която била уж някога открита от испанеца Хуан Фернандес. След това ще се опита в същата част на океана, но малко по на север да намери тайнствената земя на Дейвис и остров Пасха19, след което ще се отправи към Таити и по-нататък — към архипелага на Големите Киклади, открит от Бугенвил, за да разреши окончателно въпроса за Южната земя на светия дух, открита от Кирос. Та нали Бугенвил не е изследвал южната част на този архипелаг.
„От Големите Киклади — писа Кук — смятах да тръгна на S (юг), а след това на Е (изток) между паралелите 50 и 60°, като разчитах към ноември да стигна нос Хорн, за да мога най-благоприятната част от следващото лято да посветя на проучване южната част от Атлантическия океан… когато съобщих плана си на офицерите, които дотогава мислеха, че ще се насочим право към нос Добра Надежда, със задоволство забелязах, че те с радост го приеха. Справедливостта изисква да отбележа, че спътниците ми, каквито и да бяха обстоятелствата, проявяваха готовност с всички възможни средства да помогнат за успеха на всички замислени начинания. Във връзка с това едва ли трябва да се споменава, че матросите бяха винаги готови за действие и в този случай съвсем не желаеха пътешествието ни да завърши. Радваше ги перспективата, че плаването се удължава с една година и обстоятелството, че скоро ще имат възможността да се насладят на всички изгоди на по-мек климат.“
Та следователно кой беше прав — Елитът или Кук? Какво предпочиташе екипажът — да тръгнат веднага за Англия или да прекарат още една, а може и две години в южните морета и през цялото време да изпитват лишения и тъга по родината?20 „Резолюшън“ се насочи на север. На 22 февруари 1774 г. той навлезе в зоната, където можеше да се намира островът, уж открит от Хуан Фернандес, но от него нямаше и помен. Между другото казано, за съществуването на този остров настоява и Далримпъл, силно напакостил на географията с фантастичните си хипотези.
На 23 февруари Кук неочаквано се разболя. През 1951 г. английският лекар У. Тровър анализира всички данни на тази болест и стига до извода, че Кук боледувал от остро възпаление на жлъчния мехур и частична парализа на червата. Георг Форстер пише, че на кораба мнозина се опасявали за живота на Кук. Корабният лекар Джеймс Патън, който според Кук бил не само опитен лекар, но и търпелив болногледач, спаси командира на експедицията.
Кук смяташе, че го е спасило прясното кучешко месо — пожертвувано беше кучето на Форстер.21
Откритият уж от Хуан Фернандес остров не можа да бъде намерен.
Неуловима се оказа и митичната земя на Дейвис.
Обаче на 11 март 1774 г. на 27°10? ю.ш. и 109°26? з.д. експедицията срещна реално съществуваща частица суша — остров Пасха.
Още отдалеч се виждаха огромни статуи, които бяха изправени сякаш на вечна стража покрай бреговете на загадъчния остров.
През 1722 г., когато холандска експедиция на Рогевен открива острова, един от участниците й, Веренс, пише, че тук цялата територия е гъсто заселена и че навред върху масивни постаменти стоят колосални статуи, като всички идоли носят на главите си цилиндри от червен камък. А същевременно, както на испанския мореплавател Фелипе Гонсалес, посетил острова през 1770 г., така и на Кук им се струва, че са попаднали в полумъртва страна.
Островът, доскоро многолюден, бе населен от около седемстотин жители. Земята бе обработена само тук-таме, и то как да е, повечето статуи лежаха до опразнените си постаменти.
Повече от сто години след посещението на Кук на склона на планината Рана Рарику бива открита голяма каменна кариера. И чудно нещо — археолозите остават с впечатлението, че работата в нея била спряна внезапно: тук и там били разхвърлени инструменти, много от напълно завършените статуи останали неотделени от скалата, в която били изсечени.
Възможно е в средата на XVIII в. някакво бедствие да е връхлетяло острова. За жалост, още не са разчетени паметниците на местната писменост — дървените дъсчици ронга-ронга, в които може би има сведения за събитият, ох загадъчното минало на о. Рапануи, наречен от Рогевен о. Пасха.
Кук прекара на острова само шест дни, но за това кратко време успя да се запознае с бита и нравите на жителите му. Той забеляза приликата между тях и жителите на другите острови на Полинезия.
