като се бе върнал в родината.
„Като преминавам към въпроса за откритията — пише той в допълнението към дневника си от първото плаване, — бих искал да изкажа гледището си, като се надявам, че в бъдеще няма да пренебрегнат мнението ми. При плаванията, които се правят с оглед на открития в южните морета, най-добре е да се следва курсът към Нова Зеландия от първа стоянка нос Добра Надежда, където може да се попълнят запасите. Трябва да се насочите южно от Нова Холандия, след това през протока на Кралица Шарлота, където може да се запасите с вода и гориво, като се вземат мерки да излезете от протока на Кралица Шарлота към края на септември или в началото на октомври, но не по-късно, тъй като в такъв случай ще разполагате с цялото лято. След като минете през протока, където обикновено духат западни ветрове, вървете в най-големите ширини, които сметнете за възможни. Ако не откриете земи, ще имате време до края на лятото да заобиколите нос Хорн. Ако не откриете континент и си поставите други цели, вървете в северна посока. Тогава, след като посетите откритите вече острови, ще можете да използувате пасатите, за да се движите на запад и търсите островите, за които бе споменато по-горе, като по такъв начин завършите откритията в южните морета.“
Интересно е, че за постиженията си Кук говори твърде сдържано. „Не направих — пише той на 17 август 1771 г. до Джон Уокър — нито едно велико откритие.“
Кук явно подценява собствените си открития. Те са наистина велики и, което е по-важно, като ги прави, Кук прокарва нови, неизвестни в миналото пътища в южните морета.
Освен това научният свят е смаян от ботаническите и зоологическите открития на Банкс и Соландър. За пръв път по хербария, събран от тях, ботаниците се запознават с ендемични, т. е. присъщи само на една определена местност, видове таитянска, новозеландска и новохоландска флора.
Зоолозите се радват на първите научни описания на животни, риби и птици от островите на южните морета, на Нова Зеландия и петия континент. Освен тези описания Банкс донася в Англия хиляда и петстотин рисунки на невиждани растения и животни. Направил ги е художникът Сидни Паркинсън, починал по време на плаването.
След тази експедиция Европа научава за съществуването в умерените ширини на Южното полукълбо на двата големи острова на Нова Зеландия, както и това, че източното, неизвестно преди крайбрежие на Нова Холандия е далеч по-привлекателно от северните, западните и южните й брегове.
В края на XVIII и началото на XIX в. Нови Южен Уелс и Нова Зеландия биват подложени на нахлуването на британските колонизатори, пагубно за жителите на тези страни. Волно или неволно, Кук става лоцман на европейската отвъдморска експанзия.
Гибелта на южния континент
Герой на деня през втората половина на юли 1771 г. в Лондон става Банкс. На него и само на него се приписват успехите на славната експедиция (отчасти защото той сам си ги приписва), високото му чело е увенчано с лаври в двореца и в Кралското дружество.
Говори се, че Банкс подготвял нова експедиция в южните морета с три големи кораба.
Великият Линей, възхитен от ботаническите открития на експедицията, предлага Нови Южен Уелс да се преименува в Банксия.
През август обаче лаврите на Банкс поувяхват и се повишават акциите на истинския герой на плаването, командира на „Индевър“. Към Кук голям интерес проявява новият първи лорд на Адмиралтейството Джон Монтегю, граф Сандуич.
Сандуич, преуспяващ политик, един от фаворитите на крал Георг III, през 1771 г. става шеф на Адмиралтейството и се задържа на този пост единадесет години.
Сандуич не разбира много от морско дело и едва ли би могъл да направи разлика между гротстенга и гротбрамстенга, но затова пък отлично знае на коя карта трябва в един или друг момент да заложи в играта на живота.
Сандуич отлично разбира, че плаването на „Индевър“ е завършило с успех благодарение на Кук. В началото на август той неведнъж се среща с него, а на 14 август в Сейнтджеймския дворец го представя на крал Георг III.
На тази аудиенция кралят честити на Кук произвеждането му в чин капитан трети ранг.
