Казах го искрено; изпитвах известна носталгия по родния си дом. Вероятно щеше да ми се отрази добре да попътувам из английската провинция и да зърна всички онези живи плетове, опасващи кокетните къщурки. Дори ми хрумна идеята да се отбия в странноприемница и да си почина няколко дни, но вероятно щеше да ми е трудно, защото майка ми щеше да е наблизо.
При пристигането ни Джули ни чакаше в салона. По-точно шивач от „Барнис“ й взимаше мярка за нови джинси. Баркли ме придружаваше, облечен в униформа от бели джинси и розова риза от „Шарвет“. Бях го взела от офиса му и заедно отидохме при Джули с такси.
— В центъра на вниманието не бива да са дрехите, а книгите, затова се грижа всичко да изглежда непринудено още отсега — обясни Джули. — Щом приключа с взимането на мерки за джинсите, няма да мисля повече за парцали.
Понякога Джули ми се вижда по-объркана дори от Лара или Джолийн, което значи, че е дълбоко объркана. Обърна се към шивача с лъчезарната си усмивка, запазена за случаите, когато отчаяно се нуждае от нещо.
— Благодаря ти, че ме спаси. Наистина копнея това събиране да е необикновено.
— Може ли да получа студена вода с листа от розмарин, моля? — обади се Баркли. — Поднасят я на закуска в „Ермитаж“. Помага ми да мисля.
Няколко минути по-късно Баркли седеше на ръба на дивана и отпиваше от билковата си вода, все едно е еликсир за вдъхновение при планиране на събиране. Да аранжира гостната на Джули — както скоро стана очевидно, — щеше или да го извиси в кариерата му, или да го провали. Той желаеше да постигне нещо забавно, шикозно и същевременно красиво.
— Не ми се ще да наблягаме на цветята — каза той. — На всички вече им е омръзнало до смърт. За теб, Джули, си представям океански шик. За ордьовър: ролца от омари, но малки, миниатюрни. Най-деликатните ролца от омари в цял Ню Йорк. А после лангусти, поднесени в чиния от истински седеф — говореше Баркли и не преставаше да си записва нещо в бележника. — Ако ме оставите за малко сам, ще съм готов с плана след няколко минути.
Баркли тръгна да оглежда другите салони. В момента, когато не ни чуваше, Джули прошепна:
— Чу ли ужасната новина?
— Какво е станало? — попитах аз.
— Отнася се за Дафне. Вчера ми се обади от „Бел Еър“. Наложило се да напусне дома си. Брадли имал любовна връзка с архитектката по вътрешно обзавеждане и макар Дафне да обожавала направените от нея промени в къщата, не се чувствала уютно, когато стъпвала по новия килим във всекидневната. Представяш ли си какво е да не се чувстваш уютно в собствения си дом? Много ми е мъчно за нея. Веднага попитах дали иска да я посетя, но тя отказа; инструкторът й по йога бил до нея, което било достатъчно. Въпреки това се притеснявам за нея. Не е ли редно все пак да отида?
Каква мерзост. Дафне бе такава образцова съпруга, даваше най-бляскавите приеми в Холивуд за Брадли и правеше още какво ли не. Когато момиче в криза твърди, че е добре, въобще не бива да я слушаш, а да застанеш до нея, независимо колко гурута има на разположение.
— Защо не отидем и двете? — предложих аз. — Ще заминем сутринта след литературния ти кръжок.
Преди Джули да успее да ми отговори, Баркли се върна.
— Ако искаш наистина да се получи впечатляващо, нека придадем на библиотеката сериозен вид — предложи той. — Там ще четете на светлината на морски фенер, а после вечерята ще бъде върху фантастична маса. Влизате в трапезариите, аранжирана с корали, отломки от потънали кораби и така нататък. Масата ще е застлана с истинско корабно платно. В горната част на Ист Енд досега съм използвал само лен и лилии. Тук може да се получи нещо невиждано. Какво ще кажеш и за препарирана риба-меч?
