— Май този „Кондор“ постоянно е разговарял с някого — предположи той, като вникваше в информацията.
— Не разговаря, а дава команди — бавно го поправи Грег. — Слушай… Не ми харесва всичко това.
— Кое по-точно?
— Още не зная. Но никак не ми харесва — поклати глава капитанът. — Е, добре. По-скоро да накараме това сметало да работи за нас и тогава нищо няма да ни заплашва. Значи тъй — Грег уморено погледна втория пилот — под очите на Стас бяха изрисувани тъмни кръгове, — обявявам отбой за екипажа. Засега нищо ново не можем да направим. „Кронос“ работи с пот на челото. Нека воюва, а ние ще се помъчим малко да поспим.
Стас не възрази и скоро вече се бяха завързали направо в креслата си пред пулта. Едва сега Грег усети оловната тежест, която изпълваше всяка клетка от тялото му. Заспивайки, той успя да погледне големия илюминатор — светлината на далечните звезди, проникваща през пелената галактически прах, се отрази в замъглените му от съня зеници.
Седма глава
Тромавият тандем от два скачени кораба упорито си пробиваше път през първобитния хаос на метеоритния пояс. Рулевите му дюзи непрекъснато бълваха огън, избягвайки въртящите се парчета космическа материя. В тъмния, още неподчиняващ се на екипажа на Би Джей 90 корпус на Си Ай 12, зад здраво залостените люкове се бяха притаили смъртно опасни сили. А отзад, невидим зад завесата на метеоритната мантия, се движеше друг кораб и хората в него се подготвяха за решаващ удар.
В скования от съня мозък на Грег прозвучаха тревожният рев на сирената и необичайно силният глас на компютъра: „Приет е опасен сигнал. Приет е опасен сигнал.“ И отново пронизващият цялата метална утроба на кораба вой на сирената. Грег скочи от креслото и триейки очи, се втренчи в залетия от червени удивителни голям екран. Сънен, още не можеше да се оправи в пробягващите цифри. Но гласът на Пиф веднага проясни картината: „От неизвестен източник напред по курса е приет изключително силен сигнал до «Кондор». Големият компютър е блокиран, тъй като е във връзка с антените. Но радиомаякът на спасителната лодка в четвърти трюм оживя и незабавно изпрати отговор на запитването.“
— Казвах ти аз, че не ми харесва тази работа — изръмжа Грег и удари с юмрук по облегалката на креслото.
Пиф учтиво изслуша изблика на човешки емоции и завърши съобщението: „От радиомаяка се съживи и компютърът на лодката и сега в ефира тече подробна информация.“
— Дявол! Сто дяволи! — ревеше Грег. — Незабавно дешифрирай сигнала от лодката!
На екрана мигновено се появи съдържанието на съобщението.
— Така — мърмореше капитанът, изяждайки с очи цифрите и думите. — Тази консервена кутия вече е съобщила всичко, каквото може да се съобщи… Много бих искал да зная — отново повиши глас капитанът — откъде е дошъл сигнал с такава невероятна сила?
Компютърът светкавично изчисли посоката и координатите на източника и нарисува схемата на екрана.
— Ясно — загрижено въздъхна Стас, — пред нас е маяк-ретранслатор, който ни е следил, когато сме идвали насам, а сега отново ни е засякъл. Ето защо „Кондор“ е престанал с преките сигнали към „Зевс“. Целият се е концентрирал, за да насочи по следите ни този шпионин. Гадове… Умно са го измислили. Мощният насочен сигнал е изпратен в област, където никой няма да го засече. А сега през цялото време ще сме им като на длан. Тутакси ще разберат какво се е случило. Виж, тук всичко е написано: корабът се движи с кърмата напред, постоянно маневрирайки, всички основни системи са блокирани, няма връзка с централния компютър, сведения за гибел на космонавтите не са постъпвали… Разкрити сме напълно.
На таблото се появи нова порция информация.
— Това пък какво е? — ядосано кресна Грег и компютърът обясни, че центърът за управление на лодката окончателно е съживен и се опитва да влезе във връзка с корабния компютър. Тази линия обаче е блокирана от микропроцесора.
— Дали микропроцесорът ще издържи? — попита Грег.
