очакват.
— Не би трябвало да е така — възрази вторият пилот, като внимателно се оглеждаше. — Най-главното вече сме направили. А че ще се наложи да пооправим разни железарии — пътят е дълъг, тъкмо няма да скучаем.
— Е, щом смяташ… — изхъмка капитанът — че не е лошо за половин година да се преквалифицираме в ремонтна бригада…
Грег доближи люка към вътрешността на кораба, но той не се отвори автоматично. Тогава натисна копчето за ръчно управление. Люкът остана неподвижен. Капитанът изпсува и довърши фразата си:
— Какво пък… Май ще ни се наложи. Като поемем обратния път, ще хванем отвертките… Добре, да се връщаме, че не се чувствам уютно в тази каруца. Не знаеш какво може да ти сервира.
Космонавтите се върнаха на кораба си и плътно затвориха преходния люк.
След няколко часа Би Джей 90 тромаво зави, работейки с всички рулеви дюзи на пълна мощност, и започна да набира скорост. Твърде трудно беше да се управлява този тандем от кораби с насочени в две противоположни страни огледала на двигателите. Далеч напред като мътна стена се издигаше мантията на астероидния пояс.
Екипажът възложи управлението на компютъра и се събра на военен съвет. Командирът замислено седеше в креслото си. Вторият пилот беше долепил лице до стъклото под тавана и разглеждаше чуждия кораб.
— И тъй — започна да разсъждава на глас Грег, — какви опасности ни чакат? — и въпросително погледна към втория член на екипажа. Стас му хвърли поглед от горе на долу и отвърна:
— Предостатъчно. Скачихме се с вражески кораб, който не можем да контролираме. Нямаме никаква гаранция, че някоя от изключилите системи не ще се събуди и ще ни разиграе бунт.
— И какво следва от това?
— Следва, че колкото се може по-скоро трябва да вземем под контрол целия кораб, започвайки от най- важните и поради това най-опасни системи — с наставнически тон направи извод Стас.
— На думи е много добре — иронично го прекъсна Грег.
— Не ми пречи — с досада махна с ръка Стас и напълно сериозно продължи. — Първо на първо, трябва да проникнем в командния им пункт. Да открием космонавтите, да ги пренесем тук и без да ги свестяваме, да ги пъхнем в анабиозните камери — нека си почиват до края на полета. Второ, трябва да вземем под контрол главния компютър, а сетне автономния блок за управление на двигателите. После — системите за въоръжение, за осигуряване на жизнената дейност и т.н. Не е толкова сложно.
— Да, не е сложно да се начертае план… А да се реализира… — Грег вирна глава, гледайки Стас.
Той пикира и седна в своето кресло.
— Тъкмо сега ще се заемем с реализирането — Стас раздвижи пръсти по клавиатурата на пулта като пианист и обясни на командира: — Проверявам контакта в съединителните клеми на входовете в системата за управление на възела за скачване.
След няколко секунди се получи отговор, че контактите са наред.
— Отлично — промърмори Стас. — Къде първо ще опитаме да нахълтаме?
— За да нахълтаме някъде, трябва да знаем къде изобщо може да се нахълта — поучително каза капитанът. — Трябва ни планът на кораба или схемата на основните вериги и комуникации — тогава нещата ще се изяснят.
— Съгласен съм — Стас отново се наведе над пулта. — Да включим ли и главния компютър в боя?
— Не, почакай — протестира Грег, — не бива да рискуваме. Ами ако заседне в някоя система или внезапно — не дай, Боже — централният им мозък се съживи, ще се наложи Пиф да се бори с него. Тогава в най-добрия случай ще трябва да управляваме кораба ръчно. Не, няма да правим такива непредпазливи стъпки — той помълча малко и добави: — Трюмът ни е пълен с автономни ЕИМ. Напусто ли ги мъкнахме през цялата Вселена? Ще ги включим към мъртвите вериги и постепенно ще разплитаме кълбото. Имаме достатъчно време — и нашият Пиф ще си върши работата, и ние ще бъдем застраховани от евентуални изненади.
— Добре, с капитана не се спори — съгласи се Стас и започна да пуска малките компютри. Предвидливите момчета от четвърти отдел бяха натъпкали с такива машини почти догоре целия втори пломбиран сектор.
Скоро обединените сили на всички електронни мозъци от трюмовете на Би Джей 90 бяха хвърлени да търсят в мъртвите, лишени от енергия технологични и управляващи вериги на неприятелския кораб необходимата информация. Методично се редуваха сигнали на най-различни езици и най-редки кодове, сляпо блуждаейки в безжизнените кабели и логическите схеми на изпадналия в кома Си Ай 12. И компютърът на лодката се включи към цялата интелектуална мощ на екипа на капитан Милър — проникна в нервната система на вражеския кораб през съединителните кабели на страничния възел за скачване.
Стас внимателно следеше върху големия екран напрегнатата работа — появяваха се стотици параметри, в които най-сетне пролича тенденция към някакъв ред.
— Така-а… Май започва да се забелязва нещо смислено. — Той заповяда на цялата система да се концентрира върху открития участък и се обърна към Грег: — Шефе, нека поне за минутка да включим и Пиф. В целия този хаос вече започна да изпъква някаква система. Ако още малко засилим натиска — и тя ще бъде наша… Хайде бе, шефе! — и той почти умолително погледна Грег.
— Добре, от мен да мине — махна с ръка капитанът. — Но наистина за една минута. Не бива да рискуваме по-дълго.
Стас пробяга с пръсти по таблото за управление и внимателно се взря в екрана. Хаотичният бяг на цифри, символи и букви се ускори многократно. А буквално след една минута компютърът произнесе: „Установих логически контакт, идентифицирана е и е взета под контрол противопожарната система на кораба. Какво да правя по-нататък?“
— Пиф, ти си юнак! Като се върнем на базата, ще получиш един ден отпуск допълнително — радостно потърка ръце Стас, — а сега се върни към работата си. С тази система ще се заемат машините от втори сектор.
— Разбрах заповедта — отвърна компютърът, а на екрана се появи конфигурацията на контролираната система.
— Слушай, та на нас веднага ни провървя! — зарадвано каза Грег. — Това е една от малкото системи, които минават през целия кораб. Я да изстискаме от нея всичко, каквото можем.
Изображението примигна и се попълни с многобройни подробности. Отстрани запълзяха колонки плътен текст.
— Ама това е подробното описание на всички сектори ведно с характеристиките на оборудването и товара им — възбудено възкликна Стас. — Най-подробна информация какво, къде и кога може да се подпали.
— Която напълно ни влиза в работа — допълни Грег, който вече се бе задълбочил в информацията на екрана.
Шеста глава
След дълга и изморителна работа екипажът се разположи в малката каюткомпания, която им служеше едновременно за столова, за стая за почивка и за спортен салон. Вечерята бе на привършване, пилотите дояждаха десерта си. Над масата плаваше пакет с банани, изфабрикувани от биогенния механизъм.
Грег замислено обели тропическия плод и задъвка традиционния космически десерт.
— За какво мислиш? — попита Стас капитана. След неотдавнашния успех — завладяването на първата противникова система, той беше в отлично настроение.
— През цялото време пред очите ми се върти планът на нашия трофей и, честно казано, все по-малко ми се нрави.
— План като план — с недоумение вдигна рамене Стас. — Главното е, че вече го имаме, че контролираме един работен участък. А скоро ще подчиним и всичко останало. Макар и не толкова бързо, но все пак ще успеем. Рано или късно ще се доберем до всичко, което ни е нужно.
