Тези луди, луди глезли

— Какво?! — възкликна на свой ред тя.

— Каза, че сте скъсали в Париж — обясних й.

— Не го вярвам! — отсече тя. — Кога говорихте?

— Снощи — отвърнах, без да се замисля.

Джули почервеня.

— Беше неговият номер, нали? Днес сутринта беше при него. Не мога да повярвам!

— На кое? — попитах.

Последва мълчание.

— Вие нали не сте… — подхвана тя натъртено.

— Не! — прекъснах я и се изчервих силно.

— Направили сте го! Виждам — отсече Джули. — Изглеждаш изтощена и имаш особеното излъчване.

Толкова ли беше очевидно, че същата сутрин съм се целунала по 450 секунди с някой от противоположния пол? Джули бе кралица на интуицията. И аз щях да бъда, ако прекарвах толкова време при психиатри. Невъзможно е да скриеш каквото и да било от нея — особено сърдечни дела.

— Какво е направила? — поинтересува се Аманда учтиво.

— Нищо — отвърнах.

— Спала е с гаджето ми! — изкрещя Джули.

Вилиците на Сали и Кимбърли, поднесени към устните им с по парченце омар, застинаха драматично във въздуха. Устата им зейнаха отворени като черни дупки.

— Джули… — подхванах.

— Как можа? — извика Джули бясна. — Никога — абсолютно никога — няма да ти проговоря отново. Нито ще ти давам назаем диамантите си.

Изправи се, стовари шумно салфетката върху масата, театрално си пое дълбоко въздух и заяви:

— Сали, Аманда, Лейла, Кимбърли, тръгвам си.

Докато Джули се отправяше към изхода, и четирите момичета се изправиха и напуснаха масата. Глъчката в помещението затихна. Всички погледи бяха приковани в Джули.

Когато стигна до вратата, тя се извърна, погледна право към мен и каза:

— Между другото, настоявам да ми върнеш сакото и панталона от „Версаче“.

Стори ми се странно, защото от самото начало костюмът всъщност беше мой, но Джули толкова го харесваше, че не прекъснато го взимаше от мен. Току-що си го бях получила обратно. О, защо Чарли се оказа толкова непочтен? А и аз как можах да се държа като глупачка? От друга страна, като имах предвид мъжете, на които попадах напоследък, не биваше да се изненадвам.

— Ще отида до… тоалетната — промълвих, без да се обръщам към някого конкретно и станах от масата.

Излизайки от трапезарията, чух как се извисява кресчендо от дамски гласове. Джули се оказа права: сега, когато избухна скандал, купонът стана много по-интересен.

Щом излязох от сградата, се обадих на Чарли в „Мърсър“.

— Чарли — извиках, когато той вдигна, — защо ме излъга? Защо каза, че си скъсал с Джули, а всъщност не си? Как можа?!

— Ей, успокой се. Наистина скъсах с Джули — засмя се той.

Защо всичко постоянно му се струваше така смешно? Явно не беше наред.

— Какво говориш? Джули твърди, че не сте скъсали.

Бях бясна на Чарли и още по-бясна на moi.

— Да ти обясня ли точно какво се случи? — попита Чарли.

— Да.

— В Париж споделих с Джули, че според мен не си пасваме особено и Тод е много по-подходящ за нея. Предложих й да останем приятели. Тя обаче отвърна: „Не, не мога да го приема“. Май намекваше, че за нищо на света няма да допусне да се оттегля, или нещо подобно. Подчертах, че не може да ме спре да се отдръпна, а тя остро възрази. Не го приех на сериозно. Реакцията й ми се стори странна.

Подобен сценарий звучеше напълно правдоподобно. Ако някой къса с Джули, това е самата Джули. Не се сещам някой някога да е успял да я зареже. Не си струва напразните усилия. Джули е страшно решителна, захване ли се с нещо. Дори Чарли да е скъсал с нея, тя не би го признала нито пред себе си, нито пред друг. В съзнанието на Джули Чарли продължаваше да е нейно гадже, макар той да не гледаше на нея като на свое гадже. Така става щом винаги получаваш желаното, какъвто е случаят с Джули: ако не го получиш, просто си представяш, че си го получил, и то се превръща в действителност. Приемах версията на Чарли за по-вероятна, но всъщност не беше важно дали двамата са скъсали или не. Според Джули бях нарушила Заповед № 2, което е непростимо.

— Заплаши ме никога вече да не ми проговори.

— Ще й мине. Не разбирам защо си й казала. Тя ми звънна преди това и аз не споменах нищо — увери ме Чарли.

— Досети се. Имала съм изтощен вид.

— Искаш ли да вечеряме заедно? — предложи Чарли. — Ще бъде приятно да се поопознаем по-добре. Досега съм те виждал само в екстремни ситуации.

Разбирах какво има предвид. Идеята ми се стори примамлива. Чувствах се едновременно сексапилна и в безопасност — съвършено ново усещане за мен.

— Не мога — отвърнах веднага.

Ако ще отказваш да излезеш на вечеря с някого така привлекателен като Чарли, трябва да го направиш веднага, за да не се разколебаеш. Пък и Чарли не разбираше ли, че след като е била осъществена връзка за една нощ, редно е двете страни да продължават да се държат все едно нищо не се е случило, независимо дали изпитват чувства помежду си или не? В споразумението не се включваше за жалост вечеря на следващия ден.

— Надявам се да премислиш и да приемеш. Ще бъда в хотела цяла вечер и ще работя. Ще те чакам.

Рано същата вечер се обадих в апартамента на Джули. След мрачния следобед исках да си върна най- добрата приятелка. Налагаше се да се извиня. Вдигна икономката.

— Може ли да говоря с Джули, ако обичаш? — помолих я.

— Не, госпожице.

— Спешно е. Тя там ли е?

— Да, госпожице, но ме предупреди, ако звъннете, да ви кажа да върнете велурената й чанта.

— Разбирам — промълвих тъжно. След толкова време се бях привързала истински към чантата. — Все пак й кажи, че съм я търсила.

Строполих се отчаяна върху леглото. Бях постъпила като идиотка и сега си плащах. Изпитвах неистова потребност да поприказвам с някого, но нямах желание да се обадя на Лара или Джолийн. Те също едва ли щяха да ми говорят. Никой никога нямаше вече да ми проговори, след като разбере какво съм направила; вероятно вече всички знаеха как съм постъпила. Обяд в „Сотби“ е много по-надежден начин да разпространиш клюка в Горен Ист Енд, отколкото да изпратиш имейл до всичките си познати. Прецених, че няма какво да очаквам от бъдещето, освен евентуално да се сприятеля с Мадлин Крофт, ако тя ме приеме.

Докато лежах и в главата ми се въртяха тези мрачни мисли, се запитах дали една нощ, довела те до угризения, може да бъде последвана от втора такава и дали човек съжалява повече след две нощи, или степента на угризения е същата. В края на краищата вече бях нарушила Втората заповед и връщане назад нямаше. Явно вече нямах най-добри приятелки, които да загубя, нито щях да шокирам тълпа, събрала се в „Сотби“ повече, отколкото го бях направила днес на обяд. Каквото и да предприемех, нещата нямаше да станат по-зле. Все пак ще ви призная истинската причина да изненадам Чарли в „Мърсър“ същата вечер: предишната нощ бях правила най-страхотния секс в живота си. Вярно, доктор Фенслър ме предупреди колко лош знак е това и така нататък, но е изключително трудно да откажеш да вечеряш с мъжа, дал ти най-