виждали, откакто се върнахте от Париж.
Замълчах. Какво да направя? Дори ако Чарли вече не излиза официално с Джули, нещата оставаха неимоверно объркани. Алинея (1) от Втората заповед гласи, че нямаш право да докосваш бивши гаджета, освен ако не си получила официално разрешение.
— Но какво ще кажа на Джули? — простенах.
— Нищо — отвърна Чарли спокойно.
Това им е чудесното на нощите, за които изпитваш угризения: понеже и двамата извършители съжаляват много, не се налага друг да узнае, че са станали факт.
— Добре — съгласих се аз.
— Хайде, връщай се в леглото и нека да поръчаме закуска.
След два кроасана, две кафета с мляко, двеста целувки и поне два изпълващи те с угризения оргазма все още лежахме загнездени в леглото на 606-а стая. Бях с размътена от щастие глава. Оргазмът наистина е решението на почти всеки проблем в живота. Искрено вярвам, че ако всички получаваха редовно оргазми, нямаше да се стигне до палестинския конфликт. Сериозно, никой нямаше да стане навреме от леглото, за да го създаде.
Към десет часа започнах да се безпокоя, че ако не стана скоро, онова, което се бе превърнало в изпълнена с угризения нощ и се превръщаше в изпълнена с угризения сутрин, ще прерасне в изпълнен с угризения ден, за което после наистина щях да имам угризения. Тази сутрин ми предстоеше да свърша доста неща: да се свържа с полицията във връзка с разбития ми апартамент, да разчистя вътре, да сменя ключалката, а преди страшно много време бях обещала на Джули да обядваме заедно. Като капак на всичко след няколко дни предстоеше събирането по случай рождения ден на татко и трябваше да се приготвя да замина в петък.
Докато се обличах — отне ми цяла вечност, защото бях прекъсвана от онези целувки по 450 секунди, за които ви споменах, — звънна клетъчният телефон на Чарли. Той току-що бе влязъл в банята да се избръсне.
— Да се обадя ли вместо теб? — провикнах се аз.
— Ако обичаш — отвърна той. Вдигнах телефона.
— Ало?
— Ей, това е много странно! Ти ли си? — попита Джули.
Застинах на място. Защо Джули се обаждаше на Чарли, ако са скъсали?
— Джули? — успях да промълвя аз.
— Да, аз съм. Защо отговаряш на телефона на Чарли?
— Ами… Това не е номерът на Чарли. По погрешка си набрала моя.
— А, добре. Ще се видим ли по-късно в „Сотби“?
— Непременно — отвърнах и прекъснах връзката.
Почти веднага телефонът звънна отново. Изписа се номер за обаждане от чужбина; не го разпознах. Затова отговорих.
— Ало?
— Кой е? — попита дрезгав дамски глас.
— Приятелка на Чарли.
— Искам да говоря с него.
— За кого да предам, че се обажда? — попитах аз.
— Каролина — отвърна тя.
— Ще го потърся.
Отидох до банята. Чарли беше с пяна по лицето. Поставих ръка върху слушалката и прошепнах:
— Обажда се Каролина и иска да говори с теб.
— О… Ще приемеш ли съобщение? — промърмори той.
— Оставете съобщение — поканих я. — Ще ви се обади по-късно.
Такова не последва. Затворих. Знам, че не е моя работа, но коя беше тази Каролина? Това е проблемът, след като в леглото си яла кроасани с някого, комуто не можеш да устоиш: при споменаването на друга жена ти иде да умреш на място.
Още преди седмици Джули ме застави да приема покана за обяд в „Сотби“ през въпросния ден. Даваха го по случай предстоящата разпродажба на колекцията от бижута на Уиндзорската графиня. В „Сотби“ успяват да намерят нещо — каквото и да било, — принадлежало някога на графинята, и през три месеца или там някъде го обявяват на търг. Досега бяха предлагали кожените й палта, мебелите, акварелите, фибите и дори бродираните й с монограм носни кърпички от египетски памук. Заложната къща съумява да привлече най-богатите млади нюйоркски момичета да наддават, като ги кани на частен предварителен оглед, придружен от обяд с омари. Някой от отдела за продажби бе промил мозъка на Джули и й беше внушил, че ако не притежава бижу от „Картие“, носено на времето от графинята, никога няма да се съвземе от тази трагедия.
Докато се прибера в апартамента си след престоя в „Мърсър“, докато възстановя мобилния си телефон, докато разговарям с полицията и подредя дома си, сутринта напредна значително. Оказа се, че от апартамента е изчезнало едно-единствено нещо — палтото от чинчила. Истински ужас, защото дори не беше мое. От „Валентино“ никога вече нямаше да ми дадат нещо назаем! Разполагах само с няколко минути да се преоблека за обяда. Сложих ленено сако и модна дантелена пола и в 12,45 бях в такси на път за „Сотби“ на Йорк Авеню.
Точно както предполагах, щом завихме на ъгъла на Шесто авеню и Двадесет и трета улица, се почувствах страшно напрегната. Каква вина само изпитва човек след вечер, за която ще го терзаят угризения! Почти нетърпимо е. Джули никога не бива да разбере — а и няма как — за единствената нощ, която прекарах с Чарли. По отношение на бившите си гаджета тя проявяваше страхотно чувство за собственост. Подозирах, че в отмъщението си би стигнала по-далеч и от Гретхен Салъп-Сакстън. Джули завинаги забрани да пускат К. К. Адамс в „Бергдорф Гудман“, защото се бе омъжила за тип, с когото Джули бе излизала три вечери в осми клас. Това е все едно да си мъртъв приживе. Косата й вече никога не изглежда прилично, което е страшно жалко за К. К. Ако Джули разбере за мен и Чарли, никога вече няма да ми проговори и никога няма да получа обратно дрехите си, които съм й заела. Утешавах се единствено с мисълта, че снощи няма да се повтори. Това им е хубавото на прекарванията за една нощ: още по определение те свършват веднага. С времето ти се струва, че въобще не са се случили. Само между нас: преживявала съм го няколко пъти и наистина не помня нищо.
Мафията, облечена с пастелните тоалети на „Шанел“, присъстваше на обяда в подсилен състав. Поне двадесет и пет момичета седяха около масите в трапезарията, отрупани с цветя, украсени с имитации на розови диаманти, черни перли и тъмни рубини. Обичайно е при подобни събирания помещението да се обсипва със скъпоценни камъни, за да се подражава на стила на спалнята на Елизабет Тейлър. Седнах до Джули.
— Много е скучно — прошепна тя.
Нашата маса не беше точно централна. Другите четири момичета наоколо — Кимбърли Гест, Аманда Феърчайлд, Сали Уентуърт и Лейла Лукасини обсъждаха колко е трудно при такъв натоварен трафик да пристигнеш с лимузина от скъпата вилна зона Саутхамптън на брега на океана. Понякога страшно съжалявам тези момичета; да, много са мили и така нататък, но от време на време изглежда забравят, че не са майките си.
Джули се извърна към мен и тайно прокара показалец през шията си. Никога не разбира защо, щом всички са така отвратени от магистралата от и към Лонг Айланд, просто не взимат хеликоптер като нея. Прошепна ми:
— Ще ми се някой да направи нещо налудничаво, например да вдигне скандал. — Засмях се, а тя продължи: — Днес следобед съм заета с Чарли. Толкова е мил.
— Какво?! — не се въздържах аз.
— В града е. Чухме се.
— Но, Джули, мислех, че си скъсала с Чарли.
