занимаят с друга дреболия. Един от иноземците, онзи, който се държа като изплашена женска, като видя кръв, е изчезнал. Смята се, че би трябвало да е още в планината, тъй като патрулите в равнината не са го открили. Трябва да ви попитам дали някой от вас не е виждал този човек снощи или днес.
Джайлс въздъхна, сякаш съжали, че не го бе видял. Останалите седмина, вече напълно незаинтересовани, също дадоха мълчалив отрицателен отговор.
Лерос се обърна към другите свещеници:
— Нали онези иноземци носят устройства, с които разговарят един с другиго от километри разстояние? Как може да се изгуби някой, след като може да каже на другите къде е?
— Такова устройство бе намерено близо до кораба им — отвърна единият от свещениците. — Страхливецът сигурно го е изпуснал. Във всеки случай, по мое мнение, той не иска да бъде открит. Други, още по-необичайни неща бяха намерени там, а предстоят и още събития, за които не сме осведомени.
Гласът на свещеника бе преминал почти в шепот. Джайлс се престори на толкова отегчен, колкото бяха и останалите бойци около него, зазяпал се бе в някакво летящо създание на едно дърво, ала междувременно улавяше внимателно всяка дума.
Свещеникът продължи разговора си на четири очи — поне така си мислеше — с Лерос:
— Казаха, че другите иноземци са гости в зоната на Храма, но никой не вярва, че са останали там по свой избор. Малцина са ги виждали, след като влязоха там. Една от жените, изглежда, е задържана на борда на кораба им. И нещо още по-странно — човек, чието име няма да спомена, ми разказа най- изненадващ слух; полубогът Мьолнир отишъл да нападне иноземците и един от тях го е убил.
Лерос издаде звук на отвращение и се обърна гърбом.
— Още малко и ще ти повярвам!
— О, аз самият не вярвам на това за Мьолнир. Изключено! Богохулствено е. Ала става нещо странно, нещо, свързано с иноземците, а на нас не ни казват истината.
— Може и да е така. Но това няма нищо общо с мен или с този Турнир. — Лерос присви очи и погледна към пътя. — Кога можем да очакваме по-добра храна и напитки, както и неколцина нови слуги?
Третият свещеник изглеждаше още по-нещастен и отпреди.
— Господарю Лерос, пак ще се наложи да ти дам отговор, който няма да ти хареса.
Лерос се обърна.
— Сега пък какво? — Тонът му бе заплашителен.
— Работата е там, че Вътрешният кръг сякаш изведнъж забрави за Турнира. Не са просто заети с други работи, ами не дават вече и пет пари. Не можах да получа обещание, че доставките, изпращани тук, долу, ще се подобрят. Видях Андреас само за малко и той бе твърде зает с други работи, не знам точно какви. Рече ми: „Кажи на Лерос да продължава с неговото представление и да свършва по-скоро.“ Как бих могъл да не се подчиня на Висшия жрец?
Ръката на Лерос неволно се стрелна към кръста, там, където виси мечът на всеки воин, ала намери само гладката материя на свещеническата роба.
— Моето представление? Това ли бяха думите му?
— Кълна се, че каза тъкмо това.
— Е, аз мога да не се подчиня на заповедите на Андреас — рече Лерос с ледена ярост, думите му бяха тихи и премерени. — Независимо дали е Висш жрец, или не. Какво още би могъл да ни отнеме? Всичките роби и храната, а защо не и дрехите и оръжията ни?
Останалите свещеници имаха такива изражения, сякаш се опитваха да не чуват. Джайлс бе затаил съсредоточено дъх.
Лерос продължи:
— Е или не е този Турнир, за да достави удоволствие на Торун? Нима не е предназначен да избере мъж, достоен за апотеоз? Не са ли тези осем останали шампиони, до един най-добрите… — Лерос не можа да намери думи, за да продължи. Изглеждаше така, сякаш се задушава. Най-сетне пое дълбоко въздух и продължи: — Добре! Трябва да се кача горе сам и да задам сам въпросите си на тази тема. Един от вас ще почака тук за известно време, за да не останат тези мъже без вниманието на жрец от висок ранг.
След това Лерос се обърна към осемте воини, намръщената гримаса изчезна и върху лицето му се появи обичлива, но тъжна усмивка.
