поизпитай техните чувства, разбери настроението им и се постарай да установиш на колко души мога да разчитам, ако ми се наложи да обявя война на Асад или ако той обяви война на мене. Бъди предпазлив.
Виджитело намигна многозначително с едното си черно око.
— Не се тревожи — каза той. — След малко ще знаеш и това.
С тези думи двамата се разделиха — Виджитело се запъти към носа да се занимае с проучванията си, а Сакр-ел-Бар бавно се върна на горната палуба. Но пътем спря в прохода при първата пейка откъм кърмата и изгледа клюмналия роб с бяло тяло, прикован там. Корсарят жестоко се усмихна, забравил собствените тревоги в насладата на отмъщението.
— Аха, значи вече си опитал бича! — рече той на английски. — Но това е нищо в сравнение с другото, което тепърва ще дойде. Имаш щастие, че днес духа вятър. Няма да е така винаги. Скоро ще разбереш какво съм претърпял поради твоето вероломство.
Лайонел вдигна към него хлътнали, кръвясали очи. Искаше да прокълне брат си, но бе победен от чувството за справедливостта на това наказание.
— Лично за себе си не ме е грижа — отговори той.
— Ще се загрижиш и за себе си, скъпи братко — гласеше отговорът. — Ще се загрижиш и за себе си дяволски много и ще се оплакваш най-горчиво. Говоря ти от личен опит. Едва ли ще останеш жив и за това съжалявам най-много. Бих искал да имаше моите мишци, та да поживееш в този плаваш пъкъл.
— Казвам ти, че не ме е грижа за себе си — настоя Лайонел. — Какво направи с Розамунд?
— Много ли ще се изненадаш, ако ти кажа, че се показах като благородник и се ожених за нея? — подигравателно подхвърли Оливър.
— Ожени ли се? — възкликна Лайонел, изтръпнал при самата мисъл за тази възможност. — Куче такова!
— Защо ме ругаеш? Нима можех да сторя нещо повече? — И той го отмина със смях, като остави Лайонел да се гърчи от мъката на предположенията си.
Подир един час, когато мъгливите очертания на Балеарските острови придобиха по-голяма плътност и цвят, Сакр-ел-Бар и Виджитело се срещнаха повторно на долната палуба и набързо размениха няколко думи.
— Трудно е да се каже определено — промърмори боцманът, — но доколкото можах да разбера, силите ще бъдат почти равни и би било непредпазливо от твоя страна да избързаш с някое скарване.
— Нямам подобно намерение — отвърна Сакр-ел-Бар. — Не бих желал да постъпя тъй в никой случай. Исках само да узная на какво мога да разчитам, в случай че бъда въвлечен в свада. — И той отмина боцмана.
Въпреки това тревогата му съвсем не намаля: мъчнотиите му ни най-малко не се разрешаваха. Беше се наел да отведе Розамунд във Франция или Италия, беше й дал честната си дума да я свали на единия или другия бряг, а ако не успееше, тя можеше да дойде до заключението, че никога не е имал истинско намерение да го направи. Но как можеше да сполучи сега, когато Асад се намираше на галеасата? Нима щеше да се види принуден да я върне в Алжир също така тайно, както я беше довел дотука, и да я държи там, докато му се отдаде друг случай да я свали на християнския бряг? Това бе очевидно неизпълнимо и опасността да го открият бе голяма. Всъщност опасността всичко да излезе наяве вече се бе надвесила над тях. Присъствието й в този кош можеше да бъде открито всеки миг. Той не можеше да измисли начин, по който да изпълни дадената дума. Можеше само да чака и да се надява, да се уповава на късмета си и на някоя случайност, която нямаше възможност да предвиди.
Тъй повече от час крачи той мрачно насам-натам, със сключени на гърба ръце, с наведена в размисъл, увенчана с чалма глава и със свито сърце. Беше се уловил в примката на злокобната мрежа, изплетена от самия него, и му се виждаше напълно ясно, че ще трябва да заплати това най-малкото с цената на собствения си живот. Обаче туй го тревожеше най-малко. Всичко бе завършило с неуспех за него и животът му бе разбит. Ако можеше с тази цена да осигури безопасността на Розамунд, щеше да я плати с радост. Но страхът и безпокойствието му се кореняха в това, че не можеше да открие начин за постигане на тази най- много желана цел дори и срещу такава жертва. И тъй, той продължаваше да крачи сам и много самотен, да чака и да се моли за някакво чудо.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
КОШЪТ
Той все още крачеше там, когато около час преди залез слънце, близо петнадесет часа след тръгването, те се намериха пред дълго заливче с вход като гърло на шише, под сянката на скалистия нос Агила на южния бряг на остров Форментера. Той го забеляза, когато от размишленията му го изтръгна гласът на Асад, който го извика от горната палуба и му заповяда да влезе в залива.
