плановете, спецификациите и работната ръка. Ще се нуждаем от материали и вашата търпимост…
— Но защо са ви още машини на времето?
— Нямаме намерение да останем тук — отвърна Гейл. — Няма да е честно. Икономиката ви няма да издържи. Но не можехме да останем и в бъдещето. Надявам се, разбирате, че трябваше да избягаме.
— И къде искате, да идете? — попита президентът.
— Далеч назад във времето — каза Гейл. — В средата на миоцена.
— В миоцена ли?
— Това е геологическа епоха. Започнала е приблизително преди около двайсет и пет милиона и е продължила около дванайсет милиона години.
— Но защо в миоцена? Защо преди двайсет и пет милиона години? Защо не преди десет, петдесет или сто милиона?
— Имаме някои съображения — отвърна Гейл. — Опитахме се да разработим плана си колкото можем по-внимателно. Основната причина, предполагам, е, че тревата се е появила за първи път през миоцена. Палеонтолозите смятат, че се е появила в началото на епохата. Те основават твърдението си на развитието на определени зъби при тревопасните от това време. Тревата съдържа абразивни минерали и изхабява зъбите. В резултат тревопасните развиват специални зъби, които растат през целия им живот. Такива зъби би трябвало да притежават същества, които се хранят с трева. Има и свидетелства, че по-сухият климат през миоцена е довел до изместването на горите от огромни, покрити с трева степи, обитавани от големи стада тревопасни. Това, твърдят палеонтолозите, започнало в началото на миоцена преди двайсет и пет милиона години, но ние сме избрали първата си цел преди двайсет милиона години, просто, в случай че учените грешат, макар да не ни се струва вероятно.
— Щом целта ви е миоценът — попита министърът на правосъдието, — защо спирате тук? Предполагам, че вашите времеви тунели, онези, с които сте стигнали тук, биха ви отвели направо там.
— Това е вярно, сър. Но нямахме време. Трябваше да действаме колкото можем по-бързо.
— Какво общо има времето?
— Не можем да се върнем в миоцена без съответните съоръжения, без семена и селскостопански животни. В собственото си време разполагаме с всичко това, разбира се, но щяха да ни трябват седмици, за да го съберем и транспортираме до входовете на тунелите. Стоеше и въпросът за капацитетът им. Всеки уред, чувал със семена и животно щеше да означава повече време, за да прехвърлим хората. Ако разполагахме с достатъчно време и не бяхме изправени пред заплахата от извънземните, щяхме да го направим точно така — щяхме да отидем направо в миоцена. Но това не беше възможно. Чудовищата разбраха, че нещо става, и ние знаехме, че веднага щом открият какво замисляме, ще нападнат входовете на тунелите. Решихме, че трябва да действаме колкото можем по-бързо, за да спасим максимален брой хора. Затова пристигаме тук с празни ръце.
— И очаквате да ви дадем всичко, от което се нуждаете, така ли?
— Райли — тихо каза президентът, — струва ми се, че си малко коравосърдечен. Не сме се стремили, нито пък сме очаквали такова положение, но трябва да се справим с него колкото е възможно по-човечно и по-разумно. Като нация, ние сме помагали и продължаваме да помагаме на други, не толкова облагодетелствани народи. Това е въпрос на външна политика, разбира се, но протегнатата за помощ ръка е и стара американска традиция. Предполагам, че тези хора, които пристигат през тунелите на наша територия, са американци, представители на собствения ни народ, наши собствени потомци и ми се струва, че не би трябвало да ги разочароваме, а да сторим за тях същото, каквото сме правили и за други.
— Ако това изобщо е вярно — отбеляза министърът на правосъдието.
— Това вече ще трябва да проверим — съгласи се президентът. — Предполагам, че господин Гейл не очаква да приемем думите му на вяра. Но има нещо друго, господин Гейл, което ме безпокои повече. Казвате, че планът ви е да се върнете в епохата, в която се е появила тревата. На сляпо ли възнамерявате да отидете там? Какво ще се случи, ако пристигнете в миоцена и откриете, че палеонтолозите са допуснали грешка или че има други обстоятелства, които затрудняват заселването ви там?
