— Е, да, ако човъркаме още дълго, вероятно ще успеем — отвърна Грег, като явно не споделяше оптимизма на приятеля си. — Освен това кодът за пускането на противопожарната и другите спомагателни системи може и да не става за другите жизненоважни структури. Но не това е главното… Боя се, че нямаме време да човъркаме спокойно нашия трофей.
— Защо? — лицето на Стас изразяваше най-искрено изумление.
Грег мълчаливо пъхна обелката от банана в контейнера за отпадъци и извика на екрана чертежа на вражеския кораб, който зае цялата стена на каюткомпанията.
— Ето виж… В кораба има четири товарни трюма. Тъй ли е?
— Тъй — с недоумение се съгласи Стас.
— Много добре. И какво можеш да ми разкажеш за тях?
— Че какво да ти разкажа? Само онова, което и сам знаеш…
— И все пак?
Стас се облегна назад, протегна крака и започна:
— Корабът има четири товарни сектора с изходи към Космоса. Отвътре се обслужват от транспортен асансьор. Обемът им е стандартен — трети клас, според Общия регистър на транспортните средства… — Стас си пое дъх и погледна командира.
Той одобрително кимна и го подкани:
— Много правилно. Продължавай.
— Секторите са пълни с въздух и са пожароопасни. Всички са заети с товар. На най-долната палуба е спасителната лодка. В четвърти сектор има четири робота. Може да се предположи, че са модификация на основния модел БР—8. Сигурно са въоръжени. Във втори сектор има енергийна машина първа категория, която е пожароопасна, но аз предполагам, че това е плазмено автоматично оръдие като нашето. В първи сектор има допълнителна електронна техника и подсилващи системи за информация и връзка. Също като нас и те са се постарали до краен предел да засилят интелектуалната и навигационната мощ на кораба си. Тъй че, шефе, ти беше прав, като се страхуваше да включим Пиф към техните вериги. А изобщо… Изобщо изводът е, че корабът представлява доста опасен обект и ако избухне пожар и системата за гасене откаже, ще изгори за десет-петнадесет минути — пошегува се накрая Стас, като пресилено се усмихна.
— Дълбокомислен извод — съгласи се Грег. — Препоръчвам ти, като завършим полета, да кандидатстваш в противопожарната академия. Или може би предлагаш да откачим кораба им, да го подпалим и нека си гори със син пламък… Но за тази цел ще се наложи да отворим поне няколко люка, а още сме твърде далеч от това.
Грег побарабани с пръсти по коляното си, като съсредоточено разглеждаше екрана. Стас също гледаше контура на кораба с ярко изпъкващи преплетени разноцветни линии и най-различни знаци.
— А не ти ли се струва странно — продължи със същия загрижен глас Грег, — че всички трюмове на кораба са претъпкани с много необходима за екипажа екипировка?
— Не, не ми се струва — недоумяващо проточи Стас.
— В такъв случай къде са щели да натоварят контейнерите с „Крокус“? Онези, дето заемат цял един сектор в нашия кораб? Можеш ли да ми отговориш?
Вторият пилот неразбиращо огледа екрана и само поклати тревожно глава.
— И аз самият не мога да си отговоря — потвърди Грег. — Има две решения — или са имали намерение да освободят един от секторите за нашия товар. Но не ми се вярва — техните са по-малки от нашите и ще трябва да освободят два наведнъж. Освен това малко вероятно е да оставят на местопрестъплението предмети, които в нормална обстановка никой не захвърля. Пък и тези бойни машини и подсилени системи биха могли да им потрябват и на връщане. Да останат без оръжие след такова разбойническо нападение не ми се вярва. И тъй, първото решение не издържа критика. Второто решение е — и аз все повече съм склонен да мисля, че ще е то, — че след като ни завладеят, би трябвало да дойде още един или дори няколко кораба и да вземат товара. Това ще бъде и презастраховане при появяване на евентуални затруднения. Например ако се завърже престрелка и корабът-капан е повреден. Тези разбойници не са толкова глупави, че да не дублират действията на основната си ударна сила — Грег внимателно погледна Стас и намръщил вежди, заключи: — Ето защо смятам, че някъде наблизо се крие най-малкото още един кораб. И той вече с нетърпение чака съобщение от Си Ай 12.
