Бъкингамския дворец? Чувала съм, че кралското семейство проявява отвратителен вкус.
— Джули, кажи на баща ми да дойде! Колата ми спря и аз се вмъкнах тук да звънна по телефона, а те помислиха, че съм нахълтала да ги ограбя.
— Имат ли порцелан от Делфт и лакеи навсякъде?
— Джули!
— Добре, мила, както кажеш. Ще му предам. Между другото: сватбата е през лятото — на 14 юли. Ти ще си ми шаферка.
Затворих. Джули ще се жени? И има определена дата за сватбата? Сгодените не знаят ли, че за нас — несгодените — това само по себе си е тежко, ами и веднага обявяват датата на церемонията, та да подсилят агонията? Всичко ми се струваше малко прибързано; молех се да не прави грешка. Отидох до затворената врата и безуспешно натиснах дръжката. Най-накрая се отказах и седнах на малката отоманка до вратата. Прилепих ухо към ключалката. Чух само някои от думите на иконома: „…колата й отказала… прилича на циганка… страшно мръсни дрехи… сигурно е някоя от тормозените самотни майки в приюта… няма дори обувки…“
Погледнах мръсните си дрехи и босите си крака. Наистина тъжна гледка. В смисъл: някога все пак бях бляскава. Лиз Хърли никога нямаше да се занемари така, когато е в английската провинция.
— … вероятно се е промъкнала тайно… Звъннах в полицията. Съжалявам, сър.
Полицията ли? Започнах да тропам по вратата.
— Ей, пуснете ме! — разкрещях се.
След няколко минути се чу завъртането на ключ. Честна дума: кълна се, но никога няма да повярвате какво последва. Все едно Майкъл Джексън да отрича, че си е правил пластични операции или нещо подобно. Влезе икономът и — наистина не го измислям — веднага след него се появи Чарлз Дънлейн. Това им е на връзките за една нощ: въобразяваш си, че пак искаш да го видиш, а когато се случи, е при най- неблагоприятни обстоятелства; особено ако при последния ви разговор главата му е била там, където беше главата на Чад преди толкова много време. Още по-ужасното беше, че Чарли продължаваше да изглежда невероятно сладък. Беше в униформата си от Ел Ей — износени джинси и тениска. Кръвната ми захар спадна най-малкото с три километра. Усетих как получавам пристъп на хипогликемия или нещо подобно. Когато Чарли ме видя, придоби не по-малко смаян вид от мен.
— Какво, по дяволите, се е случило с дрехите ти? — попита той.
За миг останах безмълвна. Винаги срещам Чарли при неизгодно за мен положение. А и той какво правеше в дома на семейство Суер? Не се бях чувствала по-глупаво през живота си, но бях и силно раздразнена.
— Какво те интересува? — троснах се аз. — Изчезна без дори да ми кажеш „довиждане“. Очевидно ти липсва всякакво възпитание.
— Познавате ли младата дама? — намеси се икономът.
— Да — отвърна Чарли, без да откъсва очи от мен. Извърнах поглед, защото бях на път или да се разтопя, или да се разплача — не бях сигурна кое. И за да се объркат нещата съвсем, усетих как се питам дали имат несесер „Нощни аксесоари“ във Великобритания. Последва тягостно мълчание, което икономът наруши с думите:
— Да предложа ли шери на приятелката ви?
— О — зарадвах се аз, — би било чудесно, но предпочитам „Белини“.
— Тя ще изпие чаша чай — отсече Чарли.
Не искам да ви занимавам с аналитичните си способности, но е факт, че някои хора просто не се променят. Чарли бе ревностно против белинитата както винаги.
— Разбира се — съгласи се икономът и се измъкна от библиотеката.
— Наистина се срещаме на необичайни места. Би ли ми обяснила какво правиш тук? — поинтересува се Чарли, облягайки се върху полицата на камината, пред италианския пейзаж.
