— Господа — намеси се държавният секретар, — ще ми разрешите ли да обърна внимание на едно твърдение, което особено ме порази. Според лекарската експертиза, Филип Фрийман е починал, от инфаркт. Разнасяха се някакви много странни слухове, че е бил пронизан от стрела в сърцето — от стрела, която някакъв тип, облечен като средновековен воин, пуснал с лъка си. Никой, разбира се, не повярва на това. Беше твърде невероятно. Също както и цялата история, която чухме, и ако…
— Нима вярвате на тази история? — попита министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи.
— Трудно е да се повярва — отвърна държавният секретар, — но не смятам, че трябва веднага да я отречем цялата, да я отхвърлим с лека ръка, без да й обърнем никакво внимание. Най-малкото трябва да я обсъдим.
— Навярно трябва да попитаме — рече генералът — нашите гости, изтъкнати учени, какво мислят за всичко това.
Той се завъртя на стола си и кимна към хората, седнали на редицата столове край стената.
Един от тях бавно стана от мястото си. Беше дребен и възслаб възрастен мъж с побеляла коса, който по странен начин изглеждаше изпълнен с достойнство. Говореше внимателно, като придружаваше думите с леки движения на ръцете си с изпъкнали сини вени.
— Може би няма да изразя мнението на всичките си колеги — започна той, — и ако е така, предполагам, че те ще ме поправят. От моя гледна точка, като взема всичко под внимание, мога да кажа, че ситуация, подобна на описаната, противоречи на всички известни научни догми. Бих казал, че е невъзможна.
Седна също така внимателно, както бе станал, като протегна надолу ръце да се хване здраво за дръжките на стола, преди да се отпусне на седалката му.
Тишина изпълни стаята. Един-двама учени поклатиха глава в знак на съгласие, но никой от останалите не помръдна.
Дявола се обърна към мен.
— Тези глупаци не вярват нито дума от това! — възкликна той.
В стаята беше така тихо, а той го каза доста високо, така че всички го чуха. И въпреки че всеки от тях имаше предостатъчно причини да не вярва, че като се има предвид естеството на политиката, по едно или друго време всички те са били представяни като глупаци от някой наблюдател, това навярно бе първият път, когато им го казваха право в лицето.
Поклатих в отговор глава, едновременно да го упрекна за непристойния език и да потвърдя, че не му вярваха. Знаех, че няма начин да му повярват. Всеки, който повярваше, щеше да бъде изхвърлен с присмех от държавния си пост.
Дявола скочи на крака и удари с тежкия си космат юмрук по масата. От ушите му изскочиха тънки струйки дим.
— Вие ни създадохте — закрещя им той. — Вие, с малките си мръсни и злобни мозъчета, с красивите си объркани мисли, с непохватните си несигурни, измъчени, уплашени умове, вие създадохте нас и света, в който ни захвърлихте. Направихте го несъзнателно и за това не ви обвиняваме, макар да е странно защо хора с такива забележителни познания по физика и химия не са открили досега онези невъзможни неща, за които вашите учени твърдят, че не могат да се случат. Но сега, след като го знаете, сега, след като сте били принудени да го научите, морално сте задължени да измислите някакъв начин, така че да се подобри окаяното положение, в което сте ни поставили. Вие можете…
Президента също скочи на крака и по примера на Дявола също удари с юмрук по масата — въпреки че не постигна никакъв ефект, защото от ушите му не излезе дим.
— Господин Дявол — викна той, — искам да ми отговорите на някои въпроси. Казахте, че сте спрели колите, радиото и…
— Точно така, спрях ги! — ревна на свой ред Дявола. — Спрях ги в цял свят, но това е само предупреждение, просто да дам пример какво може да се случи. И го направих съвсем културно. Колите спряха бавно и леко и абсолютно никой не пострада. Позволих на самолетите да се приземят, преди двигателите им да престанат да работят. Оставих заводите да функционират, така че хората да се трудят и да получават надници, както и все още да се произвеждат стоки…
— Но без транспорт ще загинем — обади се министърът на селското стопанство, който досега бе мълчал. — Ако нямаме възможност да извозим храните, хората ще измрат от глад. Ако не могат да се пренасят стоки, търговията ще замре.