Наскоро след това, сигурно около двадесети август, Кук е назначен за командир на кораба „Скорпион“. Този пост е истинска синекура — новият командир прекарва дните си в Адмиралтейството и Корабната палата, ведомството, отговарящо за комплектуването на флота с плавателни съдове.
Тази палата оглавява от 1770 г. неизменният покровител на Кук Палисър, който е същевременно и контрольор на флота на негово Величество.
Може би още аудиенцията в Сейнтджеймския дворец е станало дума за нова експедиция в южните морета. За това може да съдим по факта, че на 17 август в писмото си до Джон Уокър, собственик на известната ни фирма за превоз на въглища, Кук бе намекнал за желанието си в близко бъдеще да тръгне със сигурен кораб към Южното полукълбо.
На 13 август 1771 г. Кук пише до същия адресат за бъдещото си пътуване далеч по-определено. „Следващото плаване — четем в писмото му — смятат да се осъществи с два кораба и ако то се осъществи, има надежда работата да бъде възложена на мен.“13
На 25 септември Адмиралтейството изпраща на Корабната палата заповед за закупуване на два кораба за нова експедиция и макар че Кук официално е назначен за ръководител на експедицията едва на 28 ноември 1771 г., още от края на септември той се залавя с търсенето на подходящи съдове.
„Индевър“ е изпратен в Южна Америка и Кук настоява за експедицията да бъдат намерени кораби от същия тип.
През ноември 1771 г. биват закупени два въглевоза (двата „родом“ от Уитби), „Маркиз Гренби“ и „Маркиз Рокингъм“. Дават им нови имена — тези на прочутите английски пирати Дрейк и Рали. Скоро след това обаче в Адмиралтейството се усещат, че Дрейк и Рали са потопявали и грабели испански кораби и за да не дразнят испанците, бързат да дадат на тези плавателни съдове „неутрални“ имена — „Резолюшън“ („Решение“) и „Адвенчър“ („Смел почин“). Водоизместването им е съответно 462 и 336 тона.
За командир на „Резолюшън“ е назначен Кук, а за негови помощници — Робърт Купър, Чарлс Кларк и Ричард Пикърсхил; последните двама се бяха проявили много добре при плаването с „Индевър“.
Командир на „Адвенчър“ става Тобаяс Фюрно, участник в околосветското плаване на Уолис.
Този път екипажът е подбиран лично от ръководителя на експедицията. Съставът е много по-сполучлив от този на „Индевър“, но не може да не се отбележи, че на „Резолюшън“ са взети единадесет матроси и един морски пехотинец от командата на „Индевър“. Интересно е, че този пехотинец е същият Сяамюъл Гибсън, когото при първото плаване Кук бе наказал за опита му да дезертира.
В експедицията непременно иска да участвува и Банкс. Но той настоява с него да тръгнат един художник, трима чертожника, двама секретари, двама музиканти и девет слуги. За да се настани тази почти кралска свита, на кораба бива издигната надстройка, която го лишава от устойчивост, — при първата буря той би се обърнал с дъното нагоре.
Кук се ужасява от тази приумица, а в Адмиралтейството в края на краищата се отказват от кандидатурата на Банкс и нареждат да се махне опасната надстройка.
На мястото на Банкс твърде сполучливо са поканени да участвуват двама естественици германци — Йохан Форстер, потомък на преселник от Шотландия, и неговият син Георг, който през 1771 г. навърши 17 години.
Георг Форстер, по-късно един от най-изтъкнатите европейски естественици, известно време учил в санктпетербургска гимназия (семейството Форстер е живяло няколко години в Русия).
В плаването вземат участие астрономите Уилям Уолс и Уилям Бейли, които разполагат с хронометри, изработени от прочутите майстори Кендала и Арнолд. С тези хронометри може доста точно да се определи в морето географската дължина. Художник на експедицията е великолепният пейзажист Уилям Ходжс.
В Кейптаун към експедицията е зачислен и шведският ботаник Андре Спарман.
В експедицията се наброяват и десетина мидшипмани, от които този път има повече полза, отколкото от безделниците, взели участие в първото плаване. Четиринадесетгодишният мидшипман Джон Елиът става автор на интересни записки за плаването, а колегата му Джеймс Барни през време на пътешествието заема
