Или билет, добавих наум.
— Опитах, но не ми позволиха. Направих ти обаче резервация за полета за Ню Йорк в три часа. Надявах се да се досетиш.
— Направил си ми резервация?
— Естествено. Бих ли те оставил там без да има как да прибереш? Що за човек мислиш, че съм?
— Извинявай. Бях се побъркала от цялата каша и не разсъждавах логично.
— С огромно удоволствие ще се видя с теб отново — добави той.
— Ами… — Замислих се. Наистина ли исках да видя пак Патрик? Май да. Беше чаровен, забавен, и след като се разведе, имаше шанс да стане евентуален. — Може — добавих неопределено, за да не проличи, че съм повече от съгласна.
— Чудесно. Ще ти се обадя да се уговорим. Между другото, би ли ми дала номера на мобилния телефон на Джаз?
— Какво? — не успях да прикрия смайването си.
— Забрави си паспорта в самолета. Помолих секретарката си да й го изпрати, но тя не знае къде да я открие.
Може би Патрик не лъжеше, вече не бях в състояние да преценя. Няколко секунди не отвърнах нищо. В този момент ме потърсиха по другата линия. Налагаше се да разкарам Патрик.
— Трябва да затварям — казах аз, дадох му номера на Джаз и превключих на другата линия. — Ало?
— Здрасти. Джаз съм, Толкова се притеснявахме за теб. Какво стана?
— Забавих се, докато купя няколко чифта бикини — обясних.
— Съвсем приличаш на мен. Нямаш представа колко полети съм изпускала заради пазаруване. Господи, Патрик постъпи така коравосърдечно да не те изчака! Но в Ню Йорк му се носи славата на ужасен мъж, та какво да очакваш?
— Така ли? Аз пък чувам, че бил светец.
— Слушай, познавам Патрик от векове. От петнадесетгодишна излизам с него от време на време. Забавен е, но е зает. Разкошен е, но е женен.
— Мъфи твърди, че ще се развежда.
— Повтаря го на гаджетата си от деня, в който се сгоди. Жена му никога няма да го пусне, а и той никога няма да я остави. Парите са у нея. Самолетът е неин, не негов. Всички го знаят.
— О — успях само да въздъхна.
— Имат споразумение — Патрик Сакстън няма да принадлежи на никоя друга. Това го устройва. Женените мъже са страхотни, нали? Не се навъртат около теб като поболели се от привързаност кутрета.
— Сигурно е предимство — съгласих се аз.
— Между другото, имаш ли новия мобилен номер на Патрик? Покани ме да го придружа на филмовия фестивал във Венеция есента и възнамерявам да отида. Самолетът хареса ли ти с розовите бонбонки в тоалетната? От всички мои познати с ЧС, самолетът на Патрик е най-готин.
Дадох на Джаз номера и затворих. Ако бях поне наполовина повърхностна колкото Джаз, животът ми щеше да е много по-лесен.
Изобщо не подозирах степента на „невероятното напрежение“ — както се изрази Джули, — което възниква, когато поканиш дванадесет от най-богатите момичета на Ню Йорк в дома си, докато Джули не ме въвлече в параноичните си проблеми, свързани с подходящото декориране на апартамента за събитието. Ако трябва да съм честна, тя се тревожеше за подготовка на първата сбирка на литературния си кръжок сякаш организираше бала по случай встъпването в длъжност на новия президент в Белия дом.
