— Задръж! — викна му Дявола. — Стига с тая проклета вода! Обещавам и се заклевам да сторя всичко, което пожелаете.
— В такъв случай — заяви изискано Дон Кихот — ние сме изпълнили мисията си тук.
Не видях как си тръгнаха. Изпариха се без да оставят ни най-малката следа. Просто изведнъж изчезнаха. Нямаше ни Дявол, ни Дон Кихот, ни Санчо Панса, ни еднорог. Но Кети тичаше към мен и си помислих колко е странно, че тича така добре с навехнатия си глезен. Опитах да измъкна крака си от оградата, за да я посрещна, но той се бе заклещил така здраво между железата, че не можех да го освободя.
Кети коленичи край мен.
— У дома сме! — възкликна тя. — Хортън, ние сме си у дома!
Наведе се да ме целуне, а от другата страна на улицата тълпата ни поздрави шумно и цинично.
— Кракът ми е заклещен — казах.
— Е, издърпай го — рече ми тя, като се усмихна през сълзи от щастие.
Опитах отново да го измъкна, но напразно. Болеше ме, когато го дърпах. Кети се изправи и се приближи до оградата, за да ми помогне, ала не успя.
— Мисля, че глезенът ти се е подул — каза тя, седна на тротоара и се разсмя. — И на двамата ни има нещо на глезените. Първо на моя, а сега на твоя.
— Твоят глезен изглежда добре — забелязах.
— В замъка използваха магии — обясни Кети. — Имаше един чудесен стар вълшебник с дълга бяла брада, който носеше странна островръха шапка и наметало, целите покрити със звезди. Това беше най- красивото място, което някога съм виждала. Всички бяха толкова мили и любезни. Бих могла да остана там цял живот, ако ти беше с мен. Ами еднорогът — той беше най-хубавото, най-сладкото създание. Видя ли го?
— Видях го — отвърнах.
— Хортън, кои са тези хора, които се приближават през поляната?
Бях толкова погълнат от факта, че се е върнала, и така не можех да откъсна очи от нея, че не виждах нищо друго. Когато извърнах поглед, забелязах приближаващите се. Начело беше Президента, който тичаше към оградата, а зад него се точеха останалите, които бяха присъствали в залата.
Президента стигна пръв до оградата и спря. Изгледа ме недружелюбно и попита:
— Хортън, какво става тук?
— Заклещих си крака — отвърнах.
— По дяволите кракът ти — каза Президента. — Не това имам предвид. Мога да се закълна, че видях рицар и еднорог.
Другите се скупчиха край оградата.
Откъм портала се чу викът на един от охраната:
— Хей! Вижте! По улицата се движи кола.
И тя наистина се движеше.
— Какво ще стане с крака му? — запита възмутено Кети. — Не можем да го освободим, а глезенът му е отекъл. Страхувам се да не е навехнат.
— Най-добре е да извика лекар — предложи държавният секретар. — Щом колите се движат, значи и телефоните са проработили. Как си, Хортън?
— Добре съм — отговорих.
— Кажете да донесат също и трион — обади се Президента. — За Бога, трябва да освободим крака му.
Така че останах на тротоара да чакам лекаря и триона, а до мен седеше Кети.
Без да обръщат внимание на тълпата от вътрешната страна на оградата, няколко от катеричките на Белия дом излязоха на тротоара да проверят какво става. Стояха съвсем спокойно, протегнали предните си лапички пред гърдите, молейки някой да им даде нещо.
А колите, все повече на брой, минаваха покрай нас.
Информация за текста
© 1970 Клифърд Саймък
© 1995 Емануел Икономов, превод от английски
© 1995 Сийка Петрова, превод от английски
Clifford Simak
Out of Their Minds, 1970
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
РОЖБИ НА РАЗУМА. 1995. Изд. Камея, София; Изд. Орфия, София. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No.4. Роман. Превод: [от англ.] Емануел ИКОНОМОВ, Сийка ПЕТРОВА [Out of Their Minds, Clifford SIMAK]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 255. Цена: 95.00 лв. ISBN: 954-8340-12-7 (Камея).
Съдържа и разказа „Силата на въображението“.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/138]
Последна редакция: 2007-06-30 19:25:02