— Да, шефе — разочаровано промърмори вторият пилот, — мозъкът ти щрака, няма що. Макар че знаеш ли… ами ако са искали да се скачат с нашия кораб, след като неутрализират екипажа, и заедно с товара да си заминат?
— Не става — поклати глава Грег. — Първо, при всяка среща с друг кораб или ако ги засекат от пункта за следене, веднага ще привлекат вниманието. Тандемът е сигурен признак за авария или катастрофа и трябва незабавно да бъде съобщено в центъра за безопасност на полетите. Не, такъв риск те явно не са искали да поемат. Освен това сега знаем, че завземайки кораба, не са имали големи шансове да извършат всичко без излишен шум — само ако ние самите не се стремим да стане така. Ами ако с лодката дойде единият от нас, а другият остане на кораба… Или лодката има по-мощна защитна система… Или имитиращата жизнена дейност система откаже… Вариантите са хиляди — най-малката неточност и стрелбата им е в кърпа вързана. Тогава не могат да свършат работата си докрай без кораб-дубльор.
От възбуда Стас изплува от креслото и се хващаше от една скоба на стената на друга, сякаш развълнувано се разхождаше из стаята.
— Слушай, Грег — най-сетне наруши напрегнатото мълчание той. — Ако е така, работата ни е спукана. Не знаем къде се крие дубльорът — зад нас, отстрани или дори отпред.
— Точно така — мрачно се съгласи капитан Милър. — Мина едно денонощие, откакто заловихме този пират… Помощниците им сигурно са чули всичко, когато лодката приближаваше кораба. А после — тишина… Би трябвало да последва сигнал, че всичко е наред. Но повече от денонощие такъв сигнал няма. Вероятно първите осем-десет часа са чакали, смятайки, че приятелчетата им мълчат от съображения за безопасност. Но сега мълчанието става твърде подозрително и те би трябвало да започнат действия, без да се съобразяват с прекомерната предпазливост. — Грег замлъкна за момент и добави: — Ако сметките ни са верни, всеки момент ще се получи запитване.
— Шефе, как смяташ — с глух от вълнение глас попита Стас, — могат ли да пуснат по радиото главния компютър или двигателите?
Грег стисна зъби тъй, че на бузите му се образуваха буци. Не отговори веднага на втория пилот.
— Не мисля, че ще успеят. Те не знаят какво се е случило и в какво състояние е корабът. Отначало ще опитат да установят връзка със слаб сигнал. Ако веднага използват импулси за далечна връзка, ще ги приемат станциите за следене и това ще е равно на провал. Не, сега-засега няма да направят така. А пък системите на кораба няма да заработят от сигнал с малка или средна мощност, твърде силен беше ударът — капитанът отново помълча, сетне решително тръсна глава и каза: — Добре… Нещо се разкиснахме, а не му е времето. Все още не се е случило нищо страшно. Дори да се появи и друг кораб, ще бъде далеч от нас и няма да представлява реална заплаха. А ако успеем бързо да окупираме жизненоважните системи на това корито, хич няма да ни пука от нищо. Тъй че хайде да се залавяме за работа, времето работи за противниците ни.
— Съгласен съм — кимна от тавана Стас. — С какво започваме?
— Да помислим. Първо, трябва да променим курса. Колкото и да ни се иска да заобиколим астероидния пояс, това ще ни отнеме много време. Ще се върнем по същия маршрут, по който дойдохме. Скачени също можем да маневрираме между метеоритите. Пък и дотогава ще проникнем до техния двигател и няма да ни е толкова трудно да лавираме. Във всеки случай познатата и предсказуема заплаха от метеорити е по-добре от непредсказуемата опасност от един притаил се враг.
— Вярно — съгласи се Стас.
— А второ… Ще хвърлим всички сили да щурмуваме, пък ще видим…
В същото време на екрана се запали знак „Внимание“ — три червени удивителни, и гласът на Пиф съобщи: „На нестандартна честота е приет кодиран сигнал до «Зевс» — защо мълчиш, какво се случи? Приемам. Подпис «Кондор». Сигналът е изпратен с импулс с малка мощност и тясна насоченост.“
— Ето че всичко си дойде на мястото — констатира Грег, след като се спогледаха с втория пилот. — Всичките ми страхове се потвърдиха.
Стас загрижено погледна ръчния си хронометър и подхвърли, устремил се към люка:
