да стигнат до някакво обяснение. Сякаш им е била направена магия — много подла и безсърдечна магия. Удивителното е, че въобще някой е оцелял. Много от тях не издържали. И до ден днешен те не знаят защо или как е станало. Но аз мисля, че знам защо, знам причината.
— Имаш предвид Принципа?
— Идеята може да е само фантазия — каза Джон. — Може би стигнах до нея, защото като че ли няма друго обяснение. Ако хората притежаваха парапсихични способности и знаеха, каквото аз знам, т.е., че Принципа съществува, не се съмнявам, че щяха да стигнат до същата идея. Което не означава, че съм прав. Казах, че Принципа не ме забеляза. Не съм сигурен, че би благоволил да забележи което и да е човешко същество — все едно човекът да забележи един микроб. Макар че той може да притежава способността да се фокусира върху много фини усещания и за него да не съществуват никакви ограничения. Във всеки случай обаче, по-вероятно би било да обърне внимание на маса човешки същества, маса от каквито и да са същества, привлечен по-скоро от обществената структура и интелектуалната тенденция, отколкото от самата масовост. Мисля си, че всяка ситуация би трябвало да е уникална, за да привлече вниманието му, а от това, което ние бяхме открили тогава в галактиката, аз съм склонен да мисля, че човечеството отпреди пет хилядолетия, в пълния разцвет на технологичното си развитие и с материалистичния си подход, трябва да е изглеждало уникално. Принципа може да ни е изучавал известно време и да се е озадачавал от напредъка ни, може би малко загрижен от възможността, че с времето бихме могли да нарушим подредеността и прецизността на вселената — нещо, което той едва ли би позволил. Мисля, че той прави с нас точно онова, което хората в онези времена биха направили, ако бяха открили нов вирус, който може да се окаже опасен. Щяха да поставят този вирус в посевни епруветки и да го подложат на много тестове, за да разберат как ще реагира той при различни обстоятелства. Принципа посяга, сграбчва човечеството и го стоварва на три планети и след това го подлага на наблюдение, питайки се навярно, дали ще има отклонения и дали видът се развива правилно. До това време той трябва да е разбрал, че видът се развива според очакванията. Културите на трите планети се различавали наистина, но дори в техните различия и трите били технологични и с материалистична насоченост, и веднъж забелязали се една друга, те не се поколебали да се обединят, за да създадат една свръхкултура, също толкова материалистична и технологична.
— Не знам защо — погледна го Джейсън, — но когато говориш за хората, имам чувството, че описваш по-скоро чудовищна чужда раса, отколкото човечеството. Без да съм наясно с детайлите, звучи ми доста плашещо.
— За мен те наистина са заплаха — каза Джон. — Вероятно, не поради някакъв определен аспект на тяхната култура, защото някои от тези аспекти са много приятни, а поради усещането за непреодолимата арогантност, която излъчват. Не толкова силата, въпреки че силата е факт, а поради неприкритата арогантност на вида, който гледа на всичко като на своя собственост, която има право да манипулира и потребява.
— И все пак — възрази Марта, — те са като нас. Ние, които останахме, се интересувахме за тях, тревожехме се, чудейки се какво ли им се е случило, страхувахме се за тях. Би трябвало да сме щастливи, че сме ги открили и че са се справили толкова добре.
— Предполагам, че така би трябвало да бъде — каза Джейсън, — но някак си не мога да се зарадвам. Ако си стояха там, където са, щях да се чувствам, предполагам, по-различно. Но Джон каза, че те се готвят да се завърнат на Земята. Не можем да ги пуснем тук. Представяш ли си какво може да означава това? Какво ще причинят на Земята, а и на нас?
— Може би и ние трябва да заминем — каза Марта.
— Не можем да направим това — отсече Джейсън. — Земята е част от нас. И не само от мен или от теб, а и от другите. Земята е връзката, котвата. Тя ни държи заедно, всички нас, дори тези, които никога не са били на Земята.
— Защо е трябвало да се приберат отново на Земята? — попита Марта. — Как са могли те, загубени между звездите, да открият местонахождението и?