— Вижте армиите ни — добави генералът. — Останали са без самолети, без бронирани машини, без никаква свръзка…
— Още нищо не сте видели — засъска Дявола. — Следващия път няма да функционират колелата. Нито едно колело няма да се върти. Нито в заводите, нито на велосипедите или ролковите кънки, нито…
— Моля ви, господин Дявол — закрещя Президента, — няма ли да снишите малко гласа си? Моля всички да понижат малко тона. Няма да постигнем нищо, като си викаме така силно. Трябва да сме разумни. Зададох вече един въпрос и имам още един. Признахте, че вие сте сторили всичко това. А сега ни кажете как сте го направили?
— Ами аз… — заекна Дявола, — ами просто го направих, това е. Пожелах да стане и то стана. Много неща върша по този начин. Нали разбирате, вие ми приписахте всичко това, вие го измислихте и ме накарахте да действам така. Един дявол може да направи абсолютно всичко, стига то да е лошо. Доста се съмнявам, че ще имам подобен успех, ако върша добрини.
— Магията, господа — рекох аз. — Тя е единственото обяснение за всичко това. И не обвинявайте Дявола, ние сами сме я измислили.
Възрастният господин, който бе говорил от името на учените, се изправи на крака и вдигна стиснатите си юмруци над главата.
— Магия! — изписка той. — Невъзможно е да съществува! Няма прероден закон…
Навярно щеше да каже още нещо, но се задави и остана така за момент, мъчейки се да си възвърне дъха и гласа. Накрая се отказа и седна.
— Може би сте прав — отвърна Дявола. — Навярно няма никакъв научен закон. Но какво ни засяга науката? Колелата ще са следващото нещо, което ще спра, после електричеството и след това най- вероятно огъня, въпреки че не съм мислил чак толкова напред. И когато свърша с това, когато се върнете във феодалните замъци, в началото на доброто старо средновековие, в Епохата на мрака, и отново започнете да мислите с уважение за…
— Ако обичате, сър — прекъсна го Президента, — имам друг въпрос, стига да сте свършили със заплахите.
— Многоуважаеми господине — каза Дявола, като се опита да бъде учтив, — аз не отправям заплахи. Само ви казвам какво може да се случи и какво ще се случи, ако…
— Но защо? — запита Президента. — От какво точно се оплаквате?
— Да се оплаквам ли?! — изрева Дявола побеснял и забравил всякаква вежливост. — Питате ме от какво се оплаквам? Хортън Смит, който бе ранен в битката при Гетисбърг, който се би с голи ръце срещу Дон Кихот, който преследваше коварна вещица през страшни гори, той ви представи оплакванията ми.
В знак на желанието си да се покаже разумен, той сниши гласа си от рев до обикновено крещене и продължи:
— Едно време страната ни бе населявана от храбри същества, някои от които бяха наистина добри, а други — действително зли. Не се шегувам, приятели мои, като ви казвам, че бях и че съм един от злите. Но най-малкото имахме цел и се спогаждахме — добрите и лошите, дяволите и феите — за да можем да живеем. А сега какво ни е останало? Ще ви кажа кои живеят сред нас. Всички безмозъчни персонажи от комикси и анимационни филми като Мики Маус, кучето Плуто, патокът Доналд, разни смърфове, барбарони…
Президента му махна с ръка да млъкне.
— Мисля, че ви разбрахме — рече той.
— Те са ужасно безхарактерни — каза Дявола. — Нямат нито вкус, нито стил. Те са блудкави и безмозъчни същества. Между тях няма нито един, който наистина да е зъл, нито такъв, който наистина да е добър — от добротата им ми се повдига. Съвсем искрено ви питам как може да се изгради свястна