— Чудесно — съгласи се Джули, — но не се увличай прекалено, Баркли, иначе всички ще се досетят, че идеята не е моя.
— Никой няма да разбере — увери я той и пак изчезна.
— Както и да е — обърна се Джули отново към мен, — Брадли повтаря колко държи на нея и иска тя да се върне, но Дафне не ще и да чуе и предлага да влезе в сила предбрачното споразумение.
— В никакъв случай — възмутих се аз.
— И аз мисля, че е по-добре да се постарае да изгладят нещата. Брадли я обожава, но просто е объркан, нещастника.
Баркли започна да съчинява менюто. Беше възбуден като уловена на въдицата риба.
— От опит знам, че тези, които пазят диети, забравят здравословните си навици, когато се съберат някъде — обяви той авторитетно.
Джули вдигна едната си изящно оформена вежда. Тя признава само диетичната храна.
— Сега хората искат да се чувстват защитени и сигурни — настояваше Баркли. — Не виждате ли какво става със света? Всичко е толкова грозно. Послушай ме: предложи на тези момичета истински, солиден пай с риба.
Джули ахна. Много малко от момичетата бяха се доближавали до нещо толкова хранително като пай с риба. Прие идеята само защото очакваше всички да бъдат шокирани.
Оставих Баркли в офиса му, прибрах се вкъщи и се обадих на Дафне. Вероятно не беше на себе си, ако Брадли е направил всичко онова, което Джули твърдеше.
— Стига бе! — възкликна Дафне в мига, когато ме чу. — Толкова се радвам, че се обаждаш. Как си?
— Аз съм добре — уверих я, — но ти как си?
— Чудесно! — похвали се Дафне.
За жена, чийто брак е на път да се разпадне, Дафне звучеше тревожно безгрижно. Изглежда престоят й в „Бел Еър“ й създаваше измамно усещане за действителността. На мен постоянно ми се случва, когато отсядам там заради пръснатите навсякъде красиви изкуствени езерца с лилии и лебеди.
— Чух какво е направил Брадли — споделих аз. — Сигурна ли си, че си добре?
— Останах потресена, когато разбрах какви ги е вършил с декораторката — и то върху леглото, което й поръчах, представяш лиси? — но откакто се изнесох и се настаних тук, Брадли не ме оставя на мира. Постоянно ми изпраща цветя, бижута и кожени палта. Последното е малко тъжно, защото е редно да знае, че в момента съм неносеща кожени палта вегетарианка, — но пък показва известно желание от негова страна да се сдобрим. Искам да се върна при него, но — естествено — няма да му дам да го разбере веднага. Нека се поизпоти малко преди това. Както казвам: „Което е писано, ще стане и ти не си в състояние да промениш нищо.“
Какво беше станало с Дафне? Наистина ли бе готова да остави съпруга си? Та тя получаваше нервен срив, ако момчето, което се грижи за басейна, обяви, че напуска.
— Искаш ли да дойдем при теб? — попитах. — Притесняваме се как си.
— Добре съм. Не би ли се чувствала чудесно, ако разполагаш с апартамента за младоженци в „Бел Еър“? Наистина не е нужно да идвате, повярвай ми.
— Има ли някой, който да се грижи за теб? — поинтересувах се.
— Стига де! Разбира се. Двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Никога не съм подозирала, че разполагам с толкова много приятели. Но знаеш ли кой е най-мил, даже отвъд, макар да не се налага да се държи така?
— Ани ли? — попитах.
Ани е най-добрата приятелка на Дафне в Холивуд, независимо от твърденията на Дафне, че в Холивуд никой на никого не е истински приятел.
— О, не! Вярно, Ани се държи като истински ангел. Тя се грижи за Брадли, защото съпругът й Доминик е импресарио, а Ани очаква Брадли да го уреди навсякъде.
Ясно чух изшумоляването на книжни носни кърпички.
— Кой е светецът тогава? — попитах.
— Преди два дни седях загледана в лебедите и усещах как бавно полудявам. Изведнъж се появи Чарли.
