— Много мило от твоя страна, че ми казваш това — рече той. — Бих могъл да те целуна за това.
— Можеш да ме целунеш, Аш — увери го тя. — Винаги, когато пожелаеш.
След кратко объркване той намали скоростта и я целуна.
12
Куфарът пристигна сутринта, когато Сътън привършваше закуската.
Беше стар и очукан, а древното покритие от необработена кожа висеше на дрипи и разкриваше изкривения стоманен скелет, ръждясал на места. В ключалката имаше ключ, а ремъците бяха откъснати. От единия край мишките напълно бяха изгризали кожата.
Сътън си го спомняше… Този куфар стоеше в най-отдалечения ъгъл на тавана, когато той беше малко момче и се качваше там да си играе в дъждовните следобеди.
Вдигна грижливо сгънатия брой на „Галактически вестник“, оставен на подноса със закуската, и го разтвори.
Новината, която търсеше, беше на първата страница, трета по ред в колонката за новините от Земята:
„Мистър Джефри Бентън бе убит снощи на дуел в един от центровете за забавления в района на Университета. Победител е мистър Ашър Сътън, който едва вчера се завърна от мисията на 61-вата звезда от Лебед.“
И накрая последното изречение, чието съдържание бе позор за един участник в дуел:
„Мистър Бентън стреля пръв и не улучи.“
Сътън сгъна вестника и внимателно го постави на масата.
Запали цигара.
Мислех, че аз ще бъда улученият, каза си той. Никога не съм стрелял с такъв пистолет… дори не бях виждал такова оръжие. Макар че бях чел за тях и знаех, че съществуват. Но не съм се интересувал от дуели, а от древни оръжия разбират навярно само онези, които се бият на дуели, колекционерите и антикварите.
Разбира се, не аз убих Бентън. Той сам се уби. Ако беше ме улучил, а нямаше причина да не ме улучи, във вестника щеше да пише точно обратното: „Мистър Ашър Сътън бе убит снощи на дуел…“
Ще прекараме една чудесна вечер, бе казала Ева, а тя навярно е знаела. Ще вечеряме и ще прекараме една чудесна вечер. Ще прекараме една чудесна вечер и Джефри Бентън ще те застреля.
Да, каза си Сътън, сигурно е знаела. Тя знае твърде много неща. Например за подслушвателните устройства в тази стая. Или пък за това, че някой е внушил на Бентън да го предизвика на дуел и да го убие.
Когато я попита дали е приятел или враг, каза, че е приятел, но колко му е да го каже. Всеки може да изрече една дума и няма начин да разбереш дали е истина или пък не.
Твърди, че ме е проучвала двадесет години, което, разбира се, е лъжа, защото преди двадесет години, когато тръгвах за Лебед, едва ли съм представлявал интерес за някого. Просто бях едно колелце от голямата машина. Аз и сега не представлявам интерес за никого освен за себе си и за великата идея, за която нито един човек освен мен не знае нищо. Защото дори и да са фотографирали ръкописа, никой не би могъл да го разчете.
Когато я попитах дали е приятел или враг, каза, че е приятел. И знаеше, че са внушили на Бентън да ме предизвика на дуел и да ме убие. Освен това тя ми се обади и ме покани на вечеря.
Наистина колко му е да изрече една дума. Но освен думите има и други неща, които трудно могат да бъдат подправени… докосването на устните й, нежният допир на пръстите й, плъзнали се по лицето му.
Смачка цигарата, стана и отиде до куфара. Ключалката беше ръждясала и ключът трудно се превърташе, но накрая той успя да отключи и повдигна капака.
Куфарът бе пълен до половината с грижливо подредени документи. При вида им Сътън се усмихна. Бъстър открай време си беше педантична душа. Но роботите винаги са педантични. Просто такава им е природата. Педантични и как още ги бе нарекъл Хъркимър? Педантични и упорити.
Приклекна на пода до куфара и зарови из книжата. Стари писма, грижливо вързани на снопчета. Стара тетрадка от колежа. Защипани с кламер документи, чийто срок несъмнено отдавна бе изтекъл. Тетрадка с изрезки от вестници, които не бяха залепени. И класьор, подреден до средата с колекция от евтини марки.
Както беше приклекнал, запрелиства с любов страниците на класьора, връщайки се отново в детството. Евтини марки, защото нямаше достатъчно пари да си купи от по-скъпите. Марки с крещящи цветове, каквито му харесваха тогава. Повечето от тях бяха в окаяно състояние, но беше време, когато му изглеждаха чудесни.
Увлечението му по марките, припомни си той, бе продължило две или най-много три години. Ровеше се в каталози, разменяше и купуваше евтини серии марки, усвояваше странния жаргон на това хоби — перфорирани и неперфорирани марки, винетки, воден знак, дълбок печат.
Щастливият спомен го накара да се усмихне. Имаше марки, които би желал да притежава, но тъй като бе невъзможно, само ги изучаваше по илюстрации, докато запомни наизуст всяка една от тях. Вдигна глава и като се взря в отсрещната стена, се опита да си припомни как изглеждаха някои, но не можа.
Някогашното всепоглъщащо занимание бе погребано от повече от петдесет години, изпълнени с други всепоглъщащи дела.
Остави настрана класьора и отново се залови с куфара.
Още тетрадки и писма. Отделни изрезки от вестници. Гаечен ключ със странна форма. Оглозган кокал, който някога навярно е бил притежание и утеха на някое любимо, но вече забравено куче.
Вехтории, помисли си Сътън. Бъстър щеше да си спести доста време, ако просто ги беше изгорил.
Два стари вестника. Прояден от молци вимпел. Обемисто писмо, което никога не е било отваряно.
Сътън го хвърли върху купчината боклук, който бе извадил от куфара, сетне се поколеба, протегна ръка и отново го взе.
Марката беше доста особена. Поне по цвят.
Спомени проблеснаха в съзнанието му и той си я припомни такава, каквато беше я видял като момче… естествено, не самата марка, а изображението й в един каталог.
Наведе се над писмото и едва не ахна от удивление.
Марката беше стара, невероятно стара… невероятно стара и ценна… Господи, колко ли струва сега?
Опита се да разчете клеймото, но бе така избледняло с течение на времето, че беше станало съвсем нечетливо.
Бавно се изправи, отнесе писмото на масата и се приведе над него, като се опитваше да разгадае името на града.
БРИДЖ… УИС.
Навярно Бриджпорт. Ами УИС? Сигурно някой стар щат. При някаква отдавна забравена сред мрака на времето административна система.
Юли 198…
Юли, хиляда деветстотин осемдесет и някоя си година.
Отпреди шест хиляди години!
Неразпечатано писмо, изпратено по пощата преди шестдесет века. И захвърлено сред тази купчина вехтории наред с един оглозган кокал и странен гаечен ключ.
Неразпечатано писмо… с марка, която струва цяло състояние.
Сътън отново се взря в печата. Бриджпорт, Уис. Юли, числото приличаше на 11… 11 юли 198…
