сериозно, — бих искала да знам ти как смяташ: дали ще изберат Джордж Клуни или Брад Пит за ролята на капитан Полард, когато правят филм по книгата.
— Не съм съвсем… сигурен — призна Хенри. — Някой друг иска ли думата?
Джаз Конесей махна с ръка.
— Здрасти. Аз съм Джаз — представи се тя кокетно. — Имам истински литературен въпрос. Знаеш книгата „Сърцераздирателният труд на един гений“. Имаш ли представа дали Дейв Егерс — авторът — е все още ерген?
— Някой друг? — подмина я Хенри.
— Искам да задам въпрос за писането — обади се Мадлин Крофт дълбокомислено. — Смяташ ли, че човек може да отслабне, ако пише? Всички онези жени писателки като Джоан Дидиън, Зейди Смит и Дона Тарт са по-тънки от цигара, ако разбираш какво искам да кажа.
Хенри си разтърка притеснено челото. Настъпи тягостно мълчание.
— Хенри, защо не прочетеш няколко абзаца от книгата на глас? Така може би дискусията ще потръгне — предложи Джули.
— Чудесна идея — зарадва се Хенри. — Отворете на страница 165.
Той зачете.
Когато на третата седмица почина корабният дърводелец, един от екипажа предложи да използват тялото му за храна…
— Искаш ли скариди върху маслено тесто, Хенри? — попита Джолийн и приближи поднос с вкусните хапки.
— Не, не, благодаря. Да продължавам ли?
— Непременно — прошепна Джолийн. — Толкова е интересно.
Хенри отново зачете:
Първоначално капитан Дийн възприе предложението като печално и шокиращо. Но по-късно, застанали над мъртвото тяло на дърводелеца, последва дискусия. По този повод капитан Дийн записа в дневника: „След задълбочен размисъл и претегляне на законността на деянието, от една страна, и абсолютната му наложителност, от друга, здравият разум, съвестта и т.н. бяха длъжни да отстъпят пред настойчивостта на обземащия ни глад…“
— Би ли искал да седнеш на моята маса на галавечерята другата седмица в чест на Американския балетен театър? — попита Гуендолин.
— Съжалявам, но вече ангажирах Хенри — намеси се Синтия. — За моята маса, която е и по- напред.
— Може ли да продължим? — подхвърли Хенри и отново заби нос в книгата.
Дийн, подобно на повечето морски вълци, на които им се бе налагало да прибягват до канибализъм, започна да отстранява най-видните белези за човешки произход на трупа. Премахна главата, ръцете, краката…
В единия край на масата се чу силно тупване. Шели беше припаднала. Не ни шокира кой знае колко, защото постоянно изобретяваше нетрадиционни начини да привлече вниманието върху себе си.
— Господи! — възкликна Лара. — Някой да звънне на 911.
Хенри бързо застана до жертвата. Нежно я потупа по бузите и тя започна да се съвзема.
— Повдига ми се — обяви Гуендолин, като си вееше енергично с ветрило. — Нека да пуснем да влезе малко въздух.
— Защо всички вкупом не отидем в болницата? — попита Джаз. — Чувала съм, че там има страшно сладки лекари.
Изведнъж в салона не остана момиче, което да не страда от някаква форма на пристъп на паника или стомашно неразположение. Литературният кръжок на Джули се превърна в пълен хаос. Настъпи истинска лудница; за малко да не забележа, че мобилният ми телефон звъни. Грабнах го.
— Ало?
— Обажда се Мириам Ковингтън. Лична секретарка съм на Гретхен Салъп-Сакстън. Свързвам ви с госпожа Сакстън.
Нямах време да прекъсна, защото в следващия миг се обади госпожа Сакстън. Звучеше строго и хладно.
— Здравейте. Аз съм Гретхен Салъп-Сакстън. Виждате се със съпруга ми — обяви тя.
— Между нас няма нищо…
— Нима? Представям си. Чух, че тази седмица Патрик е доста увлечен по теб. Искам просто да знаеш: всяка вечер той излиза с различна актриса, светска дама или манекенка. Тези срещи са без никакво значение за него. Дочух също, че си на лов за съпруг. Искам да уточня едно: Патрик никога няма да е ничий съпруг, освен мой. — Последва пауза, сякаш госпожа Сакстън зареждаше оръжието си с нови муниции. После продължи: — Началничката ти е много близка моя приятелка. Постоянно ми гостува в къщата ми в Билбрук. Често обсъждаме кадрови промени в редакцията й. Места като твоето са изключително примамливи, нали?
Доста мъдър ход от страна на госпожа Сакстън: редакторката ми е алергична към нюйоркски момичета, излизащи с мъже, за които знаят, че са женени. Не търпи такива момичета в редакцията. С други думи, госпожа Сакстън бе заложила сухопътна мина.
— Госпожо Сакстън, ужасно се извинявам за недоразумението — промълвих аз. — С Патрик сме само познати. Това е всичко. Честна дума. Моля ви не казвайте нищо на редакторката ми.
— Стой настрана от него — нареди тя студено и затвори.
Госпожа Сакстън здравата ме изплаши. Определено не си заслужаваше да рискувам да загубя работата си заради Патрик Сакстън. Налагаше се да напусна апартамента на Джули, за да поговоря с него насаме. Положението беше сериозно. Не желаех да имам вече нищо общо с него. Отидох при Джули, надвесила се над Шели като самоотвержена Флорънс Найтингейл. Хенри я наблюдаваше, впечатлен от уменията й на медицинска сестра.
— Джули, трябва да си вървя — съобщих й.
— Какво е станало? Изглеждаш ужасно.
— Обади ми се госпожа Сакстън. Луда е. Много е важно се свържа с Патрик.
— Не ме оставяй тук с тези… луди момичета — прошепна Джули, оглеждайки стаята с откачилите й гостенки. — Нужна ти е подкрепа. Идвам с теб. Защо не изпием по едно „Белини“ в „Кип“ преди това? Ще ти помогне да се почувстваш по-добре.
— Джули, сама ще се оправя — решително заявих аз. — Ти се погрижи за гостите си. Ще говорим утре.
Напуснах сбирката и се прибрах право вкъщи. Дори едно „Белини“ в „Киприани“ не е в състояние да разреши някои неща в живота.
10.
Няма да е преувеличено да се каже, че манхатънските светски момичета по принцип са 100 процента алергични към думата кариера. Избива ги дълбок, бледоморав обрив, все едно са докосвали антракс. Всички тук обаче са пристрастени към една кариера — ако може да се нарече кариера, разбира се, — защото не изисква особен труд, като поръчването на кламери или да седиш прикован с белезници към компютър цял ден, или нещо друго толкова прозаично. Най-желаната кариера тук е да работиш като „муза“ за моден дизайнер. „Задълженията“ се изчерпват предимно с целодневно стоене у дома в очакване специален куриер да донесе дрехи, а моден фотограф да те фотографира по бляскави събирания всяка вечер. И бездруго това е главното занимание на светските момичета, но сега вече имат основание да кажат: „Работата е доста