Само че жителите на о. Пасха бяха много победни от далечните си съседи.
Те се хранеха с ямс, таро и батати, но отглеждаха тези култури в малки количества, така че Кук не успя да се снабди на този остров с пресни продукти.
На 16 март от о. Пасха Кук се насочи на северозапад към Маркизките о-ви, където пристигна на 6 април. Тези острови са открити през 1595 г. от испанския мореплавател Менданя.
Островите приличаха на Таити, само че таитяни по време на плаванията на Кук били в много отношения изпреварили жителите на Маркизкия архипелаг.
„Жителите на тези острови… — писа Кук — са несъмнено най-красивият народ на света.“
Необикновено хубави били и самите Маркиз-ки о-ви, скалисти, набраздени с дълбоки долове, със зелени наметала от гори, смъкващи се от планинските склонове до самото море.
На 11 април Кук потегли на запад, към Таити. През време на този преход между 17 и 20 април той откри в архипелага Туамоту група острови, на които даде името острови на Палисър.
На 22 април „Резолюшън“ пусна котва в залива Матаваи. Край бреговете на Таити участниците в експедицията наблюдаваха рядко зрелище — маневри на таитянския боен флот.
В същност това дори не бяха маневри, а репетиция на морска битка — таитяни се готвеха да нападнат съседния о. Муреа. Таитянската армада наброяваше 330 канута, на които имаше не по-малко от 7760 бойци. Ядрото на тази флотилия бяха двойните канута, на всяко от което имаше по повече от четиридесет човека.
Като напусна Таити, Кук посети островите Хуахине и Раиатеа. На Раиатеа с експедицията се раздели Ойдиди.
На 5 юни 1774 г. от бреговете на Раиатеа Кук потегли на запад — към островите Тонга. По пътя бяха открити няколко малки островчета, като единият от тях, о. Търтъл (Костенурка), лежеше в границите на архипелага Фиджи.
В края на юни Кук стигна островите Тонга; този път той посети островите от западната част на този архипелаг и за малко остана на най-големия от тях — о. Намуке (о. Ротердам, както го нарекъл Тасман).
На 17 юли Кук се доближи до острова, кръстен от Кирос „Южна земя на светия дух“. Това беше най- северният от островите на архипелага, наречен от Бугенвил острови на Големите Киклади.
Бугенвил бе посетил само най-северните острови на открития от него архипелаг. Кук обиколи цялата островна верига, дълга повече от триста мили. На многобройните острови, планински и обитаеми, живееха хора, които съвсем не приличаха на таитяни, тонганци или маори. Тези тъмнокожи островитяни с гъсти вълнести коси се отнасят към меланезийската група, населяваща най-западната част на Океания.
Като изследва всички острови на архипелага, Кук стигна до извода, че „ние добихме правото да им дадем ново име и за в бъдеще да ги означаваме като Нови Хебриди“.
От Новохебридския архипелаг Кук тръгна на югозапад и на 3 септември 1774 г. на 20° ю.ш. и 165° и.д. откри тесен и дълъг остров, населен от хора с меланезийски облик. Кук премина покрай източното му крайбрежие, но не можа да изследва западния бряг, обграден от коралови рифове. Този остров той нарече Нова Каледония. Нова Каледония е третият по големина остров в Океания, по площ (18,6 кв. км) почти равен на Сицилия.
За най-голямо огорчение на привържениците на теорията за Южния континент Кук доказва, че в местата, където Кирос бе „открил“ Южната земя на светия дух има само острови, които явно не са свързани с що-годе значителен масив от суша.
От Нова Каледония на 3 октомври 1774 г. Кук се отправи към новозеландската база на експедицията — залива Шип Ков. По пътя той откри малкия о. Норфолк. На 10 октомври „Резолюшън“ пусна котва в залива Шип Ков, а точно след един месец потегли за нос Хорн. През цялото време на това преминаване на Тихия океан корабът имаше попътен западен вятър и още на 37-я ден от тръгването „Резолюшън“ се приближи към Огнена земя.
Някои и други от екипажа имаха тайната надежда, че от нос Хорн неуморният командир ще насочи кораба право към Англия. Но на тази плаха надежда не бе съдено да се сбъдне. Кук се насочи не на север, а на югоизток, за да изследва непознатата част на Атлантическия океан в областта между 50° и 60° ю.ш.
