дружество и в неговия клуб (чест, с която бяха удостоявани малцина смъртни). Синът на ратай-надничар бе признат за истински джентълмен — рядък случай в британската история.
Известният литератор Джеймс Бозуел, след като се запознава с Кук, го характеризира по следния начин: „Той е прям, здравомислещ човек в съжденията си…, точен като везните на държавната монетарница, с които се теглят (златните) гинеи“.
Междувременно в Лондон още от август 1775 г. започват да се разпространяват слухове за нова експедиция в Тихия океан. Разправят, че „Резолюшън“ ще тръгне на далечно плаване, за да върне Омаи, когото капитан Фюрно бе довел в Англия, на вечнопролетните Дружествени острови.
Слуховете не са съвсем лишени от основание. Готви се нова експедиция, но основната й цел не е свързана със съдбата на Оман.
Този път става дума за северната част на Тихия океан и търсенето на проход от него към Атлантика. В Адмиралтейството отлично съзнават значението на морските пътища, които водят до пристанищата на Китай, Корея и Япония. Но в още по-голяма степен в Лондон се интересуват от морета и земи, разположени на границата между Азия и Америка.
В Англия значително безпокойство предизвикват руските открития в този район. Тревога предизвиква пробуждането на Испания от вековния й сън. В началото и средата на 70-те години от XVIII в. в Мадрид е проявен голям интерес към северозападните брегове на Северна Америка.
Новата тихоокеанска експедиция има за цел да изпревари руските и испанските съперници в северозападната част на Северна Америка. В задачите й влиза също така намирането на Северозападния проход, който английските мореплаватели упорито търсели от края на XV век.
През 1773 г. „кабинетният“ полярник Дейнс Барингтън предлага един проект за специална експедиция в северната част на Тихия океан.
През февруари 1774 г. Кралското дружество се обръща към британското Адмиралтейство с писмо, в съставянето на което твърде активно участие взема Барингтън.
Съгласно мнението на Кралското дружество, един или няколко кораба трябва да отплават най-напред за Кантон, където да създадат основна база за снабдяване на експедицията, а след това да се насочат към западния бряг на Северна Америка, за да търсят протока, свързващ Тихия и Атлантическия океан. Освен това, се казва в писмото, пътьом може да се предприемат изследвания на някои страни от Североизточна Азия, по-специално Корея и Камчатка.
Барингтън развива бурна дейност в Адмиралтейството и в парламентарните кръгове.
През 1775 г. парламентът приема законопроект за откриване на проход, който се препоръчва да бъде търсен северно от 52° с.ш. Още преди тази акция лорд Сандуич уверява Кралското дружество в готовността си да подпомогне организирането на съответната експедиция. Отбелязва обаче, че подготовката за нея може да започне едва след като Кук се върне в Англия.
Ако първата и втората експедиция на Кук се изпращат за изследване на неизвестни или недостатъчно изследвани морета и земи, новата експедиция ще се насочи към брегове, открити от руски мореплаватели и нанесени на руски карти.
Протокът между Азия и Америка още през 1648 г. бил преминат от Семьон Дежньов и Фьодор Попов. През 1728 г. протокът бил посетен и от Витус Беринг в хода на оглавяваната от него Първа камчатска експедиция.
През 1732 г. щурманът Иван Фьодоров и геодезистът Михаил Гвоздев открили северозападния край на Северна Америка.
През 1741 г. Витус Беринг, ръководител на Втората камчатска експедиция, с пакетбота „Св. Петър“ и капитан Алексей Чириков с пакетбота „Св. Павел“ от току-що основаното в Камчатка Петропавловско пристанище се насочили към непознатите в миналото брегове на Северна Америка.
Тази експедиция открила цялото южно крайбрежие на залива Аляска и някои острови от Алеутския архипелаг.
През 1743–1773 г. Руски ловци на морски животни при ловуване открили цялата Алеутска островна дъга. През тези тридесет години Алеутските о-ви били посетени от най-малко петдесет и пет експедиции, изпращани от търговци от различни градове на Европейска Русия и Сибир, а някои от руските мореходци стигали и до края на наподобяващия сабя п-в Аляска.
През 1768–1769 г. капитаните П. Креницин и М. Левашов изследвали тази част от полуострова и източните острови на Алеутската верига.
