офицерска длъжност и по-късно, в зряла възраст, стига до чин адмирал. Петнадесетгодишният мидшипман Джордж Ванкувър е участник и в третото плаване на Кук, а през 90-те години на XVIII в. оглавява експедиция, която извършва огромна работа по картографирането на западните брегове на Северна Америка.14
По брой на участниците втората експедиция е двойно по-голяма от първата. На „Резолюшън“ има 137, а на „Адвенчър“ 91 човека.15
Маршрутът на експедицията е набелязан от Кук. Някои съображения по този повод той изказва, както вече се спомена, в края на дневника си от първото плаване.
През февруари на 1772 г. Кук представя на Адмиралтейството докладна записка, в която определя програмата на новото си плаване.
Ето тази програма: „За някои съображения, засягащи откритията, които трябва да се направят в Южния океан, и за маршрутите, които трябва да следват корабите през време на плаването, замислено за тези открития.
Установено бе, че никаква що-годе обширна земя северно от 40° южна ширина няма; северно от споменатия паралел Южният океан е достатъчно изследван, ако не се смята участъкът около 140° з.д.
Следователно, за да се направят нови открития, мореплавателят трябва да обиколи земното кълбо в големите географски ширини и да се движи с курс на изток, като се има пред вид, че там винаги духат западни ветрове. Трябва да се има пред вид, че зимата е най-неподходящото годишно време за плаване в големите географски ширини; затова корабите трябва да напуснат нос Добра Надежда в края на септември или началото на октомври; тогава цялото лято ще може да се използува за стигане до Нова Зеландия в пояса между 45 и 60° ю.ш. или дори по на юг, ако времето се окаже благоприятно. Ако по този маршрут не бъдат открити нови земи, корабите трябва, след като влязат в новозеландски води, да пуснат котва до бреговете на Нова Зеландия.
От Нова Зеландия по същия начин (т. е. в големите географски ширини) корабите трябва да се движат по посока на нос Хорн. Но това може да се изпълни само след като мине зимата, а за през зимата е целесъобразно да се търси подслон в по-гостоприемни ширини.
Най-удобно е да се направи престой в Таити, като зимните месеци се прекарат там и в близките до Таити води. А след това, като продължи плаването на юг, да се стигне до нос Хорн и да се проучат тамошните води, след което да се тръгне по посока на нос Добра Надежда.“
Таити и Нова Зеландия трябвало, според Кук, да се изберат за бъдещите зимувания.
Към записката си Кук прилага карта и на нея с жълта линия означава „маршрута, който, както смятам — пише той, — трябва да следват корабите, ако се изхожда от предположението, че по него няма да срещнем земя; ако ли срещнем, курсът може да бъде изменен с оглед на контурите й, но общата посока на маршрута трябва да се запази, иначе значителна част от Южния океан ще остане неизследвана“.
„Жълтият маршрут“ минаваше през 50-60° ю.ш.
Това бе един „дързък“ маршрут — та нали до 1772 г. нито един мореплавател в Южното полукълбо не бе прониквал във водите на шейсетте градуса. Наистина доста далеч на юг се спускат европейски кораби в района на нос Хорн, но никой не стига до 60° ю.ш. И освен това до 1772 г. моряците пресичат океана в Южното полукълбо, като използуват източните ветрове на тропичния пояс и никой освен Тасман не бе преодолявал „морската целина“ в пояса на западните ветрове на големите географски ширини.16
На 25 юни 1772 г. лордовете на Адмиралтейството заверяват с подписите си инструкцията, естествено поверителна, за командира на новата експедиция.
Лордовете се опират на предложенията на Кук (в мнението му сега се вслушват особи с адмиралски чин), но подчертават, че трябва на всяка цена да се намери Южният континент. На Кук се препоръчва да предприеме в южната част на Атлантика издирването на земята, открита през 1739 г. от французина Буве някъде около 54° ю.ш.
По такъв начин в Индийския океан моряците използуват западните ветрове.
И само Тасман се бе осмелил през 1642 г. да пресече Индийския океан в ивицата на 40° ю.ш.
Кабинетните географи смятали тази земя за издадена напред част на Южния континент.17
Инструкцията изисква от Кук да въвежда във владение на британската корона всички новооткрити земи.
