Започна третият лят-но-антарктичен поход.
На 19 януари 1775 г. на 54° ю.ш. и 37° з.д. бе открит остров, наречен от Кук Джорджия (днешното му название е Южна Джорджия). „Кой би могъл да помисли — пише Кук, — че този малък остров, който лежи между 54-ия и 55-ия паралел, в разгара на лятото може да бъде целият покрит с пласт вледенен сняг, дебел много футове…“
По-нататък той отбеляза, че огромното количество лед, което се среща навсякъде в южната част на океана, явно показва, че в тези ширини трябва някъде да има голяма земна площ.
Като говори за голяма земя, Кук има пред вид не митичния континент на Мопертюй и Далримпъл, а земя, която лежи близо до Южния полюс.
Като продължи от Южна Джорджия на югоизток, на 23 януари 1775 г. Кук откри група островчета, наречена острови на Кларк. На 31 януари отново се показа някаква земя. До 6 февруари той изследваше носовете, островите и скалистите брегове на 57–50° ю.ш. и 26–27° з.д. Имаше гъста мъгла и беше трудно да се разбере какво представляват всички тези късове студена суша, които Кук нарече Земя на Сандуич. „Реших — писа Кук, — че откритите от нас брегове са били група острови или краят на някакъв континент“.
В същност това бе доста големият архипелаг, който днес носи името Южни Сандвичеви острови.
Най-южното островче от Земята на Сандуич Кук нарече Южен Туле. Названието е символично — римските географи наричали Туле най-северната от познатите им земи в Атлантика.
На 6 февруари 1774 г. Кук беше набелязал „свръхпрограма“ за плаването в големите и малките географски ширини. Точно след една година край бреговете на студената Земя на Сандуич той направи равносметка и писа в дневника си: „Би било безразсъдство от моя страна да рискувам всичко направено през време на това пътешествие заради открития, които, дори да бяха направени, не биха отговаряли на никаква цел и не биха донесли ни най-малка полза нито на мореплаването, нито на географията, нито на която и да било наука“.
„Резолюшън“ обърна на север. До 23 февруари Кук търсеше прословутия остров на Буве, а след това се насочи към нос Добра Надежда и на 19 март пристигна в Кейптаун. От 22 ноември 1772 г., когато корабите на експедицията бяха тръгнали оттук, до 19 март 1775 г. Кук беше изминал 20 000 левги — път, равен на три дължини на екватора. Такова „дълго“ плаване не е било извършвано от никого преди Кук.
На 12 май Кук напусна Кейптаун и след като посети пътьом о. Света Елена и Азорските о-ви, на 30 юли 1775 г. пристигна в пристанището Спитхед на южния бряг на Англия.
За три години и 18 дни плаване експедицията бе загубила четирима души, от които само един бе умрял от болест. Дори само това постижение за XVIII в. изглежда невероятно.
Наистина невероятни обаче бяха географските резултати от експедицията.
Грандиозният, равен по големина на цялата суша от Северното полукълбо Южен континент бе изтрит от картата на света. „Сега обиколих — пише Кук — Южния океан в големите географски ширини и го кръстосах по такъв начин, че не остана пространство, където да може да се намира континент, освен ако е близо до полюса, в места, недостъпни за мореплаване. Два пъти посетих тропическите морета на Тихия океан и не само уточних някои предишни открития, но направих и много нови и, струва ми се, че в тази част сега не може много да се направи. Така че смея да се надявам, че задачите на моето пътешествие са изпълнени във всяко отношение изцяло — Южното полукълбо е достатъчно изследвано и решително е свършено с търсенето на Южния континент, който в продължение на предишните почти два века нееднократно привличал вниманието на морските държави и през всички времена привличал вниманието на географите.“
Гибелта на Южния континент — това е главният резултат от втората експедиция на Кук. Той обаче смята, че отвъд Южната полярна окръжност може да се намира значителна по размери суша.