Господи, наистина изглеждаше невероятно сладък, но пък кой не би изглеждал добре на фона на картината? Въпреки това продължавах да съм
— Родителите ми живеят по-надолу по пътя. Пристигнах за петдесетия рожден ден на баща си, а глупавата кола ме остави насред път. Опитвах се да звънна вкъщи. А ти, по дяволите, какво правиш тук? Познаваш ли графа?
Последва пауза, която Чарли наруши след време с думите:
— Аз съм графът.
— Моля?
— Дълга история, но причината да замина така бързо от Ню Йорк в понеделник е, че научих за кончината на баща ми. Майка ми — Каролина — се свърза с мен. Не помниш ли, че се обади? Качих се на първия полет насам. Наследих титлата.
Трябваше ми известно време да наместя всичко: тайнствената Каролина е откъсналата се от семейството майка на Чарли. Значи няма друго момиче, възторжено заключих аз.
— О, Господи, съжалявам — промълвих на глас.
Чувствах се ужасно: ето, капризничех и се цупех, задето ме е зарязал след първата среща, нахълтах в дома му, държах се невъзпитано с него, а излизаше, че баща му е починал. Последните няколко дни вероятно са били кошмарни за него.
— Чарли, добре ли си? — промълвих аз.
— Да — увери ме той. — Баща ми беше странна птица, със свои си особености, не бяхме особено близки. Все пак ми е тъжно.
— Но защо никога не спомена нищо?
— Живеехме в Америка. Баща ми не каза на никого, че е граф. Използваше семейното име Дънлейн. Не обикаляш из Ел Ей, разгласявайки, че носиш налудничава английска титла. Що се отнася до това имение — подозирах, че продължава да е наша собственост, но баща ми се опитваше да го държи в тайна. Когато почина, се оказах наследник на имот, за който нито съм мислил, нито съм бил свързан с него. Не съм стъпвал тук от шестгодишен. Всичко ми дойде като шок.
Защо мъжете, с които си била само на една среща, винаги се оказват по-сложни, отколкото си мислила? Ако разбирах правилно, господин „Нощни аксесоари“ беше малкият граф, съседското момче от фантазиите на майка ми. А аз възприемах Чарли просто като симпатичен, нормален човек. През цялото време обаче той е бил тайнствено богат и ме е мамил за истинската си същност. И имаше нахалството да ме нарича разглезена! Харесвах повече предишния Чарли — борещия се за признание филмов режисьор от Ел Ей.
Чуха се стъпки и в библиотеката влезе привлекателна възрастна жена. Носеше тесни тъмносини бричове за езда, кални ботуши и бяла мъжка риза. Кестенявата й коса беше прибрана в мрежичка на тила. Приличаше на ходеща реклама на „Ралф Лорен“, но по-шикозна.
— Аз съм Каролина, майката на Чарли. Вие сигурно сте от приюта — изгледа ме тя втренчено.
Изведнъж се сетих за старата вражда между майка ми и майката на Чарли, или иначе известна като графинята на Суер. Така и не се помириха. Господи, помислих си аз, положението бе доста неловко.
— Мамо! — намеси се Чарли. — Тя е моя приятелка от Щатите. Родителите й живеят в старата къща на енорийския пастор.
Замръзнах на място. Графинята се напрегна. Разбра, че знам как ме определя като дъщерята на измамника със столовете.
— Какво има? — озадачи се Чарли.
— Господи, и като си помисля какви приказки се приказват за спокойния живот в провинцията! Никога не съм била полкова продължително на крака, колкото тук — бързо смени темата графинята. Седна на стол в стил „Луи някой си номер“ срещу мен. — Отнема ми поне половин час да стигна докъдето и да било в къщата.
На отворената врата се почука. Влезе икономът със сребърен поднос, отрупан с всевъзможни прибори за чай.
— Госпожице, майка ви пристигна да ви отведе вкъщи — обяви той и постави подноса пред Каролина.
— Скъпа, настоях аз да те прибера — извика мама жизнерадостно, влизайки след иконома, придружена