Кук взема големи количества противоскорбутни продукти и напитки — кисело зеле, бульонни таблетки от прясно месо, ревен, лимонов сок, сгъстена бирена слад, желе от моркови, горчица.
На 13 юли двата кораба отплуваха от Плимът. На 30 октомври „Резолюшън“ и „Адвенчър“ пристигнаха в Кейптаун.
Тука Кук научи, че скоро французите били открили в Индийския океан някаква земя на 48° ю.ш. и че друга френска експедиция тръгнала към Хаити. Ставаше дума сигурно за острова, открит на 49° ю.ш. от Ив Жозеф Кергелен, и за експедицията на Никола Марион-Дюфрен.
По-късно се разбра, че нито Кергелен, нито Марион-Дюфрен, нито третият френски мореплавател Жан-Франсоа Сюрвил не бяха извършили някакви що-годе важни открития.
След като излезе на 23 ноември 1772 г. от пристанището на Кейптаун, месец и половина Кук напразно търси откритата от Буве земя.
В началото на януари 1773 г. Кук взе курс към юг. На 17 януари същата година корабите му за пръв път в историята на мореплаването преминаха през Южната полярна окръжност само на стотина мили от Земята на Кралица Мод в Антарктида.
Следващият ден — 18 януари 1773 г. — бе крайно тежък за Кук. „След пладне — писа той — задуха много силен вятър при ясно време. В 4 часа от марса видяхме 38 ледени острова, наредени в дъга от SE (югоизток) до W (запад), а наскоро в същата посока забелязахме ледено поле или полярен лед, а около кораба имаше толкоз плаващи парчета лед, че бяхме принудени да лавираме между тях; броят им бързо се увеличаваше и в 6 ч. и 45 мин., на 67°46? ю.ш. се разбра, че ледовете са толкова плътни и сбити, че по- нататъшното движение е невъзможно, поради което се наложи да завием и тръгнем встрани от тях. От марса южно не виждах нищо освен ледове по цялото пространство от Е (изток) до WSW (запад-югозапад) и не се забелязваше никакъв проход. Това огромно поле се състоеше от най-различни по характер ледове — високи хълмове или острови, малки късове, тясно притиснати един до друг, и онези ледове, които гренландците наричат ледено поле. Такова именно поле с такива размери, че не му се виждаше краят, лежеше пред нас в SE посока; то се издигаше над водата поне с 16–18 фута и на човек му се струваше, че е навсякъде еднакво дебело. Тук видяхме много китове, които се гмуркаха близо до ледовете.
Съвсем не смятах, че ще е безопасно за корабите и благоразумно от моя страна да упорствувам в по- нататъшното предвижване в южна посока, тъй като вече бе минала по-голямата част от лятото. Пък дори и да се предположи, че такова предвижване е възможно (което е обаче твърде съмнително), твърде много време би отнело заобикалянето на тези ледове. Затова реших да започна търсенето на земята, скоро открита от французите; и тъй като вятърът духаше от SE (югоизток), така или иначе трябваше да се върна на N (север).“
Говорейки за земята, намерена от французите, Кук имаше пред вид острова, открит през 1772 г. от френския мореплавател Кергелен.
Този остров Кук безрезултатно търсеше до началото на февруари и успя най-сетне да дебаркира на него едва през време на третото си плаване. На 2 февруари Кук отново се насочи на юг, а шест дни по-късно корабите се разделиха. Кук не бе твърде огорчен от тази раздяла. Те предварително се бяха уговорили с Фюрно да се срещнат в новозеландския залив Шип Ков.
От 18 февруари до 15 март „Резолюшън“ се движеше все на изток по протежение на 58-60° ю.ш. На 15 март той сви на североизток и на 26 март, след като измина от напускането на Кейптаун повече от десет хиляди мили, стигна залива Дъски на западния бряг на Южния остров на Нова Зеландия. Тук „Резолюшън“ престоя до 11 май, а на 18 май в залива Шип Ков Кук се срещна с Фюрно.
През февруари „Адвенчър“ плавал на изток в ивицата 52-54° ю.ш., а в средата на март на път за Нова Зеландия Фюрно заобиколил Вандименовата земя, но входа в протока, който я отделя от Нова Холандия, приел за дълбок залив.
През първото лятно-антарктично плаване Кук доказва, че в източната част на Атлантическия и в
