или аз, виждайки толкова човеци за първи път от векове, или пък разпознавайки ги като хората, които са били изчезнали от Земята, можех да се хвърля в ръцете им, въодушевен, че съм ги открил най-после, макар и да не съм ги търсил. Това обаче бе последното нещо, за което мислех.
Озовах се на открито поле и на известно разстояние видях хора — фермери, работещи с големи моторни селскостопански машини. И когато видях това, разбрах, че ако те са хора, те не могат да са от нашия вид, защото ние нямаме нищо общо с каквито и да е механизирани машини от хилядолетия. Хрумна ми, че ако съществата са наистина хора, те може да са онези, които бяха изчезнали от Земята. Коленете ми се разтрепераха при тази мисъл и бях обзет от голямо въодушевление. Въпреки че, казах си аз, това е невероятно и единствената друга алтернатива е да съм попаднал на раса от хуманоидни същества. Но и това бе невероятно, защото никой никъде в галактиката не бе открил друга човешка раса. Или пък бяха открили? Бях се отдалечил толкова много, че информацията ми бе остаряла.
— Никой не е открил такава — каза Марта. — Бяха открити много други създания, но не и хуманоиди.
— Съществуваше и фактът, разбира се, че те разполагаха с машини. И това, казах си аз, правеше възможността още по-невероятна. Защото ние открихме нови технологични раси, някои, от които с толкова странни технологии, че в много случаи ни беше трудно да схванем принципа им на действие и предназначението им. Да откриеш друга хуманоидна раса с машинна технология, ми изглеждаше абсурдно. Единственият отговор можеше да бъде, че това са хора. Щом разбрах това, станах по-предпазлив. Може и да сме от една кръв, но между нас имаше пет хиляди години и тези пет хиляди години, повтарях си аз, може да са ги направили толкова чужди, колкото и всички останали, които откривахме в космоса. А бяхме научили, ако не друго, то поне това, че първият контакт с извънземни трябва да се осъществява много внимателно. Няма да ви разказвам сега всичко, което се случи. По-късно, може би. Но си мисля, че се справих много добре. Макар и да предполагам, че беше повече късмет. Когато се приближих към фермерите, взеха ме за странстващ учен от някоя от трите планети, които човешката раса обитава — не съвсем наред с главата, занимаващ се с неща, с които нормалният човек мисли, че не си струва да се занимава. Веднъж понесен от течението, аз тръгнах с тях. Тази версия прикри много от неволните ми грешки. Те не изглеждаха нищо повече от ексцентричност. Мисля, че дрехите и езика ми ги накараха да ме вземат за скитник. За щастие, говореха на английски, макар и значително по-променен от езика, който ние говорим. Представям си, че ако се върнем пет хиляди години назад на старата Земя, езикът ни, какъвто е сега, няма да е лесно разбираем за тогавашните хора. Времето и променените условия, небрежността в изказа могат да видоизменят много изговаряните думи. Под прикритието на налудничав учен можех да се движа наоколо достатъчно свободно и да разбера какво става, да науча какво общество бяха развили, както и някои от техните дългосрочни планове.
— И то не се оказа толкова приятно, нали? — попита Джейсън.
Джон му хвърли стреснат поглед.
— Как разбра?
— Каза, че те още имат машинни технологии. Мисля, че това може да е ключът. Допускам, че веднъж разпределени, те са продължили да живеят по същия начин, по който са живели преди да бъдат изселени от Земята. И ако това е така, картината няма да е много приятна.
— Прав си — съгласи се Джон. — Не е отнело много време да бъдат разпределени, както казваш ти. Само няколко години след като за миг се намерили на друга или по-скоро на други планети в неизвестна част от космоса, те се ориентирали, организирали се и продължили да живеят по същия начин, както и дотогава. Те трябвало да започнат от нулата, но притежавали технологични познания и разполагали с девствени планети с недокоснати суровини и много бързо се справили. И не само това, имали същите очаквания, същата продължителност на живота като нас. Много от тях измрели в първите няколко години, докато се борели да се адаптират, но все пак останали достатъчно, а между тях имало хора с всякакви умения, нужни за развитието на нови технологии. Представяте ли си какво може да се случи, ако талантлив, опитен инженер или ерудиран, с неизчерпаема фантазия учен живее векове? Обществото вече не губи нужните умения със смъртта, както е било преди. Гениите не умират, а продължават да творят; инженерите не планират и не строят само няколко години, след което умират или се пенсионират, а продължават да чертаят планове и да строят. Човек, който владее теорията, разполага с толкова векове, колкото му трябват, за да развие напълно потенциала и и запазва жизнеността, която му е нужна, за да я внедри. Това има и много недостатъци, разбира се. Присъствието на хора на зряла възраст, с широк опит и ключова позиция започва да упражнява задържащо влияние върху по-младите поколения и да насажда консерватизъм, сляп за нови идеи, който накрая спира целия прогрес. Хората проявиха безпогрешен усет за тази опасност и вградиха балансиращи механизми в структурата на обществото.