Вятърът вече не им помагаше и стана нужда да прибягнат до веслата, което и без друго щеше да се наложи, щом минеха през тесния вход и тихите води отвъд. Тъй че Сакр-ел-Бар на свой ред издигна глас и в отговор на повикването му дойдоха Виджитело и Ларок.
Свирката на Виджитело постави на крак неговите помощници и те забързаха между пейките да заповядат на гребците да се приготвят, докато Джаспър и пет-шест моряци мюсюлмани се заеха да приберат платната, които бяха започнали вече да плющят от променливите и все по-редки пориви на замиращия вятър. Сакр-ел-Бар даде заповед да се гребе и Виджитело свирна повторно и по-продължително. Веслата заораха, робите се напънаха и галеасата се отправи напред. Клекнал на долната палуба, един помощник-боцман им даваше такт с равномерни удари на там-там. Сакр-ел-Бар стоеше на горната палуба, извикваше заповедите си на кормчиите, застанали на местата си от двете страни на кърмата, и корабът бе изкусно проведен през тесния отвор в спокойния залив с кристално бистри дълбоки води. Тука, преди да се спрат, верен на неизменния корсарски обичай, Сакр-ел-Бар обърна галеасата, та да бъде готова да напусне прикритието и да излезе в открито море при първия тревожен знак.
Най-сетне корабът се изравни със скалистия ръб на полегат склон, където не се виждаше друго живо същество освен няколкото диви кози, които пасяха близо до върха. В подножието на хълма имаше стръкове жълтуга, обсипани със златисти цветове. По-нагоре няколко възлести, стари маслинови дървета издигаха сивите си корони, от които лъчите на залязващото слънце изтръгваха сребърен блясък.
Ларок и един-двама моряци се прехвърлиха през левия борд, скочиха леко върху водоравните лопати на неподвижно задържаните весла, стигнаха по тях до скалите и се заеха да връзват галеасата с въжета откъм носа и кърмата.
Следната задача на Сакр-ел-Бар бе да постави страж и той назначи Ларок, като го изпрати да застане на върха на хълма, откъдето се откриваше широк кръгозор.
Пашата се разхождаше с Марзак по горната палуба и се отдаде на спомени за миналите дни, когато, кръстосвайки моретата като прост корсар, бе използувал същия този залив и за засади, и за прикритие. В цялото Средиземно море — казваше той — имало само няколко пристанища, така прекрасно нагодени за корсарски цели, като това; то било чудесно убежище в случай на беда и нямало равно на себе си като прикритие, в което да се спотайваш в очакване на плячка. Спомни си как веднъж се крил там със страшния Драгут-реис с флота от шест галери и присъствието им останало съвсем неподозирано от генуезкия адмирал Дория, който величествено минал край тях с три леки каравели и седем галери.
Марзак пристъпваше край баща си и слушаше тези спомени с половин ухо. Неговият ум бе всецяло зает със Сакр-ел-Бар, а подозренията му за този палмов кош се бяха засилили поради замисления вид, с който корсарят се бе навъртал около него през последните два часа.
Изведнъж той прекъсна възпоминанията на баща си, като даде израз на мислите, които измъчваха ума му.
— Слава на аллаха — рече младежът, — че ти ръководиш това пътуване, защото иначе може би предимствата на тоя залив щяха да бъдат пренебрегнати.
— Не си прав — каза Асад. — Сакр-ел-Бар ги знае не по-зле от мене. Той е използувал тази удобна за наблюдение точка и по-рано. Сам той я предложи като най-подходящо място за причакване на испанския кораб.
— Въпреки това, ако беше отплавал сам, съмнявам се, че щеше да мисли много за испанската галера. Умът му е зает с други неща, о, татко мой. Виж го там, потънал в мисли. Колко часове от това пътуване е