Нагледна представа за мащабите на руските открития, извършени до средата на 70-те години от XVIII в., дава приложената схема.
Материалите от руските експедиции са строго поверителни, обаче „изтичането“ на неподлежащи на разгласяване сведения е твърде значително. Само един французин — Жозеф Делил, член на Руската академия на науките, през 20-40-те години на XVIII в. препраща в Париж стотици руски карти.
Впрочем доста ясна представа за руските открития в Тихия океан дава обнародваната (не поверителна) карта на изтъкнатия историк и географ Г. Ф. Милер, издавана на два пъти — през; 1754 и 1758 година. Не е поверителен също трудът на Г. Ф. Милер „Описание на морските пътешествия по Ледовитото и Източното море, от руска страна извършени“, който излиза на немски и руски език през 1758 г. и на английски — през 1761 година. Свободно се разпространява и „Картата на Новия Северен архипелаг“ от Я. Щелин издадена през 1774 г. в Германия, Англия и Франция. Използуването на тази карта обаче било опасно, тъй като тя давала невярна представа за моретата и земите, лежащи на границата между Азия и Америка.
Испания от времето на Кортес и Писаро владее половината Южна Америка, Централна Америка и Мексико, като в границите на Мексико влизат днешните северноамерикански щати Тексас, Ню-Мексико и Аризона. Но чак до 70-те години от XVIII в. границата на испанските владения по тихоокеанското крайбрежие минава покрай южния край на Калифорнийския полуостров. И това въпреки факта, че Хуан Кабрильо през 1542 г., като се движел покрай калифорнийския бряг, стига до 38° с.ш., а през 1603 г. Себастиян Вискаино — до участъци от тихоокеанското крайбрежие, лежащи на 43° с.ш.
Колкото и чудно да е, интересът към Калифорния и земите, разположени северно от нея, възниква в Мадрид едва след като там с твърде голямо закъснение научават за откритията на Беринг и Чириков. Педро де Лухан-и-Гонгора, маркиз Алмадовар, посланик на Испания в Петербург, докладва през 1761–1762 г., че Беринг и Чириков били стигали до 45° с.ш. Алмаро де Нева, маркиз Ерериа, заел поста на Алмадовар, огорчава испанския кралски двор с известие за голяма руска експедиция, пратена към северозападните брегове на Америка. Донесенията на Ерерия биват изпратени през 1764–1767 г., когато се подготвя експедицията на Чичагов и Креницин-Ле-вашов. Маркизът впрочем докладва, че експедицията ще се оглавява от Чириков, макар че този мореплавател е умрял още през 1748 година.
Още по-голяма активност по отношение на донесенията за руската опасност проявява Франсиско Антонио Ласи, приемник на Ерериа. Ласи има таен осведомител в едно от петербургските ведомства и чрез него получава копия от свръхповерителни документи, засягащи експедицията на Креницин и руските плавания към Алеутските острови. През май 1773 г. Ласи препраща в Мадрид картата на Г. Ф. Милер от 1758 година. От Мадрид незабавно я изпращат на вицекраля на Мексико Антонио Мария Букарели-и-Урсуа.
Всички тези тревожни донесения предизвикват съответните противомерки. През периода между 1769 и 1776 г. възниква мрежа от испански католически мисии по още неовладените от испанците територии на днешния щат Калифорния. От такава мисия израства град Сан Франциско.
А след получаването на Милеровата карта Букарели бързо организира експедицията и я изпраща към северозападните брегове на Северна Америка. Тази експедиция под командата на Хуан Перес през 1774 г. излиза от мексиканското пристанище Сан Блас и стига до 54°30 с.ш. На връщане Перес открива на о. Ванкувър (той взема острова за крайбрежие на континента) залива Нутка, в който четири години по-късно ще спре Кук.
През 1775 г. от Сан Блас на север тръгват два кораба. Единият от тях се командува от бележития испански мореплавател Хуан Франсиско Будего-и-Куадра; той стига до местата, лежащи на 58° с.ш., и влиза в залива Аляска.
В Англия през 1776 г. се появява съобщението, че през 1774 г. (а в действителност — 1775 г.) испанците били минали покрай северозападните брегове на Северна Америка до 58°20? с.ш., като открили множество превъзходни заливи.
Кук се върна в Англия в най-подходящия възможен момент. Той слезе на британския бряг на 30 юли, а
