прекарал тъй. Прилича на човек, попаднал в клопка и обзет от отчаяние. Той е разяждан от някакъв страх. Казвам ти, погледни го.
— Аллах да ти прости! — отвърна бащата, като поклати старата си глава и въздъхна пред тези крайно разпалени съждения. — Нима вечно ще подхранваш въображението си със своята злоба? Все пак не коря тебе, а сицилийската ти майка, която насърчава тая твоя враждебност. Та нали тя подлъга и мене да предприема това ненужно пътуване!
— Виждам, че си забравил снощния случай с франкската робиня — рече синът.
— В такъв случай виждаш зле. Не съм го забравил. Но не съм забравил и това, че щом аллах ме е избрал да бъда паша на Алжир, той очаква от мене и да постъпвам справедливо. Хайде, Марзак, сложи край на това. Може би утре ще го видиш в сражение, а след подобна гледка никога вече не ще се осмелиш да говориш лошо за него. Хайде, сдобрете се и отсега нататък да ви виждам в по-добри отношения.
И Асад издигна глас да повика Сакр-ел-Бар, който незабавно се обърна и тръгна към тях. Марзак стоеше намусено и с нищо не показваше желание да изпълни волята на баща си и да протегне маслинено клонче на човека, който можеше отгоре на всичко да го лиши от наследствените му права. И все пак той пръв поздрави корсаря, когато Сакр-ел-Бар стъпи на горната палуба.
— Тревожи ли те мисълта за сражението, стари боецо? — запита той.
— Имам ли разтревожен вид, младенецо на мира? — бе резкият отговор.
— Като че ли. Това, че страниш от нас, замислен си…
— …са признаци на тревога, предполагаш ти?
— На какво друго?
Сакр-ел-Бар се изсмя.
— Още малко и ще ми кажеш, че ме е страх. Аз пък бих те посъветвал да почакаш, докато ти замирише на кръв и барут, за да научиш точно какво значи страх.
Този лек словесен двубой привлече вниманието на офицерите на Асад, които се разтакаваха наоколо. Бускен и трима други пристъпиха напред и застанаха зад пашата с развеселен вид, споделян и от самия него.
— Наистина, наистина — рече Асад и сложи ръка върху рамото на Марзак, — съветът му е прав. Почакай, момче, докато се намериш до него на борда на неверниците — чак тогава ще можеш да отсъдиш колко лесно се плаши Сакр-ел-Бар.
Марзак с раздразнение отмахна жилестата му старческа ръка.
— Нима и ти, о, татко мой, се присъединяваш към подигравките му за моята неопитност! Младостта ми е достатъчен отговор. Обаче — добави той, подтикнат от подла, внезапно хрумнала мисъл — не можете да ме подигравате поне, че не умея да боравя с оръжие.
— Направете му място — каза Сакр-ел-Бар с добродушен присмех — и той ще ви покаже чудеса.
Марзак го изгледа с присвити блестящи очи.
— Дай ми лък и ще ти покажа как се стреля — бе изумителната му хвалба.
— Ти ще покажеш на него? — прихна Асад. — На него! — И смехът му закънтя високо и непринудено. — Стига си свалял звезди от небето, момче.
— Почакай с присъдата си, о, татко мой — помоли го Марзак с ледено високомерие.
— Момче, ти си луд! Че стрелата на Сакр-ел-Бар поразява лястовица във въздуха.
— Празна хвалба — отговори Марзак.
— Каква ли ще е твоята? — запита Сакр-ел-Бар. — Да удариш остров Форментера от това разстояние?
— Ти смееш да ме подиграваш? — кресна Марзак и цял настръхна.
— Колко ли смелост се изисква за това? — учуди се Сакр-ел-Бар.
— В името на аллаха, ще видиш!
— С цялото си смирение очаквам урока.
— И ще го получиш! — гласеше злобният отговор. Марзак се приближи към перилата. — Хей, там! Виджитело! Един лък за мене и още един за Сакр-ел-Бар.
Виджитело изтича да изпълни заповедта, а Асад поклати глава и се изсмя повторно.
