— Изправи се, Андреас — рече твърд, нечовешки глас. Той идваше някъде откъм металните сандъчета, където малка дървена рамка бе поставена легнала и върху нея бе опъната кожа на барабан. В средата на кожата блещукаше метална пластинка. Гласът, който излизаше от барабана, рядко бе силен; подобно устройство бе поставено и в Торун, за да реве и да се смее. Този глас обаче, тихият глас на Смъртта, на Андреас повече от всичко му приличаше на барабанен бой, макар и да не бе съвсем като тътен на тъпан.
Андреас се изправи, заобиколи олтара, приближи носилката, още веднъж се поклони дълбоко на сандъчетата върху нея, този път обаче — само на едно коляно.
— О, Смърт — рече той с тих и почтителен тон, — това наистина е звезден кораб и пилотът му е избрал да кацне на онази скала, на която ти с мъдростта си предвиди, че би могъл да кацне такъв кораб. След малко ще отида да подготвя Мьолнир за задачата му и да избера воините, които ще отидат с него. Дотук изпълних докрай всички твои заповеди.
Гласът-барабан попита:
— Колцина са иноземците, които пристигнаха с кораба?
— Видях шестима и няма признаци на борда да има и други. Чудодейна е мъдростта ти, о, Смърт, с която предвиди, че такива хора ще бъдат съблазнени да прекосят небето, за да наблюдават нашия Турнир. Чудодейна и…
— Споменаха ли нещо за човека, за лошия човек на име Йохан Карлсен?
— Не, Смърт.
Андреас бе леко озадачен. Естествено, човекът на име Карлсен би трябвало отдавна да е мъртъв. Но бог Смърт бе по-мъдър от всяко човешко промишление; Андреас отдавна се бе убедил в това. Бе застинал почтително в очакване на следващ въпрос.
Той дойде подир кратка пауза.
— И това са частни ловци? Бракониери, според собствените им закони?
— Да, господарю Смърт, говорителят им каза, че ловували. Никой от тяхното иноземно правителство не знае, че са тук.
Подпомаган от допълнителни въпроси, Андреас продължи разказа си, като спомена някои подробности, които досега бе успял да научи за посетителите и техния кораб.
Бе сигурен, че корабът не бе чак толкова голям, та да не се събере в ямата до Храма.
VI
На шестия ден след кацането на „Орион“ Лерос изведе шестнайсетте оцелели дотук претенденти в Турнира към нов лагер, още по-високо в планината. Там, след като привършиха с рутинните дела, прочете двойките за третия кръг от Турнира:
Брам Безбрадия от Консилор
Чарлз Изправения
Кол Ренба
Фарли от Айкоск
Джайлс Коварния
Хал Копърсмит
Джуд Исаксон
Ленос от Хайландс
Месълс от Уинди Вейл
Омир Келсумба
Полидор Мръсния
Рахим Сосиас
Рудолф Тадбъри
Томас Сграбчвача
Ван Номада
Вул Нарваес
Жрецът от Вътрешния кръг, който бе слязъл вчерашния ден от града, бе съобщил на Лерос и на воините, че могат да очакват появата на иноземни посетители за този кръг. Турнирът щеше да си продължи почти както обикновено, а към иноземците трябваше да проявят най-голяма учтивост. Ако се държат необичайно, да не им се обръща внимание. Сред тях е възможно дори да има жени; да не се обръща внимание и на това. На Лерос му бе наредено да заповядва чести спирания между битките за молитви и церемонии.
Воините нямаха много време да мислят за друго, освен за собственото си оцеляване в Турнира, тъй че идването на иноземците ведно с водача им, тъкмо когато Лерос бе по средата на списъка, не предизвика никакво прекъсване. Дойдоха четирима гости, от тях — две жени, ала Лерос с известно облекчение забеляза, че бяха скромно облечени. Бе чувал невероятни разкази за поведението на иноземците. Не му бе приятно да има такива зрители, ала навярно на Торун, по някакви негови си, Божи причини, му бе приятно. Във всеки случай заповедите си бяха заповеди, а и Лерос бе преживял далеч по-неприятни неща.
Този ден бойният ринг бе изтрамбован на върха на плосък склон, покрит с рядка горица. От него се виждаше ясно корабът на иноземците — на неколкостотин метра, кацнал връз срязаната каменна кула. Върху гладкото масивно кълбо от блестящ метал, което пренасяше хора между звездите, се виждаше една- единствена врата. Понякога се забелязваха още двама иноземци, дребни фигурки, седнали или изправени върху ръба на скалата пред кораба.
Атина, която стоеше до Шьонберг непосредствено до ринга и очакваше донякъде неспокойно да започнат двубоите, му прошепна:
— Сигурен ли си, че това ще бъде бой до смърт?
— Така каза водачът ни. Предполагам, че знае за какво става дума.
Шьонберг наблюдаваше приготовленията с голям интерес, дори не се обърна към нея, когато й отговори тихо.
— Но ако онова, което ни каза, е вярно, всеки от тези мъже вече е минал в турнира през два двубоя. А погледни — почти няма следи от рани по тях.
— Виждам няколко превръзки — прошепна й в отговор Шьонберг. — Но може би имаш право. — Замисли се по въпроса. — Би могло да е следното: тук очевидно не се бият яхнали някакво животно. Ето защо мъжете трябва да разчитат единствено на силата на мускулите си и не могат да носят много тежки брони. Ето защо един добър удар с каквото и да е оръжие ще нанесе сериозна рана, а не някакво незначително порязване. Повечето наранявания са тежки и първият от двамината, който бъде ранен, почти сигурно ще изгуби двубоя. Ерго, победителите не преминават в следващия кръг сериозно ранени.
Замълчаха, защото Лерос гледаше към тях и може би бе вече готов да даде началото. Двамина въоръжени мъже бяха застанали един срещу другиго в двата края на ринга. Де ла Торе и Селесте също бяха целите внимание.
Лерос се прокашля и обяви:
— Брам Безбрадия — Чарлз Изправения.