Джули разпрати поканите, заедно с копие от книгата, която трябваше да прочетат, и тутакси я обзеха милион тревоги, неприсъщи на по-младите от групата на принцесите. Притесняваше се дали приятелките й няма да дойдат на литературната сбирка единствено за да видят как Трейси Клаксън се е справил с обзавеждането на апартамента й. Щели да направят „дисекция“ на вкуса й веднага щом си тръгнат и сигурно щели да я критикуват, понеже „никъде в дома си няма елемент на зебра. В момента всички имат елемент на зебра някъде из къщите си“, обясни тя. Тормозеше се, защото приятелката й Шел, която винаги държи кристална купа с нарове върху холната си масичка, за да акцентира върху същия цвят на тапетите, няма да оцени нейната колекция кристални купи. Тревога й създаваше и сервизът за кафе: искаше да поднесе кафето във френски сервиз, в какъвто сервираха всички останали, но бе забравила името на порцелана, а се срамуваше да попита. Беше дочула за модните в момента сребърни лъжички от „Букелати“ и се питаше дали разполага с достатъчно време да ги набави. Имаше грижи и около кувертюрите върху диваните: не искаше да са придърпани съвсем надолу, но пък се опасяваше да не изглеждат сякаш някой току-що е седял там; освен това възглавничките трябваше да са подканващи и пухкави, но не неестествени. Да не говорим за притесненията й дали икономката й ще съумее да колоса в подходяща степен коктейлните й ленени салфетки? По остротата на ръбовете на коктейлните салфетки се преценяват достойнствата на домакинята в Ню Йорк, твърдеше тя с посърнало от страх лице. Възникна и друг проблем. Някои от поканените момичета нямаха поставени в рамка фотографии върху стените. Ако се забележеше този пропуск, рискуваше да я изключат от някои светски събирания, например за предстоящо раждане.
Беше се превърнала в кълбо от нерви, а още дори не бе помислила какво ще облече. Приятелките й с нищо не облекчаваха нещата.
— Уейд Роупър е подходящ по-скоро за взискателни стари богати дами без особен вкус — авторитетно заяви Джолийн по отношение на моден цветар. — Защо не се обърнеш към Мартин Райтман? Но в такъв кратък срок е страшно трудно да бъде ангажирана. Направо няма да успееш.
— Не купувай хартията за покани от „Джон Л. Стронг“ в „Варнис“, а от „Кейтс“ и непременно ги напиши на ръка. Нали искаш да придадеш непринуден вид на събирането — посъветва я Мими. — Ако ги дадеш да ги изпишат калиграфски, подсказваш, че разполагаш с прекалено много свободно време.
Няколко дни преди сбирката Джули ми се обади разплакана.
— Не мога да се справя. Ще ми се никога да не се бях захващала с този глупав литературен кръжок — простена тя. — Всичко е отвратително.
Макар тайно да бях съгласна с нея, вече бе прекалено късно да се откаже.
— Ще ти помогна — обещах, макар да не разполагах с излишно време. Предстоеше ми още работа по материала за Джаз. — Чух за един нов аранжор, който се справя отлично. Ще измисли нещо забавно и налудничаво и всички ще припаднат. Да го потърся ли?
— Да. Ще успеете ли да дойдете тук след час?
Преди да се свържа с Баркли Брайтуайт — младия нов аранжор на домашни тържества, току-що пристигнал от Алабама (всички с неговата професия са от Алабама и са неизменно обратни) — ми се обади мама.
— Скъпа, отдавна не съм те чувала. Как си? — попита тя.
— Добре съм — уверих я, докато всъщност бях толкова далеч от „добре“, колкото е отдалечена Луната от Земята.
— Не ми звучиш бодро, а като американка. Кога ще си дойдеш вкъщи? Липсваш ни.
— Не съм се поамериканчила, мамо. Освен това тук ми харесва.
— Не ми казвай мамо, а мами. Е, надявам се да дойдеш поне за петдесетгодишнината на баща си. Очаква те с нетърпение. Събитието е след три седмици. Надявам се да се получи доста тържествено — прошепна майка ми. — Всички очакват покани, затова не го разгласявай особено. Не ни се иска да разочароваме местните жители — знаеш колко са чувствителни. А и без това ми е тежко: в момента полагам невероятни усилия да намеря нова жена за чистене. Възможно е и семейство Суер да присъства, стига да се свържа с тях. Ти нямаш представа къде бих могла да ги открия, нали? Толкова ще се радвам ти и малкият граф отново да се съберете.
Не можех да повярвам, че мама е обсебена от същите си мании, както когато бях на шест. Просто не си даваше сметка, че не съществуват рицари в лъскави доспехи, а и аз не търсех такъв.
— С удоволствие ще дойда на събирането — уверих я аз. — Нямам търпение да се състои.
