Кръвната ми захар се смъкна поне с един километър — буквално — точно както стана, когато видях Чарли на летището в Ница. И после усетих нещо още по-странно: не знам точно как или защо, но ми се стори, че и аз добивам същия особен поглед. И мисля, че той го забеляза. И изведнъж — не знам откъде — придобих вид на човек, който казва: „Имаш ли презервативи, защото веднага искам да отида с теб в Бразилия и къде ли още не“. (И щях да го направя, независимо дали има презервативи или не, защото не можех да се въздържа. Но не казвайте на никого, че съм си признала, иначе ще започнат да ми опяват за разпространявани по полов път болести.) Веднага след това ме обзеха угризения: Господи, не бива да мисля за това, понеже той е гаджето на най-добрата ми приятелка, което обаче прави нещата само по- изкусителни. Ако никога не сте изпитвали някое от тези чувства, горещо ви ги препоръчвам. Всъщност всяко момиче трябва да прекара една нощ, за която знае, че ще съжалява. Винаги е страшно хубаво, докато не те обхване чувството за вина.
— Искаш ли да влезеш? — повтори Чарли.
— Да — промълвих и усетих как се разтопявам по-бързо от кутия шоколадови бонбони.
— Ще се обадя на рецепцията и ще уредя нещата — увери ме Чарли и ме прегърна през раменете.
Ако е възможно кутия шоколадови бонбони да се разтопи два пъти в продължение на десет минути, то тази го направи.
— Добре — прошепнах.
Влязохме вътре и Чарли се обади на рецепцията. Обещаха охраната „скоро“ да се появи. Апартаментът на Чарли беше страхотен. Просторна спалня се свързваше с великолепна всекидневна с високи, сводести прозорци с изглед към Принс Стрийт.
— Може ли да си измия лицето? — попитах.
— Разбира се — отвърна Чарли.
Отидох в банята. Озарена от светлината на една-единствена свещ тя ми се стори огромна с голямата четвъртита вана. Явно бе създадена за моменти, когато ти се въртят непристойни мисли в главата. Искам да кажа: защо иначе биха я направили с размерите на плувен басейн? Изведнъж се сепнах: какво ми се въртеше в ума? Налагаше се да се стегна. През тази нощ не биваше да става нещо, за което ще съжалявам, защото в противен случай Джули ще ме обеси на веригата, която служи за дръжка на чантата й от „Шанел“, а за това щях да съжалявам много повече, отколкото за една посветена на секс вечер. Запалих лампата. На мивката имаше бяла кутийка с надпис: „НОЩНИ АКСЕСОАРИ“. Отворих я. Вътре видях пакетче бонбони за свеж дъх и ултранежни презервативи „Лайф стайл“. Веднага затворих кутийката. Господи, нищо чудно, че всички тук вадеха онзи особен поглед.
Намерих сапун и си измих лицето със студена вода. Погледнах отражението си в огледалото. Не изглеждаше толкова зле, колкото си го представях. Всъщност, прецених, имаше нещо относително бляскаво в разпрана коктейлна рокля на „Зак Посен“. Докато попивах водата от лицето си, реших да подходя към ситуацията зряло и овладяно. Чарли бе като свиреп по-голям брат, който критикува всичките ми действия. Освен това излизаше с най-добрата ми приятелка. За някои неща просто не си заслужава да съжаляваш и да имаш угризения.
Върнах се в стаята. Чарли лежеше върху леглото и гледаше телевизия. Изглеждаше съблазнително привлекателен. Не беше безопасно да стоя близо до него. Отидох и седнах на дивана.
— Ела насам. Имаш уморен вид. Хайде да погледаме дивиди, докато оправят нещата със съседната стая. Взел съм „Мулен Руж“.
Намирах се в безопасност, Чарли очевидно е гей. Никой от познатите ми мъже не би гледал „Мулен Руж“, който, впрочем, е любимият ми филм. Слава Богу, изключваше се опасността да съжалявам, макар преди малко да бях готова да стигна дотам.
— Добре — съгласих се и се настаних на другото легло. — Страшно харесвам този филм.
— Аз не го издържам — сподели Чарли, — но помислих, че ще ти хареса.