— Тук дойдохме на сляпо, разбира се — призна Гейл. — Но това беше различно. Разполагахме с много сериозни исторически доказателства. Знаехме какво ще заварим. Когато работи с периоди от милиони години, човек не може да е толкова сигурен. Все пак смятаме, че сме разработили доста добър план. Нашите физици и други учени са създали поне на теория средства за комуникация през времеви тунел. Надяваме се, че ще сме в състояние да пратим разузнавателна група, която да проучи положението и да ни докладва. Едно от нещата, които не ви обясних, е, че на сегашния си етап на развитие ние сме в състояние да пътуваме през времето само еднопосочно. Можем да се върнем в миналото, но не и да отидем в бъдещето. Затова, ако пратим разузнавателна група и тя открие, че условията не са подходящи, хората няма да имат друга възможност, освен да останат там. Най-много се страхуваме, че може да ни се наложи да пренастроим посоката на тунелите и да пратим, а следователно и да изоставим, няколко разузнавателни групи. Надяваме се, че няма да стане така, разбира се, но такава вероятност съществува и ако се наложи, няма да се поколебаем да го направим. Ние сме напълно готови за такава ситуация, господа. Оставили сме хора във вашето бъдеще да пазят входовете на тунелите. Те не очакват да минат през тях, макар отлично да съзнават, че ще настъпи момент, в който ще се наложи да бъде унищожен всеки тунел и че те, както и всички останали, които не са успели да стигнат дотук, ще трябва да посрещнат смъртта си. Не ви казвам това, за да предизвикам съчувствието ви, а само за да ви уверя, че сме готови да посрещнем всякакви опасности. Няма да искаме от вас повече, отколкото решите да ни дадете. Разбира се, ще ви бъдем признателни за всичко, което направите.
— Колкото и да съм благоразположен към вас — каза министърът на външните работи, — колкото и да вярвам на думите ви, като оставим настрани естествения скептицизъм, аз съм извънредно озадачен. Онова, което се случва в момента, ще бъде документирано. Логично е да се е превърнало в част от историята, която вие четете в бъдещето. Значи още преди да сте започнали, вие сте знаели какъв ще е резултатът. Трябва да сте го знаели.
— Не — отвърна Гейл. — Не го знаехме. В нашата история нямаше нищо такова. Колкото и странно да ви звучи, всичко това все още не се беше случило…
— Но се е случило — възрази Сандбърг. — Трябва да се е случило.
— Навлизате в област — каза Гейл, — от която нямам никаква представа, във философски и физични концепции, странно преплетени помежду си и, що се отнася до мен, неподлежащи на разбиране. Нашите учени много мислиха по въпроса. Отначало се питахме дали имаме право да променяме историята, да се върнем в миналото и да предизвикаме появата на фактори, които ще променят хода на събитията. Чудехме се какви ще са последствията от тази промяна и какво ще се случи с вече съществуващата ни история. Но сега учените ни твърдят, че това няма да има абсолютно никакво отражение върху нея. Ясно ми е, че сигурно ви звучи невероятно, и признавам, че самият аз не разбирам напълно всички фактори. Човешката раса вече е извървяла този път и това, което се случва сега, не се е случило тогава. Хората са стигнали до нашето време и се появиха извънземните нашественици. Сега ние пристигаме тук, за да избягаме от тях, това събитие се случва, историята е променена и отсега нататък нищо няма да е съвсем същото. Историята е променена, но не нашата история, не историята, довела до момента, в който избягахме. Променена е вашата история. Нашите действия ви повеждат по нов път във времето. Не сме сигурни дали извънземните ще атакуват и по този нов път, но всичко сочи, че ще…
— Това са абсолютни глупости — безизразно го прекъсна Дъглас.
— Повярвайте ми — каза Гейл, — не е така. Хората, които разработиха тази теория, които я измислиха, са достойни и прочути учени.
— В момента не сме в състояние да решим въпроса намеси се президентът. — След като всичко е свършено, спокойно можем да отложим този разговор за друг ден. В края на краищата, стореното — сторено и трябва да се примирим с него. Но има още нещо, което ме озадачава.
— Моля, кажете го, сър — рече Гейл.
— Защо се връщате двайсет милиона години назад? Защо толкова много?
— Искаме да се върнем достатъчно назад във времето, така че да не въздействаме върху появата на човечеството. Навярно няма да останем тук толкова дълго. Според нашите историци, при достигнатото технологично развитие, на човека му остава не повече от един милион години на земята, а навярно и по- малко. След милион години, след много по-малко от милион години, всички ние няма да сме тук. В момента,
