от Джули. — На баща ти се наложи да отскочи да вземе виното за приема утре, иначе той щеше да дойде.
Мама беше облечена в любимата си розова рокля. Разтревожих се, защото си бе сложила и брошката от опал. Мама слагаше брошката само при изключително важни събития, като рождения ден на принцеса Анна. Пристъпи към мен и ме задуши с прегръдка. Зарадвах се да я видя, но се притеснявах, че не е най- добрият сценарий да се появи бомба със закъснител в лицето на мама.
— Господи, виж се! Приличаш на жена от приюта. Моля те да си сложиш обувки за събирането на баща ти утре. А, ето го и малкия граф — продължи тя, обръщайки се към Чарли. — Страшно съжалявам за баща ви. Всички в селцето мислят със съчувствие за вас. Аз съм вашата съседка Брук — представи се тя и направи реверанс.
(Кълна се: наистина направи реверанс, идеше ми да умра на място.)
— Благодаря — промълви Чарли замаян.
— О, графиньо, много се радвам да ви видя отново след толкова дълго време — продължи мама, обръщайки се към Каролина, която едва-едва й кимна. — А това е Джули Бергдорф…
— Здравей, мила — изчурулика Джули и ме прегърна. Имаше чудесен тен, придобит в Саутхамптън, и носеше лъскав годежен пръстен с диамант. Беше облечена в люляковолилава рокля, която не бях виждала. — „Прада“, модел от 1994. Не е ли разкошна?
Джули се бе променила драматично от последната ни среща. Всеобщо съгласие цари между принцесите от Парк авеню, че ще се заразиш от опасна болест, ако пазаруваш от магазини, специализирали се в разпродажба на последни бройки от дадена колекция. Помня как веднъж, след като бяхме в „Алисис Ъндърграунд“ на Бродуей, не ме приближи дни наред, понеже пробвах чифт джинси „Ливайс“ от 1970 година, за да не хване хепатит Б.
— Страхотна е — и докато целувах Джули по бузата, прошепнах в ухото й: — Той е графът и замъкът му принадлежи. Невероятно, нали?
— Така ли? — прошепна на свой ред тя. После се хвърли към Чарли с възклицанието: — О, здрасти, симпатяго.
Целуна го по устните. След около пет секунди се отдръпна и остана загледана в картината зад гърба му.
— Чарли, никога не си споменавал, че имаш такива разкошни картини! Сигурно струват поне неколкостотин милиона! Мислил ли си да продадеш имението и да си купиш Балеарските острови, например?
— Здрасти, Джули — поздрави Чарли, когато тя го пусна.
— Вие се познавате, така ли? — изненада се мама.
— Много добре — увери я Джули с флиртажийска усмивка на лицето.
— А познавате ли моята прекрасна дъщеря? — попита мама, като ме повлече към Чарли. — Тя не винаги изглежда така, уверявам ви. Става хубавичка, когато си сложи фон-дьо-тен и пудра.
— Мамо! — опитах се да я спра.
— Ние сме стари приятели — отвърна Чарли, леко смутен.
— Приятели сте! Колко вълнуващо — зарадва се мама.
— Представа нямаш колко добре се познават тези двамата — заяви Джули и намигна на мама. — Повярвай ми: по-добре, отколкото си мислиш, Брук.
— Господи! Каква чудесна двойка са само. Не съм ли ти говорила непрекъснато за съседското момче, скъпа? — възторгна се мама и бузите й почервеняха от вълнение. Погледна многозначително от Чарли към мен и обратно. — Толкова е привлекателен. Кажете ми, наистина ли наследявате всичко?
— Мамо! Престани!
Погледнах Чарли. За човек, който никога не изглежда нещастен, трябва да призная, че у него бе настъпила драматична промяна. Лицето му, с недоумяващо изражение, сякаш питаше: „Коя е тази противна жена?“ Трябваше да изведа мама оттук възможно по-бързо, преди да е нанесла още по-големи щети.
— Чарли, наистина ли притежаваш половин Шотландия, както твърди Брук? Адски готино би било — намеси се Джули.