— Не е ли против закона на пророка да се обзалагаш… — беше започнал той, когато Марзак го прекъсна.
— При все това аз предлагам облог.
— Та и кесията ти — рече Сакр-ел-Бар — да остане празна, както е главата ти.
Марзак го изгледа с подигравателна усмивка. После грабна от ръцете на Виджитело един от донесените лъкове и постави на него стрела. И тогава най-сетне Сакр-ел-Бар можа да разбере коварството, върху което бе изградена цялата тази странна игра.
— Гледай сега — каза младежът, — на онзи палмов кош има петно от смола, не по-голямо от зеницата на моето око. Ще трябва да си напрегнеш зрението, за да го забележиш. Виж сега как стрелата ми ще го намери. Можеш ли да улучиш по-добре?
Очите му, впити в лицето на Сакр-ел-Бар и непропускащи нито едно негово движение, забелязаха как то внезапно пребледня. Ала корсарят се съвзе почти със същата бързина. Той се засмя с такъв нехаен вид, че Марзак започна да се съмнява дали беше пребледнял действително, или това е било плод на собственото му въображение.
— Разбира се, ти избираш невидима цел, та където и да попадне стрелата, да кажеш, че е била там! Стара хитрост, о, Марзак. Върви да лъжеш с нея жените.
— Тогава — предложи Марзак — вместо това ще вземем тънкото въже, с което е вързан кошът. — И той насочи лъка си. Ала ръката на Сакр-ел-Бар стисна неговата с леко, но непозволяващо никакво мърдане движение.
— Чакай! — отвърна корсарят. — Ще избереш друга цел по няколко причини. Преди всичко не желая стрелата ти да прониже някой от моите гребци или случайно да убие някого от тях. Повечето са роби, нарочно подбрани заради здравината им, и не мога да жертвувам нито един от тях. Другата причина е, че целта е много глупава. Разстоянието не е повече от десет крачки. Това е детинско изпитание, именно поради което може и да си го избрал.
Марзак свали лъка и Сакр-ел-Бар пусна ръката му. Те се измерваха с погледи; корсарят бе пълен господар на себе си и спокойно се усмихваше, без ни най-малка следа от ужаса, обзел душата му, да личи на мургавото му брадясало лице или в студените бледи очи.
Той посочи най-близкото маслиново дърво нагоре по хълма, на стотина крачки от тях.
— Ей там — рече той, — това е мъжка цел. Забий ми стрела в дългия клон на тая първа маслина.
Асад и офицерите му изказаха гласно одобрението си.
— Наистина мъжка цел — каза пашата, — стига да умее да мери.
Обаче Марзак сви рамене с престорено презрение.
— Бях сигурен, че няма да приеме избраната от мене цел — възрази момъкът. — Колкото за маслиновия клон, той е толкова голяма цел, че всяко дете би го умерило от това разстояние.
— Щом всяко дете би го умерило, тогава ти трябва непременно да го удариш — продължи Сакр-ел-Бар, който беше застанал така, че тялото му да е между Марзак и палмовия кош. — Хайде да видим как ще го умериш, о, Марзак. — И както говореше, вдигна лъка си и почти без да се цели, пусна стрелата. Тя полетя и се заби с трептене в посочения от него клон.
Дружни одобрения и похвали посрещнаха изстрела и привлякоха вниманието на целия екипаж към това, което ставаше там.
Марзак стисна устни, като си даде сметка колко умело е бил надхитрен. Ще не ще, сега трябваше да стреля в тази цел. Сакр-ел-Бар бе изтръгнал избора от ръцете му. Той ни най-малко не се съмняваше, че ще стане за присмех в това състезание и че ще се види принуден да се откаже от привидния си облог.
Кълна се в корана — намеси се Бускен, — трябва да използуваш цялото си умение, за да дадеш подобен изстрел, Марзак.
— Това не е избраната от мене цел — отвърна мрачно Марзак.
— Ти предложи облога, о, Марзак — напомни баща му. — Следователно правото да избере целта бе негово. Той избра достойна за мъж цел и кълна се в брадата на Мохамеда, че той ни показа достоен за мъж изстрел.
