дойде до нас. Такива ми ти работи — и капитанът меланхолично се усмихна на Стас.
През това време Пиф съобщи, че тяхната лодка и роботите излизат в открития Космос. Това означаваше, че някъде в корпуса на Би Джей 90 се е отворил люкът на товарен трюм N3 и оттам бавно са изплували двата многофункционални робота MZ. Ето те застинаха до разтворения люк и върху телата им пламнаха факлите на реактивните им двигатели. А още по-нататък от последния сектор внимателно се заизмъква бяло-червеният диск на лодката — главната огнева мощ на капитан Милър в този бой.
Минаха няколко минути и ударната групировка зае бойна позиция. MZ се настаниха до самия люк на палубата за лодки на Си Ай 12, като се прилепиха с манипулаторите си към корпуса. Те бяха готови да ударят противника в упор с лазери и с монтажните си плазмени горелки. От другата страна на люка, малко встрани от скачените кораби, висеше лодката, взела на прицел капака му с плазмения си пулсатор. Всичко бе готово за откриване на огън.
Пиф доложи за пълна бойна готовност. Екипажът още веднъж огледа диспозицията на огневите средства около Си Ай 12 и върна на екрана изображението на трюма с лодката.
— Нещо ми се струват много подозрителни тези амбразури по периметъра на корпуса й — недоволно мърмореше Стас, увеличавайки изображението на една от тях. — На стандартните лодки няма такива отвори. Май са ги направили тъкмо за лазери със солидна мощност…
В същия миг на лодката и на стените на трюма светнаха мигащите светлини за стартова готовност и след няколко секунди от корпуса й започнаха да се откачат различни кабели и шлангове.
— Ето че дочакахме — с леден глас заяви Грег неизвестно на кого. Лицето му стана зло и съсредоточено, той рязко каза на компютъра: — Пиф, предай на всички бойни машини — щом се появи целта, незабавно да открият огън.
Машината прие и повтори командата, а на екрана над палубата за лодки капакът на люка вече се отвори. Лодката тръгна към открития Космос.
Екипажът на Би Джей 90 впери немигащи очи в екрана. Сега изображението беше от камерата върху външната страна на кораба зад роботите. Отлично се виждаше как зад правоъгълните тела на MZ се появи и започна да се увеличава дискът на неприятелския обект. А в горния десен ъгъл на екрана добре личеше корпусът на собствената им лодка. Щом след секторите за метеоритна защита се появи централният кръг на неприятелската лодка с купола на плазмения пулсатор, по нея удариха роботите. В целта се врязаха четири енергийни лъча — две тънки сини лазерни стрели и две червени пулсиращи струи на плазмените горелки. Там, където докоснаха корпуса на мишената, избухнаха огнени фонтани с ореоли от йонизирано лъчение. След миг цялата лодка излезе от люка и заработиха всичките й системи. Дулото на пулсатора поиска да се насочи към бълващия огън противник, но долният край на купола вече беше заварен към неподвижната основа на централния кръг. Стволът само конвулсивно потръпваше и безпомощно биеше в една плоскост.
— Ура! Уцелихме! — радостно извика Стас и тупна Грег по рамото.
Но в този момент по периметъра на неприятелския диск пламнаха четири ослепителни точки и четири лазерни лъча се врязаха в тъмните силуети на MZ. Сега йонизиращото излъчване обви техните тела. През това време неприятелската машина се отдалечи на десетина метра от корпуса на кораба и капакът на товарния люк се затръшна. В същия миг по дъното й удари плазменият юмрук от лодката на Би Джей 90. През екрана премина огнена струя и белият силует на противника мигновено потъмня на фона на обвилия го ослепителен облак. Ударът отхвърли лодката настрани, тя се залюля, въртейки се, и като влачеше след себе си димен шлейф, излезе от обектива. Веднага обаче я пое другата камера. Екипажът на Би Джей 90 видя как от разпадащото се на огнени парцали дъно на лодката плисна бяло сияние. От всички люкове и отвори на корпуса избухна заслепяващ пламък и тя се пръсна на десетки парчета. Взривната вълна залюля кораба, а по корпуса му затракаха парчета.
— Край — изморено каза Стас и сведе поглед.
— Да, първият спечелен бой — Грег млъкна за миг, връщайки изображението от първата камера. — И май първите загуби.
