тръгнеш по море с такава незначителна задача: една наша галеаса да нападне една-единствена испанска галера! Това не би било достойно за великото ти име, то би уронило достойнството на твоята храброст! — И той презрително отхвърли подобна възможност с едно махване с ръка.
Но Асад продължаваше да се взира в него със студен поглед и неразгадаемо изражение на лицето.
— Каква голяма промяна от вчера! — рече той.
— Каква промяна, господарю?
— Едва вчера, на тържището, ти сам ме убеждаваше да участвувам в това пътуване и да застана начело — напомни му Асад и преднамерено подчерта думите си. — Сам ти призова спомена за миналите дни, когато с ятаган в ръка сме се прехвърляли един до друг на борда на неверниците, и ме умоляваше пак да дойда с тебе. А сега… — Пашата разпери ръце и в очите му светна гняв. — Какво е предизвикало тази промяна? — запита строго той.
Сакр-ел-Бар се двоумеше, хванал се в собствената примка. За миг той отклони погледа си настрана; пред него се мярна хубавото зачервено лице на Марзак, застанал до баща си. Бускен, Цимани и другите, които го гледаха с изумление, а дори и няколко мръсни, обгорени лица от пейката на гребците от лявата му страна, които ги наблюдаваха с тъпо любопитство.
Корсарят се усмихна, без да загуби невъзмутимия си външен вид.
— Ами… просто разбрах твоите основания да ми откажеш. Във всяко друго отношение, както казвам, плячката не е достойна за ловеца.
Марзак тихо, подигравателно се засмя, като че ли истинската причина за това държане на корсаря му беше съвсем ясна. Той предполагаше също, и то с пълно право, че странното държане на Сакр-ел-Бар беше извършило онова, което не биха успели да извършат всичките увещания върху Асад-ед-Дин — то представляваше за него знамението, което беше дошъл да търси. Защото именно в този миг Асад взе решение да застане начело на пътуването.
— Бих могъл да река — бавно, с усмивка каза той, — че не ме искаш. Ако е тъй, много съжалявам, защото достатъчно дълго съм пренебрегвал своя дълг към сина си и съм решил най-сетне да поправя тая грешка. Ние ще те придружим в това пътуване, Сакр-ел-Бар. Аз ще го ръководя лично, а Марзак ще бъде мой чирак в морското дело.
Сакр-ел-Бар не възрази нито с една дума на изреченото решение. Той направи темане, а когато заговори, в гласа му се долавяше почти радост:
— Хвала на аллаха в такъв случай, щом вече си го решил. Няма защо да те убеждавам повече, че плячката не е достойна за тебе, понеже аз печеля от решението ти.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ПЪТУВАНЕТО
След като взе това решение. Асад дръпна настрана Цамани и прекара няколко минути в разговор с него, за да му даде известни упътвания как да води държавните работи през време на отсъствието му. Когато свърши с това и освободи везира, пашата лично даде заповед да потеглят — заповед, която, можеха да изпълнят незабавно, тъй като всичко беше вече готово.
Мостикът бе издърпан на брега, разнесе се свирката на боцмана и кормчиите заеха местата си на кърмата и хванаха дръжките на грамадните весла, с които управляваха галеасата. Зачу се втора свирка, в прохода на долната палуба се появи Виджитело с двама помощници, и тримата, въоръжени с дълги бичове от волска кожа, викнаха на робите да се приготвят. След това, при звука на третото изсвирване на Ларок, петдесет и четири весла едновременно се потопиха във водата, двеста и петдесет тела се наведоха като едно, а когато отново се изправиха, голямата галеаса се стрелна напред и тъй започна опасното си пътуване. Ветрецът развя на главната й мачта червеното знаме със зеления полумесец, а от оживения вълнолом и от брега, където се беше събрала дълга редица зрители, гръмна многоглас прощален вик.
Леко повяващият от пустинята ветрец стана съюзник на Лайонел през първия ден. Без него попрището му на веслото можеше да се окаже твърде краткотрайно. Той бе прикован, както и останалите, съвсем гол, освен препаската на слабините, на най-близкото към прохода място на първата дясна пейка в края на тясната долна палуба и преди още галеасата да беше изминала късото разстояние между вълнолома и островчето в неговия край, бичът на боцмана изплющя по белите му рамена, за да го накара да вложи повече усилия, отколкото влагаше дотогава. Лайонел извика от жестокия удар, но никой не му обърна внимание. За да не бъде наказан повторно, той наблегна с цялата си тежест при следните удари на веслото и когато стигнаха Пеньон, по тялото му се струеше пот, а сърцето блъскаше лудо в ребрата. Струваше му се невероятно, че ще може да издържи, а най-болезненото бе това, че го съзнаваше и се виждаше изправен пред неописуеми ужаси, които щяха да изтощят силите му. Лайонел не беше здрав по природа и беше изнежен и разглезен от живота — нещо, което съвсем не го бе направило годен да устои на подобно изпитание.
