прокажен. Между тях имаше един с огромен корем и лицето му също се намираше на корема му. Имаше и много други. Беше ужасно.
Мери се обърна и скри лице върху гърдите на Корнуол.
Гиб повърна.
Големият Корем се премести от линията и, поклащайки се, се приближи към тях. Малката уста, разположена в корема му проговори.
— Търсим вашата помощ — каза тя. — Звярът на Хаоса е мъртъв.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Предложиха им стая в замъка, но те отказаха и опънаха лагер в неговия двор. Имаха предостатъчно дърва, за да запалят огън, а сега вече и половин дузина мършави пилета, които се готвеха в тенджерката, поставена над огъня.
— Това е единственият начин, по който можем да ги сготвим — каза Мери. — Те са толкова жилави, че няма да можем да ги ядем по друг начин.
Домакините им бяха донесли и три големи, току-що опечени хляба, а също така и кошница със зеленчуци — моркови, боб и ряпа.
След като приключиха с това, домакините изчезнаха.
От един далечен ъгъл дойде уплашено крякане.
— Това пак е Куун — каза Хол. — Гони пилетата. Вече му казах, че ще има пиле за него, но той иска да си улови свое.
Слънцето бе залязло и здрачът започна да се спуска. Те се изтегнаха край огъня, в очакване на вечерята. Замъкът се мержелееше пред тях — древни купчини камъни с растящ по тях мъх. Мършавите пилета тичаха нагоре-надолу и надаваха неописуеми крякания. Не по-малко мършави свине се ровеха из отломките. Имаше около половинярдова градина, която бе оградена с ограда и се намираше в единия край. Там растяха малко зелки, а също и няколко репи, които само чакаха да бъдат прибрани.
— Това, което искам да знам — каза Корнуол на Снивли, — е как разбра, че ще се спасим в мъглата?
— Предполагам, че това си беше инстинкт — отговори Снивли. — Това е нещо, което не познавам. Знание, което едва ли никой знае, че притежава, но което в действителността се проявява. Нека да го наречем чувство. Ти, например, не можеш да имаш това чувство. Никой човек не може да го има. Но аз мога. Нещо вътре в мен прещрака и аз просто го знаех.
— А сега какво? — попита Хол.
— Не знам — каза Снивли. — Важното е, че сме спасени. Признавам си, че нищо не разбирам. Звярът на Хаоса е мъртъв, поне те така казват, а също така и че имат нужда от нашата помощ. Не мога да си представя каква помощ биха могли да търсят те, а също и защо ще я търсят именно от нас. Притеснен съм и от самите тях. Като че ли не принадлежат към нашия свят — не са от малкия народ, не са чистокръвни чудовища, а нещо напълно различно. Чували сме истории за същества, като тези, но никога не сме ги виждали. Но това не са били правдоподобни истории, а no-скоро легенди. Ако ме попитате за Звяра на Хаоса, ще ви кажа, че не знам нищо повече от вас.
— Добре де, както и да е — каза Гиб. — Те ни оставиха сами. Донесоха ни храна, след което си отидоха. Може би ни дават време да привикнем към това, което са те и ако това наистина е така, аз съм доволен. Съжалявам, че трябваше да повърна при вида им.
— Ще трябва да им свикнеш — каза Корнуол. — Те ще се върнат. Има нещо, което искат от нас.
— Надявам се — каза Хол, — че първо ще ни дадат време да се наядем.
И те го направиха. Привършиха с вечерята, настана нощ. Хол бе стъкмил огъня така, че дворът да бъде осветен от далеч.
Тогава се появиха тримата — Големият Корем, Пъпчивото Лице и третият, който приличаше на лисица, която бе започнала да се превръща на човек.
Те се приближиха до огъня и седнаха. Лисицата им се ухили, показвайки устата си, пълна с дълга редица зъби. Другите не се усмихнаха.
— Удобно ли ви е? — попита Пъпчивото Лице. — Добре ли похапнахте.
— Да — отговори Корнуол. — Благодаря ви много.
— Има стаи, приготвени специално за вас.
— Не се чувстваме удобно, когато до нас няма огън, а над нас открито небе.
— Тук рядко идват хора — каза Лисицата, като отново се усмихна, за да покаже, че е дружелюбно настроен. — Двама от вас са човеци.
— Вие да не би да имате предразсъдъци към хората? — попита Хол.
— Ни най-малко — каза Лисицата. — Търсим някой, който да не се страхува.
— Но ние можем да сме уплашени колкото и вие. — каза Корнуол.
— Може би — съгласи се Лисицата. — Но не вярвам да се плашите от същите неща. Вие не сте уплашени от Звяра на Хаоса така, както сме ние.
— Но Звярът на Хаоса е мъртъв.
— Дори когато нещо не е живо, ти все още се плашиш от него. А това още повече важи за случаите, когато докато е било живо, си бил много изплашен от него.
— Ако толкова се страхувате, защо не си тръгнете от тук?
— Защото има нещо, което трябва да направим — каза Пъпчивото Лице. Звярът на Хаоса ни каза, че ще трябва да го направим, когато умре. Накара ни да обещаем. Знаем, че трябва да го направим, но това не ни кара да се страхуваме по-малко.
— И искате ние да го свършим вместо вас?
— Нима не разбирате? — каза Големият Корем. — За вас това няма да представлява никаква трудност. Вие никога не сте познавали Звяра на Хаоса. Не знаете какво можеше да прави той.
— Мъртъв, той не може да направи нищо — каза Гиб.
— И ние все си го повтаряме — каза Лисицата, — но не можем да го повярваме. Казваме си го, но то не променя нищо.
— Я ми разкажете малко повече за този ваш Звяр — каза Корнуол.
Те колебливо се огледаха.
— Разкажете — каза Корнуол, — иначе няма да сключим никаква сделка. А трябва да сключим сделка. Ще свършим тази трудна задача за вас, но какво ще ни дадете вие?
— Ами ние си мислехме.
— Мислехте си, че след като ни помогнахте този следобяд.
— Да, точно така — каза Големият Корем. — Мислихме си нещо такова.
— Не съм съвсем сигурен, че ни бяхте от голяма помощ — каза Хол. — Ние се справяхме доста добре. Имахме магическия меч на Марк, торба, пълна със стрели, Гиб и неговата брадва.
— И тя ни бе от помощ — каза Мери.
— Не позволявайте на тези шегобийци да ви правят на глупаци — предупреди ги Снивли. — Искат да им свършите някаква мръсна работа.
— Съгласен съм — каза Корнуол, — че натрупахте малко точки тази сутрин, но на мен ми се струва, че има нужда от още.
— Пазарите ли се с нас? — попита Лисицата.
— Нека да приемем, че просто обсъждаме нещата по-надълбоко.
— Вероятно ще ви дадем торба с пилета — каза Лисицата. — Може би и една-две свини.
Корнуол не отговори.
— Ще подковем и конете ви — каза Пъпчивото Лице. — Имаме ковачница.
— Не подхождаме както трябва към проблема — каза Гиб. — Първо трябва да знаем каква работа трябва да свършим за вас. Може да е нещо, което да не искаме да направим.
— Работата е много лесна — каза Големият Корем. — Изобщо няма да се затрудните. След като не се страхувате от звяра, вие сте осигурени. Може и да се страхувате, но не и по начина, по който ние го правим. Даже когато само споменаваме името му, ние треперим. Тримата потрепериха.