На екрана се върна картината на неотдавнашното сражение. Добре се виждаше как тялото на единия робот бе неестествено наклонено. Той се крепеше само с единия си манипулатор, а около него плаваше част от другия. Оцелелият робот се обърна към повредения си събрат и включи камерата си. В едър план се появи разтопената от бойните лазери предна част на многофункционалния автомат. Тук се намираха системите за насочване, ориентация и управление на машината. Те не бяха защитени с мощна броня като останалия корпус. Точно това уязвимо място беше уцелил лазерът. Стана ясно, че няма да могат да възстановят робота.
Грег даде команда на другия да вземе на буксир загиналия си другар и да се връща в трюма. Скоро след него се прибра и космическата лодка.
— И тъй, спечелихме първия рунд — Грег хвърли поглед към покрития със следи от взрива екран и се обърна към Стас: — Но какво ли ще последва?
Гласът на Пиф спаси втория пилот от необходимостта да отговори на този сложен въпрос: „При излизането си от трюма неприятелският обект съобщи: излизам в открития Космос за самостоятелни действия, атакуван съм от няколко източника с малка мощност, откривам ответен огън. Съобщението прекъсна поради разрушаването на обекта.“
— Така… Сега вече окончателно знаят всичко — тежко въздъхна Грег.
— И сега — продължи мисълта на командира Стас — могат да залагат само на едно: да пуснат главния компютър и да включат двигателите. Ако успеят да го направят, ние просто ще спрем и ще се превърнем в неподвижна мишена.
— С колко време разполагаме? — с мрачна решителност тръсна глава командирът, сякаш с това движение се опитваше да отърси от себе си всички неуспешни стъпки и губене на време.
— Петнадесетина минути, максимум двадесет — отвърна Стас. — Но ще бъдем предупредени четири минути предварително, когато уловим ехото на сигнала от „Кондор“ към ретранслатора.
— Добре — кимна с глава Грег. — Макар хич да не е добре… Необходимо е колкото може по-скоро да определим най-голямата опасност и в оставащото ни време да се помъчим да неутрализираме механизма за реализирането й. И тъй, засичам — и Грег тупна с длан по пулта, като се втренчи във втория пилот.
Стас започна, бързо изговаряйки думите:
— Главната опасност е пускането на компютъра. Сетне — механизмите и системите, чрез които ще се постарае да се справи с нас — Стас направи пауза и погледна екрана, където Пиф старателно запомняше и систематизираше всичко, което хората говореха. — Първо, компютърът пуска двигателите. Тандемът ни спира с всички произтичащи от това последици. Второ, съживява бойните си машини в трюмовете и те през Космоса и товарните люкове или през шлюзовата камера проникват в нашия кораб. Третата опасност — компютърът сваля всичките ни блокировки, завладява периферийните системи на кораба, откача го и ни взема на прицел с оръдията си.
— Е, там вече по всички правила на дуела — вмъкна Грег. — Кой кого — или той нас, или ние него.
— И какво от това. Те ще са доволни, ако дори с цената на собственото си разрушаване Си Ай 12 ни обездвижи. Защото зад гърба ни са други врагове. Си Ай 12 в артилерийския дуел ще ни повреди, макар и заплащайки със собствената си гибел. Дори и в този случай ние ще им бъдем поднесени на тепсия.
Стас помисли малко и продължи:
— Разбира се, остава ни един коз — техните космонавти. Но тях можем да използваме само ако нямаме шанс да постигнем пълен успех. Тогава можем да се съгласим на компромис и да им предадем екипажа, ако вторият кораб свали тежкото си въоръжение и преследвачите останат на голямо разстояние от нас. Но кой ще ни гарантира, че нямат скрит още един кораб? Или пък че ретранслаторът не се окаже въоръжен до зъби кораб? Тъй че космонавтите не са кой знае колко силен коз… Сега — какво можем да предприемем… Първо, бързо да хвърлим всички сили за овладяване на компютъра им. Но този вариант практически е обречен — щурмуваме мозъка им повече от три денонощия, а резултатите са нищожни. Второ, да изведем в Космоса останалия ни робот и да се помъчим да отрежем или да отместим от центъра на огледалото на двигателя фотонния реактор. Вариантът не изисква много време и е напълно осъществим технически. Трето, горе-долу си представяме къде минават линиите за управление от компютъра към двигателите. Намерих това място в главната шахта и поставих там микропроцесор. По-дълбоко в трюмовете, както и в машинната зала на компютъра, не сме проникнали. Можем да рискуваме да прережем тези линии и да изолираме двигателя от
