— Ще пристигнем, преди бурята да се разрази — обърна се той към Жан Баре.
„Бангалор“ се приближаваше до брега, ориентирайки се по фара. Амали добре познаваше тези места и направляваше със сигурна ръка гемията си. Той сръчно заобиколи един малък остров, който пречеше, и въведе „Бангалор“ в лимана.
— Хвърлете котва и свалете платната — нареди той на моряците.
Заповедта му веднага бе изпълнена.
Амали отиде до носа и внимателно огледа селото което се състоеше от малки колиби, скупчени на няколко места.
— Всички спят — каза той на французина. — Не се вижда никаква светлина.
— Веднага ли ще слезем на брега?
— Нека се възползваме от тъмнината и бурята и да минем през селото, без да вдигаме тревога.
След това даде сигнал за слизане на брега. Деветдесет души наскачаха от гемията по пясъчната ивица. Амали, французинът и Мадури слязоха последни.
Бурята се засили. Една светкавица проблясна сред черните облаци и освети за миг селото. Последва ужасен гръм. Бурята започна. Страшен вятър преви дърветата по брега.
Амали и хората му прекосиха селото и навлязоха в гората. Предвождаше ги един моряк, живял дълги години по тези места. Внезапно Жан Баре се приближи до Амали.
— Видях сянката на човек, които изтича пред нас — съобщи той.
— Към гората ли избяга?
— Да.
— Трябва да го настигнем, преди да е взел преднина.
Групата тръгна под грамадните дървета, чиито клони плющяха под напора на силния вятър. Водачът внезапно спря, обърна се към Амали и каза:
— Белият човек има право. Някой ни е изпреварил. В храстите има хора.
— Сигурно срещу нас идва гарнизонът на крепостта.
— Ще го нападнем ли? — попита Жан Баре.
— Налага се.
Ловците на бисери се приготвиха за атака.
Под светлината на една светкавица те забелязаха между дърветата група полуголи хора, наредени в кръг, въоръжени с копия. Ловците на бисери напълниха карабините си и се наредиха в две колони.
За момент всичко утихна. След това се чуха викове. Ловците на бисери и синхалите се нахвърлиха едни срещу други и започнаха да си нанасят удари с копия, саби и приклади.
Амали и Жан Баре бяха първи. Те поваляха всички по пътя си и се впиха като клин между неприятеля. Хората им ги следваха.
Имаше нещо пъклено в тази битка, която се водеше по време на разразилата се буря, под светлината на светкавиците и грохота на гръмотевиците.
Тя продължи не повече от десет минути. Синхалите отстъпиха на няколко места и по този начин се изложиха на безмилостна сеч.
В гората се разнесоха диви викове. Синхалите бягаха през глава, оставяйки след себе си множество убити и ранени. Амали даде заповед на хората си да спрат.
— Оставете ги да се оттеглят към селото — каза той.
— Колко наши паднаха? — попита Жан Баре.
— Шестнадесет — съобщи Дурга, след като направи проверка.
— Останалите са достатъчно за атаката на крепостта — каза Амали. — След този първи неуспех на гарнизона съпротивата няма да бъде голяма.
— Веднага ли ще предприемем атаката?
— Да, Жан Баре. Трябва да се възползваме от въодушевлението на нашите хора и от паниката на синхалите.
— Напред към втората, по-славна битка — изкомандва французинът.
Превземането на крепостта
Бурята започна да утихва. В областите, близки до екватора, бурите се разразяват и затихват внезапно. Все пак вятърът продължаваше да духа със страшна сила. Това обезпокои Жан Баре и Амали. Те мислеха за ескадрата на ловците на бисери, която още бе в океана.
— Бурята ще им попречи да се приближат — предположи французинът.
— Сигурно са потърсили убежище в някой крайбрежен залив — въздъхна Амали. — Техните гемии не могат да устоят на тази дива игра на стихията.
— Ами ако се забавят и през това време дойде войската на махараджата?
— Веднъж да влезем в крепостта…
Водени от хора, добре познаващи тези места, моряците продължиха пътя си през гората. Те намериха една пътека, водеща по всяка вероятност към крепостта, и тръгнаха двама по двама покрай стените от зелена растителност.
След като изминаха около една миля, те стигнаха до крепостта. Отвън тя бе заобиколена с кръг от огромни, дебели дървета, оградени с дълбок трап, в който растеше всякакъв вид бодлива растителност. Виждаха се и няколко постройки, долепени една до друга.
Жан Баре забеляза това при светлината на една светкавица.
— Тази работа е по-мъчна, отколкото предполагах — прошепна той.
— Да, крепостта е здрава и е на добре укрепено място — добави Амали. — Видяхте ли часовоите?
— Двама войници, въоръжени с копия, стоят до оръдието. Смятате ли да атакувате? Вашите хора ще си издерат краката, ако решат да преминат трапа.
— Трябва да превземем крепостта, преди да им е пристигнала помощ.
— Щом така искате, аз съм готов за атака.
Французинът взе торба барут и един дълъг фитил. След това пълзешком изчезна в тъмнината.
От време на време проехтяваха оръдейни изстрели.
След по-малко от половин час Жан Баре се върна, потънал до уши в кал.
— Фитилът е запален — каза той. — Зарових мината в трапа до оградата, без часовите да забележат това.
Ловците на бисери се наредиха в колона. Всеки държеше по един голям наръч клони. Изведнъж силна светлина, съпроводена с ужасен трясък, разцепи мрака. Чуха се ужасени викове.
— Нападай! — извика Амали, препречвайки пътя на Мадури, който се готвеше да участва в боя.
За кратко време ловците на бисери запълниха ямата. Пред тях се появи пътека, широка няколко метра. Вече нищо не беше в състояние да спре устрема им.
Синхалите хукнаха към гората, преследвани от ловците на бисери. Амали едва успя да спре хората си. В крепостта не остана нито един от противниците. Тези, които не успяха да избягат в гората, бяха избити.
Но внезапно откъм гората се разнесоха свирепи викове, придружени от изстрели.
— Какво е това? — питаха се всички.
— Скоро ще ни нападнат. Пригответе се. Артилеристите да завземат оръдията — изкомандва Амали.
Голяма група синхали, привлечени от гърмежите или предупредени от пратеник, се приближаваше тичешком. След миг нападателите бяха обградени. Те едва успяха да изтичат до укрепените места. Незабавно откриха огън по противниците, които започнаха да се изтеглят към гората с крясъци, без да прекъсват стрелбата.
— Да затворим процепа и да махнем дърветата, преди да са го забелязали — предложи Амали.
— Моите хора вече започнаха работа.
— Да проверим с колко оръдия разполагаме и дали е останало нещо от синхалите.
— Четири оръдия. Храна — никаква. Изглежда, че крепостта не е снабдявана с провизии през последните дни.
