добрия секс в живота. На практика колкото е по-опасно, толкова е по-малко вероятно да се откажеш. А и без това никога повече няма да го правя с него след тази вечер, заклех се аз. Просто имах нужда да се разведря малко.
Погледнах часовника: осем часът. Станах от леглото и направих инвентаризация на дрешника. Избрах идеалната рокля за нощ, която ще доведе до угризения № 2 — червена, от „Синтия Роли“,
— Бихте ли съобщили на Чарли Дънлейн, че съм тук — помолих на рецепцията в „Мърсер“. — Той е в 606-а.
— 606-а? — повтори портиерът и провери в компютъра. — Господин Дънлейн… Той замина.
Тръгнал си е? Как може да постъпи така с мен? Нима Чарли не знаеше, че ако едно момиче каже „не“, всъщност има предвид „може би“, което всъщност означава „да“? Изведнъж се сетих: Каролина! Момичето, което му звъня. Сърцето ми потъна в петите. Не бях в състояние да преглътна още едно отхвърляне.
— Сигурен ли сте? — попитах аз. — Трябваше да работи в стаята си. Покани ме да се срещнем тук.
— Лично го изпратих. Днес следобед замина за Европа.
— Оставил ли е бележка за мен?
— Не, опасявам се.
11.
Вероятно отрезвена от случката в хотел „Мърсър“, отказах пътуване с ЧС без сериозна причина. Няколко дни по-късно, точно когато се канех да летя за Лондон за рождения ден на татко, се обади Патрик Сакстън. Едва успях да го поздравя и той пусна целия си чар.
— Утре заминавам за Лондон за уикенда. Защо не дойдеш? Без никакво обвързване.
Моето златно правило гласи: когато чуя „никакво обвързване“, знам, че се озовавам изцяло обвързана, омотана и неспособна да помръдна. Макар — както вече е ставало дума — да ми бе генетично заложена невъзможността да отказвам пътуване с частен самолет, в този случай постъпих точно така. Пътуване с частен самолет нямаше да ме утеши след случилото се напоследък.
— Не мога, но благодаря за поканата — отвърнах небрежно.
Нощта, прекарана в „Мърсър“, ме бе променила напълно.
— Не ти ли се ходи в Лондон? Там е страхотно — продължи да ме навива Патрик.
— Ще ходя там утре вечер, за петдесетгодишнината на баща ми.
— Идеално. Ще присъстваш на купона, а после ще преспиш в апартамента ми в „Кларидж“. След това ще отскочим до Сен Тропе да видя една яхта. Намислил съм да купя „Магнум 50“. Твърдят, че на борда събирала десет манекенки и дори дългите им крака. Не искаш ли да се поразходиш по Лазурния бряг? После смятам да се отбием в „Скалинатела“ в Капри. Той е любимият ми хотел. Позволи ми да те заведа.
— Не мога. Ще летя с „Американ Еърлайнс“ — обявих гордо.
Дори аз останах шокирана от лекотата, с която отказа предложението на Патрик. Явно характерът ми се бе променил напълно.
— Предпочиташ да вземеш редовен полет, а не да летиш с мен? — разтревожи се Патрик.
— По-добре е да се оправя сама. — В края на краищата бях самостоятелно момиче и не ми трябваше плейбой като Патрик Сакстън. — Да летиш с редовен полет до Лондон, не означава, че е настъпил краят на света — добавих аз.
През последните няколко дни не бях в добро настроение, ако искате да ви призная истината. Лошото на вечерите, предизвикващи угризения, е, че ги следват дни, изпълнени с угризения, но без приятните неща като най-хубавия секс, който си имал, и така нататък. Освен това никой друг привлекателен мъж не ме бе изоставял по този начин. От една страна, намерих човек, осигуряващ ми най-добрия секс, и същевременно в негово присъствие се чувствах уютно, все едно е най-старият ми приятел. Чарли въобще не ме потърси, което леко ме покруси. Винаги го бях смятала за добре възпитан. Но щом не иска да ми се обади и аз няма да му се обадя, реших твърдо.
Междувременно Джули не отговаряше на позвъняванията ми. Джолийн ме съветваше да не го приемам лично. Докладва ми, че Джули е заминала на романтично пътешествие, била лудо влюбена и не споменавала пред никого кой е мъжът. Не отвръщала на ничии обаждания, включително на дерматолога си, което не й се бе случвало дотогава. Не повярвах на Джолийн. Наистина не се бях държала като добра приятелка с Джули и заслужавах наложеното ми наказание.
По-късно вечерта, след като бях разговаряла с Патрик, ми се обади мама. Беше късно и се чувствах уморена. В Англия беше някъде към три след полунощ, но мама звучеше бодро. Очаквах събирането с приятен трепет, ала обаждането ме постави нащрек.
— Скъпа! — възкликна тя възбудено. — Нали не си забравила за рождения ден на баща си? Оставих три съобщения на Джули Бергдорф да я поканя — знаеш колко много я харесва баща ти, — но тя не ми се обажда. Ще идва ли?
— Нямам представа, мамо.
— Какво става с теб? Колко време ще останеш?
— Пристигам в събота и заминавам в понеделник. Имам да пиша материал за следващата седмица.
— Само три дни! Престани да работиш така усилено. Кариерата не е всичко на този свят. Както и да е: имам разкошни чаршафи за теб в стаята за гости. От ирландски лен са. Американците нищо не разбират от тъкани.
— Мамо, ти си американка — напомних й.
— Аз съм английска дама, напъхана в тяло на американка — така ми обяснява инструкторът ми по йога. Чух, че семейството е тук, което е идеално, нали?
— Кое семейство, мамо?
— Семейство Суер, скъпа. Сигурно ще ти е приятно да се видиш с малкия граф, докато си тук. Всички твърдят, че е
Понякога се питам дали мога да се разведа с мама. В състояние съм да изброя безброй несходства в характерите и тоталните ни различия относно взаимоотношенията ни със съседите.
— Мамо, не сме в особено приятелски отношения със семейство Суер, забрави ли?
— Скъпа, не искам отново да пропуснеш шанса си да го срещнеш.
— Животът не е само стремеж да намериш мъж, за когото да мислиш — троснах се раздразнено.
(Съвсем тайно трябва да призная, че ние, нюйоркските момичета, правим точно това през 95 процента от времето. Просто не го огласяваме. Много по-приемливо е да твърдиш, че през цялото време се тревожиш за кариерата си. Същевременно съм открила, че колкото повече едно момиче се посвещава на кариерата си, толкова повече мисли за мъже.)
— Ще опъна шатра в градината, както Джаки Кенеди направи на моравата пред Белия дом. Лорд и лейди Финула приеха поканата и съм страшно радостна. Метеоролозите предвещават дъжд, но те винаги грешат.
Мама е царица да отрича онова, което не иска да се случи. На рождения ден на баща ми винаги е валяло дъжд. Той се лее върху рождените дни на всички; дори на кралицата.
— Добре, мамо. Ще се видим в събота. Ще наема кола на „Хийтроу“ и пристигам направо. Вероятно някъде следобед.
— Прекрасно. И моля те: гримирай се за събирането. Използвай фон-дьо-тена от „Ланком“, който ти подарих, иначе баща ти ще остане разочарован.
— Ще се постарая — излъгах я.
Мама още не е разбрала, че в наши дни освен нея навярно единствено Джоан Колинс използва фон- дьо-тен.
На следващото утро започнах да си събирам багажа за Англия и тогава си дадох сметка, че трябва да се
