допаднали приготвената храна и се връщат вкъщи да продължат да умират от глад цяла нощ.
Няколко дни след като се върнах от Кан, Джули и аз посетихме такова събитие в Долен Ист Сайд. „Китайският бар“ — азиатски ресторант, вдъхновен от ретро атмосферата на 70-те години — предлага китайска храна в ултрамодерна обстановка. Всички се изредиха да хвалят главния готвач за „неземните“ му патешки ребърца. Как да не го кажат, след като никой не ги опита? Мъфи обаче се престара. Тя обяви: „Твоите оризовите спагети са по-добри от тези в «Господин Чо»“, което съвсем не отговаряше на истината. Не одобрявам лъжите, освен ако не са изречени в името на благородна кауза — да речем да помогнат на хората. Така например Джули изрича най-хубавите лъжи, когато събира пари за бившето си училище. Уверява потенциалните дарители, че Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс ще открият новото крило, докато всъщност тя ще го открие. Но да разправяш на впечатлителен млад готвач, че е гений, когато храната му трябва да бъде хвърлена на дъното на река Хъдсън, е направо жестоко.
Пристигнахме в ресторанта, претъпкан с анорексични момичета и мъже, които не ги забелязваха. Просто нямаше място да помръднеш. Джули грабна две сакенити (новото модно питие, смесица от саке и мартини) от поднос и успяхме да се настаним в празно сепаре.
— Мила, страшно съжалявам, че си видяла материала за Адриана и Зак — подхвана Джули.
— Благодаря — отвърнах суховато.
— Само показва колко е непостоянен. Слава Богу, че не се омъжи за него. Хайде сега, разкажи ми за Патрик — смени ти темата.
— „Дю Кап“ страшно ми хареса, но…
Не довърших изречението. Надявах се Чарли да не е разказал на Джули за случилото се на летището. Не исках да се разбере колко неподходящ мъж е Патрик Сакстън и как буквално ме е зарязал на друг континент. За щастие не се наложи да влизам в подробности, защото Джолийн ни прекъсна:
— Ей! Как си?