Май не бях в такава безопасност, каквато си мислех. Той натисна бутона на дистанционното.
— Ела при мен — предложи. — Имаш нужда някой да те прегърне.
Настаних се с лице към него. Той ме обгърна с ръце. Не видяхме нищо от „Мулен Руж“.
Страшно грижовно е от страна на управата на хотел „Мърсър“ да предлагат на гостите си онзи разкошен нощен несесер. Лошото само е, че стремително те тласка към нощ, за която ще изпитваш угризения. (Освен това и охраната на хотела е виновна: така и никой не се появи.) Рано в понеделник се събудих сред люляковите нюанси на стаята в „Мърсър“. Долових началото на огромен пристъп на срам. Снощи съзнателно наруших Двете заповеди — ръководни принципи, според които момичетата водят любовния си живот:
№ 1. Не преспивай с някого още първата нощ. (Правиш ли секс прекалено рано, разрушаваш взаимоотношенията.)
№ 2. Не бива да правиш № 1 с гаджето на най-добрата си приятелка. (Така разрушаваш взаимоотношенията между трима души.)
Изглеждаше прекалено плашещо, за да го опиша с думи. Ето, лежах в леглото напълно необлечена до човек, при когото не биваше да съм. Налагаше се да се оттегля веднага, като Ингрид Бергман в последната сцена от „Казабланка“. Но Господи, той беше така съблазнителен, докато спеше! Чарли притежаваше толкова дълги мигли: можеха да се измерят в метри. И косата му е страшно привлекателна, когато е спал върху нея: така дори е още по-добре. Трябва да му напомня да не се реше, когато стане. Очите му се отвориха колкото цепки.
— Здрасти — усмихна ми се.
Изглеждаше страшно развеселен, както обикновено. Винаги оставам смаяна от лекомисленото отношение на мъжете, след като са имали силно незаконна връзка. Явно и Чарли имаше подобни проблеми.
— Чарли…
Прекъсна ме изключително дълга целувка. Лошото, когато целувам Чарли, е, че напълно забравям какво точно правя, защото от целувката температурата ми се повишава до 40 градуса: толкова е добър в тази дейност. При първата целувка снощи (тоест още докато започваха надписите на „Мулен Руж“, ако трябва да съм напълно откровена) имах чувството, че телесната ми температура никога няма да спадне отново до 36,6 градуса. В целувките на Чарли има и друга характерна особеност: желаеш ли да уточниш нещо и да го изясниш до най-големи подробности — а това познатите ми момичета обикновено искат да направят, — то всяка целувка трае поне 125 секунди. Представяте си колко изтощена се чувствах на следващата сутрин. И ви говоря само за целувките. Онова, за което истински трябваше да се чувствам неудобно, е съвършено друга история.
След около 450 секунди — доста длъжко, ако ме питате, защото всеки се нуждае от кислород — Чарли най-после ме пусна. Облегна се върху възглавниците.
— Та какво искаше да кажеш? — попита небрежно.
— Ами трябва…
Какво да кажеш, когато откриеш, че гаджето на най-добрата ти приятелка я мами — с теб?
— Чарли, ти си гаджето на Джули! — извиках и скочих от леглото. — А ето, спиш с друга! Ще трябва дай кажа. Отвратително е.
— Кое? — попита Чарли озадачен.
— Мамиш я. Страшно си виновен. Ако Джули или аз заподозрем, че гаджетата ни излизат или спят с друга, ние си го споделяме. Имаме такъв договор.
Подобно на резолюциите на ООН, споразуменията между най-добрите приятелки не покриват всички възможности. Така например нямахме договореност какво ще стане, ако „друга“ се окаже някоя от нас. Дори Кофи Анан не би разрешил този казус.
— Джули и аз скъсахме в Париж. Знаеш го. Стига — отсече Чарли.
Стори ми се леко раздразнен.
— Скъсали сте там? Та тя ми изпрати имейл от Париж, в който май ми описваше колко страхотно вървят нещата помежду ви. А после, когато те видях на летището в Ница, каза, че си с нея.
— Доколкото си спомням — прекъсна ме Чарли, — споделих, че сме се разбрали. Сигурно не сте се