— Славни ми господа — храбри бойци. Трябва да ви изоставя за малко. Искате ли да продължите със следващия кръг на Турнира или ще изчакате да се върна? Ще се кача горе на хълма, за да изискам подходящото отношение. Не мога да кажа кога ще се върна.
Мъжете се спогледаха несигурни. Джайлс едва не проговори, но прехапа устни. Умът му работеше трескаво, опитваше се да прецени възможностите. Искаше отлагане, но не и много дълго.
Като видя неувереността им, Лерос вдигна глава към големия бронзов щит, на какъвто приличаше слънцето на Хънтърс, чиито лъчи се опитваха да пробият тънката мъглица.
— Изчакайте до пладне — каза им той. — Ако не се върна дотогава с новини за повече почит и храна за вас — или не съм изпратил съобщение, — тогава започвайте и се бийте по най-добрия начин.
Той предаде списъка с имена на свещеника, който бе избран да остане с мъжете, и като кимна на другия да го последва, пое с бърза крачка нагоре към хълма.
Утринта се точи дълго и бавно. Докъм пладне воините стояха или се излежаваха, някои мрачно мълчаливи, други разговаряха по двама-трима с тихи гласове. Най-сетне, когато стана ясно, че пладне бе минало и нямаше съобщение от Лерос, нито пък се виждаше да идва, жрецът заместник се прокашля и събра осмината. С донякъде несръчна реч той се представи като Йелгир и обяви, че може да извади свитъка, ако са готови да се бият.
— Хайде да продължаваме — рече Ван Номада.
Останалите кимнаха в знак на готовност. Изчакването и несигурността бяха по-трудно поносими, отколкото ударите. Заеха местата си около ринга.
Йелгир измъкна свитъка с имената и отново се прокашля.
— Чарлз Изправения — Фарли от Айкоск.
Чарлз и Фарли приближиха един към другиго от срещуположните краища на ринга с почти ленива стъпка. В средата му допряха оръжията си леко, като изразиха по този начин уважението си към уменията на другия, след което започнаха внимателното дебнене. Ранената лява ръка на Фарли, която Лерос сам бе шинирал и превързал, май не го безпокоеше особено, само дето започна боя единствено с меча, оставил камата затъкната в колана си.
Постепенно бойците увеличиха темпото и силата на движенията си и дългите мечове запяха звънливо. Двубоят между тях изглеждаше съвсем равностоен. Изведнъж бляскавото като скъпоценен камък острие на Фарли се завъртя в светкавичен финт, който той не бе използвал в предишните кръгове на боевете. Чарлз се опита да парира предполагаемия удар и пропусна смъртоносния; той падна на земята с един-единствен вик на болка.
— Джайлс Коварния — Джуд Исаксон.
Както и преди, Джуд атакува веднага. Джайлс не изглеждаше толкова нетърпелив, ала въпреки това този бой започна с по-високо темпо от предишния. И двамата бяха активни, ала никой не си позволяваше да се хвърля сляпо в атака. Джайлс стана по-агресивен; мушкаше с дългия меч над и под кръглия щит на по- дребния си съперник, ала не успяваше да го достигне. И ето че ударите на Исаксон сега станаха по-плътни и по-бързи и Джайлс бе принуден да вложи цялата си енергия за отбиването им и да отстъпва назад, губейки терен.
Краят дойде изведнъж, когато Джайлс бе притиснат до онзи край на бойния ринг, който бе надвесен над стръмния склон. Острието на меча на Джуд проблесна като светкавица, Джайлс се хвана за гърдите и падна със сподавен стон. Тялото му се плъзна по стръмния, покрит с торф склон, няколко метра по-надолу се закачи за някакъв храст, който го задържа временно. Сетне се освободи и се затъркаля отново. Жрецът махна с ръка. Робът с чука пое по дългия път надолу.
— Омир Келсумба — Рахим Сосиас.
Чернокожият гигант изглеждаше още по-едър, когато излезе на ринга. Отново бе прегърнал едва ли не нежно брадвата с двете си ръце. Дебелият Сосиас с кривата си сабя изглеждаше ужасно неравностоен. Ала тъкмо неговият ятаган пусна първата кръв. Бе лека рана — само одраска с върха бедрото на Келсумба.