— Мамо, хайде да си вървим — обадих се решително.
— Чуйте ме, малък графе — продължи мама, без да ми обърне никакво внимание, — за мен ще бъде огромна чест, ако дойдете на приема по случай петдесетгодишнината на съпруга ми Питър.
— Утре Чарли е зает — намеси се рязко Каролина. — Ще прекара деня с мен, преди да се върна у дома в Швейцария в понеделник.
— О, графиньо, и вие трябва да дойдете — включи я мама в поканата. — Много ще е приятно, ако семействата ни прекарат заедно известно време.
— Няма за какво да говорим — отбеляза Каролина ледено. Обърна се и си наля чай.
Изведнъж атмосферата в стаята стана по-хладна от Антарктида. И Каролина, и майка ми застинаха като айсберги.
— Какво има? — недоумяващо попита Чарли.
— Нищо важно. Всичко е в далечното минало — промълви майка ми, но си личеше, че е малко смутена.
— Не, кажете ми. Искам да знам — настоя Чарли.
— Това е най-ужасното семейство в селцето, Чарли. На тях не може да се разчита за нищо, защото са измамници — обясни Каролина с леден, овладян тон. — Не желая да имаш нищо общо с тях.
— Графиньо! — ахна мама.
— Все едно съм в епизод от „Сага за Форсайтови“ — възкликна Джули, увлечена от разиграващата се пред очите й драма.
Налагаше се да се намеся, преди нещата съвсем да се влошат. Затова подхванах:
— Преди около двеста години, Чарли, баща ми продал на баща ти няколко стола „Чипъндейл“, които обаче се оказали фалшиви. Баща ми си признал грешката, но настъпил разрив. Двете фамилии спрели да си говорят.
Ето, изрекох го. Сега вече цялата история звучеше глупаво.
— Това ли е всичко? — попита Чарли леко озадачено, но и с известно облекчение.
— Да. Хайде да забравим столовете. Беше недоразумение — намеси се мама. После, за да си придаде известна тежест, погледна графинята и продължи: — Майка ви го превърна в скандал. За мен беше ужасно.
— Не отговаря напълно на истината, но едва ли е от значение, защото няма какво повече да обсъждаме — уточни графинята все така ледено.
Последва неловка пауза. Чарли местеше неспокоен поглед от своята майка към моята и обратно. Възможно е в съзнанието му да се пробуждаха далечни спомени от семейната история. Никой не помръдваше, нито обелваше дума. Секундите минаваха и тишината стана зловеща. И тогава мама изтърси:
— Е, сега, когато всичко излезе наяве, защо вие двамата не дойдете на събирането утре? Поръчала съм от онези прекрасни малки питчици в „Уейтроуз“. — Тя млъкна и човек можеше да види как се въртят бурмичките в главата й. — Господи, този замък е идеален за сватбено тържество, скъпа, нали? Вера Уанг може да ти направи роклята.
Това се оказа капката, от която чашата преля.
— Мамо, престани! — изригнах аз. — Няма да има никаква сватба! Идеята да се омъжа за Чарли не се върти в ничия глава, освен в твоята. Майка му не може да те понася. Графинята се мисли за прекалено изискана, за да има нещо общо с нас. Тя е права: Чарли и аз нямаме какво повече да си кажем. Нула. Нищо. И знаеш ли какво? Аз дори не харесвам Чарли особено. Понякога е жесток и се държи покровителствено. Семейство Суер не желаят да присъстват на приема ти утре и не се впечатляват от домашно печени питчици. — После се обърнах към Чарли с думите: — Чарли, съжалявам за баща ти и така нататък, но това тук е истински кошмар. Как да ти имам доверие, когато никога не си споменавал, че ти си графът? Тръгвам си. Оправяйте се както знаете.
Поруменяла от смущение и на път да се разплача, побягнах от библиотеката с обувките в ръка. Слязох по стълбите и стъпих на алеята, само за да попадна в ръцете на мъж с униформа.