— Не знам — отвърна Джон. — Но те са интелигентни. Твърде интелигентни, сигурен съм. Постиженията им в астрономията и другите науки превъзхождат всичко, за което човекът на Земята е дръзвал някога да мечтае. По някакъв начин те са успели да проучат основно звездите, докато открият и идентифицират старото слънце на своята прародина. А имат и корабите, с които да достигнат дотук. Ходили са на много други, съседни слънчеви системи, проучвали са ги, изследвали са ги.
— Ще им е нужно известно време, за да стигнат дотук — каза Джейсън. — Разполагаме с малко време да измислим какво да правим.
Джон поклати глава.
— Не и с техните кораби, които развиват скорост, много пъти по-голяма от тази на светлината. Разузнавателният им кораб беше от една година на път, когато разбрах за всичко това. Той може да пристигне тук всеки момент.
11.
…Днес засадихме дърветата, които Робърт донесе от една от звездите, намираща се далеч към Ръба на галактиката. Засадихме ги грижливо на хълмчето между Къщата и манастира. Роботите ги засадиха, разбира се, но ние бяхме там, за да ги наглеждаме без нужда, превръщайки в крайна сметка всичко в тиха церемония. Там бяхме аз и Марта. Андрю, Маргарет и техните деца наминаха случайно. Тачър ги бе изпратил при нас и сега бяхме истинска компания.
Питам се тази нощ как ще виреят дърветата тук. Не за първи път се опитваме да присадим растения от космоса на земна почва. Така беше, когато Джъстин донесе пълен джоб с житни зърна от Поларис и с грудките, събрани от Силия из системите до Ръба. Те щяха да бъдат още две хранителни растения освен онези, които имахме, но и в двата случая се оказа, че не могат да виреят, макар че житото оцеля няколко сезона, давайки все по-малко и по-малко добив, докато последната година посадихме и малкото, което пазехме за семе, а то не поникна. Подозирам, че в почвата липсваше някакъв жизненоважен елемент, може би отсъстваха определени минерали или някоя бактерия на малка, микроскопична животинска форма, която да стимулира растежа на чуждопланетните растения.
Ние ще полагаме щедри грижи за дърветата, разбира се, и ще ги наблюдаваме отблизо, защото, ако ги запазим живи, ще бъде чудесно. Робърт ги нарича музикални дървета и казва, че на родната им планета има цели горички от тях и че във вечерните часове те изпълняват своите концерти, макар че е трудно да се каже защо изпълняват точно концертна музика, след като там не живее вид с интелектуални способности да оцени композициите им. Може би ги изпълняват за себе си или едни на други, една горичка слуша с дълбоко внимание, докато съседната се настройва за вечерния концерт. Подозирам, че може да е имало и други причини, които Робърт не е схванал, защото му, стига да седи и да слуша и не е склонен да се интересува толкова от причините, поради които дърветата музицират. Когато се опитам да открия другите възможни причини обаче, не се сещам за нито една. Прекалено сме ограничени, разбира се, от нашия опит и история, за да вникнем в смисъла на другите форми на живот в галактиката.
Робърт можа да донесе само половин дузина от дърветата, малки фиданки около метър високи, които беше изровил много внимателно, завивайки корените им в дрехите си, така че се върна на Земята съвсем гол. Моите дрехи са му малко широки, но той изглежда няма нищо против това. Роботите сега са заети да му приготвят гардероба и той ще напусне Земята много по-добре екипиран по отношение на облеклото, отколкото беше, когато се появи с фиданките.
Не храним кой знае какви надежди, разбира се, че дърветата ще оцелеят, но е така хубаво да се надяваме. Като се върна назад, толкова отдавна не съм слушал каквато и да е музика, че ми е трудно да си спомня на какво ми прилича. Нито Марта, нито аз имаме някакви музикални заложби. Само някои от нас са имали музикален слух, но те отдавна са заминали от Земята. Преди години ми хрумна великата идея да прочета достатъчно за музиката, за да разбера тънкостите на майсторското изпълнение. Направих опит да накарам роботите да конструират инструменти, които не се оказаха много сполучливи, и после да свирят на тях, но опитът ми завърши с пълен неуспех. Очевидно роботите, или поне тези във фермата, нямат по-