„Няма да отричам — пише той, — че близо до полюса може да има континент или земя със значителни размери; обратно, мнението ми е, че такава земя има и сигурно ние видяхме част от нея. Извънредно силният студ, множеството острови и обширни маси от плаващ лед — всичко това доказва, че на юг трябва да има земя и че тази Южна земя сигурно се намира или се издава най-да-леч на север срещу Южния Атлантически и Индийския океан. Вече приведох доводи по този повод и мога да добавя, че в тези океани бе по-студено, отколкото в Южния Тихи океан на същите ширини.“
В общи черти предположенията на Кук отговарят на действителността. Антарктичният континент наистина е изтеглен по на юг в зоната на Тихия океан и в седем точки се простира отвъд пределите на полярния пояс в зоните на Атлантическия и Индийския океан, за което свидетелствуват съвременните карти.
Но като предсказва съществуването на Антарктида и набелязва нейните граници, Кук същевременно се изказва против търсенето на тази напълно реална суша.
„Можем с пълно основание да предположим, че видяхме най-добрите земи, където се образуват ледовете, тъй като те бяха най-северните — пише той. Ако някой прояви решителност и упоритост, за да реши този въпрос, и отиде по-далеч от мен, няма да завиждам на славата на неговите открития, но смея да кажа, че това откритие няма да донесе полза на света.“
„Рискът, свързан с изследването на крайбрежието в тези неизвестни и покрити с ледове морета, е толкова голям — пише на друго място Кук, — че мога смело да кажа, че нито един човек никога не ще се реши да направи нещо повече от мен и че земите, които може да лежат на юг, никога няма да бъдат изследвани.“
Тази песимистична прогноза направи лоша услуга на цяло поколение мореплаватели. Авторитетът на Кук е толкова голям, че мнението му за недостъпността на голямата земя отвъд Южната полярна окръжност се смята за аксиома чак до 20-те години на XIX век.
Едва през 1820 г. великите руски мореплаватели Ф.Ф. Белинсхаузен и М.П. Лазарев въпреки „забраната“ на Кук проникват далеч на юг и откриват Антарктида.
В резултат на второто плаване на Кук са открити много острови в Океания и по-специално Нова Каледония, Норфолк, южната група на островите Нови Хебриди, малки острови в архипелага Туамоту и Куковите острови. Кук предполага, че в Океания е открил всичко, каквото можело да се открие, но след него в южната половина на Тихия океан са открити още много острови, за които той не е знаел. Важни открития в Океания през първата половина от XIX в. са направени и от руски мореплаватели.
Втората експедиция на Кук прославиха и трудовете на Йохан и Георг Форстер. Те продължават изследванията на Банкс и Соландър и обогатяват световната наука с изключително ценни ботанически, зоологически и геоложки открития.
И. и Г. Форстер оказват влияние върху мнозина от изтъкнатите естественици от XIX век. Александър Хумболт не се разделя с трудовете им, Чарлс Дарвин ги използува постоянно през време на околосветското си пътешествие с кораба „Бигъл“.
Последно плаване
На 9 август 1775 г. на аудиенция в Сейнтджеймския дворец крал Георг III повиши ръководителя на току-що завърналата се експедиция. А два дни по-късно на капитан първи ранг Джеймс Кук бе предложено да заеме длъжността управител на Гринуичката морска болница. Управителите бяха четирима и всеки от тях получаваше годишно 230 фунта и освен това по 1 шилинг и 2 пенса дневно, както и държавна квартира, държавни дърва и държавни свещи.
На 12 август Кук писа на стария квакер Джон Уокър в Уитби: „… преди няколко месеца тясно ми се виждаше цялото Южно полукълбо, а сега съм принуден да се задоволявам със стените на Гринуичката болница… това е удобно жилище и приходите ми стигат, но само времето ще покаже, дали ще ми допадне празният живот в оставка“.
Времето показа, и то доста скоро, че празният живот в оставка не допадна на неуморния мореплавател.
Впрочем, докато заемаше поста шеф на Гринуичката болница, Кук не контролираше раздаването на храната на болните. Той постоянно посещаваше Адмиралтейството и Корабната палата и не отбягваше светския живот. Често можеше да го срещне човек в кафенето „Младият обесник“ на Сейнт Мартинлейн, където обикновено се събираха членовете на Кралското дружество. Между другото, Кук бе приет в това