Но когато стигнаха до Пеньон и усетиха пълната сила на топлия вятър, Сакр-ел-Бар, който по заповед на Асад отговаряше за движението на галеасата, нареди да вдигнат огромните триъгълни платна на главната и на помощните мачти. Те се опънаха, издути от вятъра, и галеасата се понесе напред с повече от удвоена бързина. Последва заповед да се спре гребането и робите бяха оставени да възнасят благодарности към небето за отдиха и да почиват във веригите си, докато дойде време мишците им да дотрябват отново.
Широкият нос на кораба, който завършваше с таран и беше въоръжен с по една кулверина от двете страни, бе претъпкан с разтакаващи се корсари, които лентяйствуваха, докато дойде време да влязат в бой. Едни, облегнати на високия борд или наклякали на купчинки, приказваха и се смееха, други шиеха и кърпеха дрехите си, трети лъскаха оръжието и ризниците си, а имаше и един мургав младеж, който подрънкваше на гимри и пееше тъжна шилханска любовна песен за радост на двадесетина кръвожадни разбойници, наклякали около него в пъстроцветен кръг.
На великолепната горна палуба имаше просторна кабина, към която водеха два свода, закрити с тежки копринени завеси, а на тъмночервеното им поле беше извезан бляскав зелен полумесец. Над кабината се издигаха три фенера — тежки съоръжения от позлатено желязо, всеки увенчан с кълбо и полумесец. Сякаш за да удържи кабината напред и да увеличи размерите й, от нея се издаваше зелен навес, който- засенчваше почти половината от горната палуба. Тука бяха нахвърляни възглавници и върху тях сега седеше Асад-ед-Дин с Марзак, докато Бускен и още трима-четирима други офицери, които го бяха придружавали до пристанището и които беше задържал да пътуват с него, безделничеха край позлатената ограда в предния край на горната палуба, тъкмо над пейките на гребците.
Само Сакр-ел-Бар, съвсем самотен, блестящ с кафтана и чалмата от среброткан плат, стоеше опрян на левия борд и начумерено гледаше назад към изчезващия град Алжир, който сега вече се виждаше само като куп бели кубчета, струпани по хълма под утринните слънчеви лъчи.
Известно време Асад го наблюдаваше мълчаливо изпод свъсените си вежди, а после го извика. Корсарят се приближи веднага и спря почтително пред своя владетел.
Асад го измери за миг с тежък поглед, а по красивото лице на сина му заигра скрита злобна усмивка.
— Не мисли, Сакр-ел-Бар — заговори най-после пашата, — че съм ти обиден за онова, което стана снощи, нито пък че тази случка е единствената причина за настоящото ми решение. Аз имах дълг, отдавна пренебрегван дълг към Марзак, който най-сетне реших да изпълня. — Това звучеше почти като извинение и Марзак не хареса нито думите, нито тона. „Защо ли — чудеше се момъкът — този свиреп старец, чието име буди ужас в целия християнски свят, е винаги тъй мек и податлив във всичко, което засяга снажния дързък неверник?“
Сакр-ел-Бар тържествено се поклони.
— Господарю — рече той. — не ми подобава да те питам нито за твоите решения, нито за съображенията, довели до тях. Достатъчно ми е да зная твоите желания; те са за мене закон.
— Наистина ли — каза хапливо пашата. — Май че делата ти не отговарят на тези изявления. — Той въздъхна. — Аз бях дълбоко оскърбен снощи, когато твоята сватба ми попречи и направи франкската девойка неприкосновена за мене. Въпреки всичко зачитам тая твоя женитба, както трябва да я зачитат всички мюсюлмани, при все че сама по себе си тя бе незаконна. Но както и да е! — завърши той със свиване на рамене. — Ето че отново плаваме заедно, за да сразим испанците. Нека никакви лоши чувства от двете страни да не засенчват блестящата ни задача.