— Трябва — успокои го Стас. — Информационният капацитет на този канал е от средна величина. Тъй че би трябвало да издържи.
Стас извика видеоинформация от четвърти товарен сектор и на екрана се появи изображението на лодката. На външен вид нищо не можеше да се определи. Но вътре в този бяло-червен дискообразен корпус вече течеше враждебна машинна мисъл.
— Тъй — ядосано каза Грег, — какво най-лошо може да стори тази дивотия?
— В най-лошия случай ще получи команда или сама ще се досети да излезе в Космоса и да предаде изображение на нашия тандем. А после да даде няколко залпа по огледалото на двигателя на Би Джей 90 — мрачно отвърна Стас.
— Какво е въоръжението й? — Грег включи другата камера, получи изображение отгоре и сам си отговори на въпроса: — Плазмен пулсатор със средна мощност. Напълно достатъчен да повреди отражателя ни и да извади от строя всички рулеви дюзи. Какво ще правим? — и Грег погледна втория пилот право в очите.
— Има само една възможност — с досада се намръщи Стас. — Не можем да проникнем в трюма, значи остава да изкараме нашите роботи на повърхността и да ударим по лодката, когато започне да излиза от кораба.
— Тя е със защита първи клас и с много дебел корпус, нашите MZ не могат да се справят с нея. Лазерите им няма да пробият противометеоритното покритие. Може от близко разстояние да се опитат да повредят купола на лазерното оръдие. Разбира се, бихме могли да използваме артилерията на нашата лодка, но е твърде опасно да рискуваме — сам знаеш какво означава да останем без спасително средство в астероидния пояс… — Грег помълча малко, като прехвърляше в ума си всички варианти, сетне със съжаление добави: — Главното ни оръдие се намира от другата страна на корпуса. Докато маневрираме с кораба, лодката им може такива да ги надроби…
— Шефе, имаме само един вариант. Виж — Стас извика на екрана външните очертания на кораба. — Поставяме роботите до капаците на люковете. Лодката ще излиза от трюма настрани. MZ ще ударят отгоре, където е куполът, и ще се постараят да повредят механизма за насочване на пулсатора. А малко по-далеч от другата страна ще изкараме нашата лодка. Щом целта се отдели от кораба и люкът се затвори, нашата ударна сила може да открие огън. Ако люкът още не е затворен, боя се, че при евентуалния взрив от попадение в двигателния блок парчетата ще нахлуят в кораба и ще пробият преградите към енергийната система. А ако тя експлодира…
— Да, лоша работа — мрачно заключи Грег и отново извика на екрана изображението на четвърти сектор. Малкият автономен кораб продължаваше да си седи неподвижно на палубата. Дискообразният му корпус беше само на някакви си деветдесет метра от командната кабина, но космонавтите нямаха никаква възможност да стигнат дотам. А това бе едва първият оживял враг. Кой знае, може би ще последват и други. Грег прогони мрачните си мисли и каза вече на глас: — Да, навярно това е единствената ни възможност. Пиф трябва да изчисли вариантите и да даде своето заключение.
След две минути Пиф потвърди този вариант като най-целесъобразен за приложение и съобщи: „Компютърът на лодката спря опитите си да установи контакт с главния компютър на кораба и сега трябва да очакваме автономни действия от негова страна.“
— Главното му самостоятелно действие е да излезе в Космоса. Всичко се потвърждава… Пиф, започваме нашия вариант — силно каза капитанът на компютъра и на втория пилот, макар че ушите и на двамата бяха съвсем до него.
— Как мислиш, командире — прехрипналият от недоспиване и напрежение глас на Стас звучеше по-тихо от обикновено, — дали тя ще чака команда от „Кондор“ или ще започне сама да действа?
— Не зная — Грег намръщено гледаше неподвижното изображение върху екрана, — но и в двата случая нямаме много време. Съдейки по разстоянието, сигналът от лодката ще стигне до „Кондор“ за две-три минути. Те няма дълго да го проучват. Ще им отидат десетина минути за всичко и ще решат да пуснат системите на кораба. Сетне ще минат седем-осем минути, докато сигналът стигне радиомаяка, и още две да
