— Ами някой друг дали не би могъл да помогне, докторе? — попита Харт любезно. — Някой, който да разбира от подобни същества?
— Съмнявам се — отсече докторът.
— Искате да кажете, че никой не може да му помогне? Това ли искате да кажете?
— Виж какво, момче. Човешките доктори лекуват човешки същества и толкоз. Защо трябва да се очаква от нас нещо повече? Колко често ни викат да преглеждаме извънземни? По начало от нас не се очаква да ги лекуваме. Е, понякога някой лекар или изследовател започва да си пъха носа в извъземната медицина. На един лекар му трябват много години, за да започне да разбира нещо от човешка медицина. Колко човешки живота според теб са необходими, за да започне да разбира от извънземна медицина?
— Добре, докторе, добре.
— А ти защо мислиш, че е болно?
— Ами, плачеше, и съвсем естествено си помислих, че…
— Може да се е чувствало самотно, тъжно или уплашено. Може и да се с изгубило.
Докторът отново се насочи към изхода.
— Благодаря, докторе — каза Харт.
— Няма за какво — на вратата старецът се поколеба за миг. — Случайно някой от вас двамата да има долар, че май съм останал без пари?
— Заповядайте — каза Харт и му подаде банкнота.
— Утре ще го върна — обеща докторът.
След малко откъм стълбището се разнесоха провлечените му стъпки.
Анджела се намръщи.
— Не трябваше да правиш това, Кемп. Сега ще се напие и ти ще си виновен за това.
— С един долар не може да се напие — отвърна самоуверено Харт.
— Ти си мислиш така. Нямаш представа какви неща пие докторът…
— Добре де, нека пък се напие човекът. Заслужава да се повесели малко.
— Ами това? — Анджела кимна към леглото.
— Ти вече чу какво каза докторът. Не може да му помогне. Никой не може да му помогне. Когато се събуди, ако се събуди — може би ще успее да ни обясни какво му е. Но не разчитам много на това.
Отиде до леглото и отново погледна създанието. В него имаше нещо противно и отблъскващо, нищо човешко. Но страданията и неугледният вид неизбежно предизвикваха жалост.
— Може би трябваше да го оставя на улицата. Бях си тръгнал, но когато отново започна да плаче, сърце не ми даде да го направя. И все пак като че ли сгреших, като го взех. С нищо не му помогнах. Ако го бях оставил там, може би щеше да му е по-добре. Нищо чудно сега други извънземни като него да го търсят.
— Правилно си постъпил — каза Анджела. — Не започвай битка с вятърни мелници.
Тя прекоси стаята и седна на един стол. Харт отиде до прозореца и мрачно се вгледа в нощната панорама.
— Какво ти се е случило? — попита го тя.
— Нищо.
— Ами дрехите? Я се погледни!
— Изхвърлиха ме от една кръчма, където се опитах да заснема филм.
— Без да платиш, разбира се.
— Нямах пари.
— Аз ти предложих петдесет долара.
— Знам, че ми предложи, но не можех да ги взема. Разбираш ли ме, Анджела? Просто не можех да ги взема.
— Закъсал си я, Кемп — отвърна му тихо тя.
Думите й го вбесиха. Не биваше да му казва това. Нямаше право да го прави. Тя…
Успя да спре преди думите да изригнат навън. Тя имаше право. Не само защото му бе предложила петдесетачка. Имаше право да го каже, защото знаеше, че е така. Никой друг в света не изпитваше към него чувства като нейните.
— Не мога да пиша, Анджела, каквито и усилия да правя. Машината се е скапала, а лентите са протрити. Повечето са и скъсани и лепени.
— Ти какво яде днес?
— Пих бири с теб, а после и малко „бока“.
— Това не е ядене. Измий се, преоблечи се и ще слезем, за да хапнеш нещо.
— Имам пари за ядене.
— Знам, че имаш. Нали ми каза, че си взел аванс от Ървинг?
— Всъщност, не беше аванс.
— Знам това, Кемп.
— Какво ще правим с извънземния?
— Нищо няма да му се случи, поне за времето, през което ще хапнеш нещо. И да останеш при него, няма да му помогнеш. Не знаеш как.
— Предполагам, че си права.
— Права съм. Хайде, иди си измий мръсното лице. Да не забравиш и ушите.
Единствен клиент на „Брайт Стар“ бе Джаспър Хансън. Двамата седнаха на неговата маса. Джаспър тъкмо доунищржаваше чиния с кисело зеле и свински джолан, които кощунствено поливаше с вино.
— Къде са другите? — попита Анджела.
— На купон — отговори Джаспър. — Някой е продал книга.
— Познаваме ли го?
— Не. Важното е, че е продал книга. Щом някой прави купон по такъв повод, можеш да отидеш и неканен.
— Нищо не знаех за това.
— И другите не знаеха. Някой обаче се появи на вратата, съобщи новината и всички го последваха. Всички с изключение на мен. Сега нямам време за купони. Имам много работа.
— Купона с храна ли е? — попита Анджела.
— Да. Това е нещо, което не разбирам. Седим си тук, уважавани и порядъчни занаятчии, и изведнъж се оказва, че всеки от нас е готов да си изпотроши краката от бързане, само и само за да докопа сандвич и питие без пари.
— Времената са трудни — каза Харт.
— Не и за мен — рече Джаспър. — Непрестанно работя.
— Само работата не решава основните проблеми.
Джаспър замислено се хвана за брадичката.
— А кое тогава ги решава? — попита. — Вдъхновението ли? Всеотдайността ли? Или пък геният? Ти ми кажи. Ние сме механици, човече. Работим с машини и ленти. Заловихме се за това преди двеста години. Въведохме такава механизация, че дори и хора без всякакъв талант започнаха да произвеждат разкази и цели книги. Чака ни работа. Заели сме се с производството на стока за цялата проклета галактика. Държим в напрежение читателите какво ще е следващото приключение на Ани с цепнатите очи, кралицата на далечния космос. Убиваме нейния любим, възкресяваме го, после пак го убиваме и пак…
Джаспър взе вечерния вестник, разгърна го и удари по него с юмрук.
— Виждаш ли това нещо? — попита. — Нарекли са го „Класик“. Дават ти гаранция, че произвежда само класика.
Харт погледна вестника и видя величествения фабулатор, който бе разгледал сутринта. Рекламата заемаше цялата средна част на страницата.
— Както е тръгнало, за да пишеш, ще ти трябват само много пари — каза Джаспър. — Купуваш си машина като тази, казваш й да произведе разказ, натискаш копче или ръчка или просто я сритваш, и тя ще ти избълва разказ, в който няма да пропусне и последната запетайка. Едно време човек можеше да закупи проста машина на старо за стотина долара — продължи — и пак да произведе доста стока. Не особено свястна, наистина, все пак продаваема. Днес са ти достатъчни скъпа машина, скъпа камера и много скъпи