— Успя ли да си изградиш някаква представа за тяхното време? Кога са започнали отново и как са се развивали?
— Най-обща. Нищо определено, разбира се. Но да речем сто години, за да се установят като жизнеспособно общество, вероятно, триста години, за да достигнат технологичното равнище, което са имали тук, на Земята. И така построили основата на това, което имаха, но с предимството да се отърват от старите воденични камъни, които им тежали на врата. Те започнали от нулата и затова нямало нужда да се борят с деградацията, която им тежала на Земята. Доста преди да изминат хиляда години, общностите, живеещи на трите отделни планети — всички на по-малко от една светлинна година една от друга — научили за останалите. Много скоро били създадени космически кораби и човешката раса отново се обединила. Физическият контакт и търговията позволили да се обединят технологичните им постижения, тъй като през хилядолетията, когато били разделени, всяка общност развила свои технологии с малки различия, поради търсения в различни посоки. Освен това, разполагали с ресурсите на трите планети, а не само на една, което сигурно е било значително предимство. Това, което последвало, било сливането на трите отделни култури в нещо като свръхкултура с общи корени.
— Никога ли не са развили парапсихически способности? Няма ли поне зачатъци на такива?
Джон поклати глава.
— Те са толкова слепи за тях, както и по-рано. Не е само поради липса на време, за да се развият, защото сега всички те разполагат с толкова време, с колкото разполагаме и ние. А защото трябва да се породи нужда от нов, различен поглед, да се премахне натиска, който определен вид технология оказва не само върху расата, а и върху всяко човешко същество.
— И какъв вид технология са развили?
— За теб и мен — каза Джон, — тя е примитивна. Те не са постигнали нищо принципно ново, но виждайки в нея осъществени целите, които са преследвали, сигурно им е изглеждала велико постижение. Във всеки случай, достойно за уважение. За тях тя представлявала свободата, свободата да се издигнеш над и отвъд природата, за чието овладяване водели битка. За нас такава технология би била пагубна.
— Но те трябва да са извлекли поука от миналото — замеси се Марта. — Прехвърлянето им от Земята е било достатъчно скорошно, за да го помнят. Трябва да са съхранили записи. Вероятно са се питали през всичките тези години какво се е случило със Земята и къде се намира тя.
— Записи, да — кимна Джон. — Но по-скоро митове, тъй като изминали доста години, преди някой да започне да записва всичко на хартия, а за това време случилото се вече потънало в забрава и най-вероятно нямало и двама души, които да имат еднаква представа за него. Но те продължавали да мислят за това. Преселението завинаги останало в паметта им. Опитали се да обяснят събитията и формулирали някои оригинални теории, но отново не постигнали съгласие и не се обединили около една от тях. Мъглявостта на всичко може и да ни се струва трудно разбираема, защото ти водиш своите записки, Джейсън, онези, които Дядо е започнал. Предполагам, че продължаваш делото му.
— От време на време — потвърди Джейсън. — Но често няма за какво да пиша.
— Нашите записки — каза Джон — са правени с ясно съзнание, спокойно. Ние не сме преживели катаклизми. Просто бяхме оставени на Земята. Но за другите случилото се беше дълбока промяна. Трудно е да си представим как са се разиграли събитията. Да бъдеш на родната Земя и в следващия миг да те стоварят на друга планета, която, разбира се, е почти същата като Земята, но в много отношения е и напълно различна. Да те стоварят там без храна, без принадлежности, без подслон. Да се окажеш внезапно пионер, и то при най-противоречиви обстоятелства. Били са уплашени и объркани и, още по-лошо, напълно смаяни. Човек има голяма нужда да си обясни какво му се е случило и защо му се е случило, а те няма как
