снабдяваща кораба с вода; тайно бе успял да посети забранения бряг и Банкс с част от свитата си.
Насрещни ветрове задържаха „Индевър“ в залива Гуанабара до 3 декември.
През това време Кук успя да направи великолепна снимка на системата укрепления на Рио де Жанейро, като по такъв начин отчасти оправда подозренията на вицекраля.
Екипажът на „Индевър“ посрещна Коледа в открито море. На 26 декември Кук записва в дневника си следното: „Вчера празнувахме Коледа; на кораба нямаше трезви“. По този повод Банкс отбелязва: „Всички добри християни, казано по съвест, бяха чудовищно пияни. Нито един що-годе трезвен човек нямаше на борда; добре, че поне вятърът бе умерен, но господ трябва да е знаел в какво състояние бяхме“.
Кук не наказа никого за участието в коледната оргия — това при положение, че през четирите месеца плаване петима матроси бяха получили по дванадесет удара с камшик за различни простъпки и помощник боцманът бе получил наказание за това, че бе допуснал нарушения на корабната дисциплина от страна на моряци. Екипажът бе имал достатъчно време да разбере, че командирът е строг и неумолим.
Кук обаче знаеше кога трябва малко да отхлаби юздите. След сто и двадесет дни плаване бе даден ден за отмора. Кук малко си кривеше душата, а и Банкс има грешка — на 25 декември на борда имаше един трезвен човек — капитанът на „Индевър“ лейтенант Джеймс Кук.
В средата на януари на 1769 г. „Индевър“ стигна в залива Буен Сусесо, на източния бряг на Огнена земя. Тук загинаха негрите-слуги на Банкс — Ричмънд и Долтън.
На 25 януари 1769 г. „Индевър“ заобиколи нос Хорн и през архипелага Туамоту стигна до Таити. На 13 април същата година той пусна котва в залива Матаваи в северната част на острова.
Таити… За просветените спътници на Бугенвил този остров олицетворява философските идилии на Русо, света на първобитни щастливци. Гостите французи са очаровани от нежните и топли багри на острова на вечната пролет, свободен от необузданото изобилие на амазонската селва или бенгалските джунгли. Спокойствие лъха от благодатните долини, весело ромонят бързи потоци, стичащи се от гористи планини.
На очарованите парижани им се струва, че мирните таитяни живеят в някакъв златен век — щедрата таитянска природа задоволява всички нужди на тези галени чеда на съдбата; на огромни дървета растат апетитни самуни, кокосовите палми пускат тежките си орехи в краката на безгрижните аборигени. В тучната земя за радост на тези щастливци зреят грудките на ямс и батати.
„Островът ми се представи — казва Филибер Комерсон, лекар на Бугенвиловата експедиция — в такава светлина, че бих го нарекъл Утопия или Страна на щастливците… и тъкмо такова име е достойно за страна (може би единствена на Земята), където живеят хора, непознаващи нито пороци, нито предразсъдъци, нито грижи и раздори. Родени под най-прекрасни небеса, изхранени от плодовете на почва безкрайно богата, дори без да е обработвана, управлявани по-скоро от бащи на семейства, отколкото от крале, жителите на тази страна знаят името само на един бог, чието име е Любов.“
Кук посети Таити една година след Бугенвил и Комерсон. Но даде съвсем друга преценка на не чак толкова розовата таитянска действителност. Сухо, сбито и ясно той изложи впечатленията си. Много неща той не можа да разбере. И това е естествено, тъй като той проучва живота на жителите на Океания, когато европейците не са знаели почти нищо за ранното минало на човечеството и за първобитното общество. Рожба на своята страна и своя век, понякога той мери с английски ярд таитянските обичаи, нрави и порядки. Но той забелязва съвсем вярно, че на Таити няма всеобщо равенство. Островът се управлява от алчни вождове (арии), а несретниците-земеделци (манахуни) едва свързват двата края. „Да — пише Кук, — тукашната природа е богата, но тя не дава даром благата си, макар и да не изисква непосилен труд.“
Кук е превъзходен наблюдател, майстор на сбитите и точни описания на бита на народите, непознати в Европа. Ето какво пише за него като етнограф видният съветски учен в тази област С.А. Токарев: „Етнографските бележки на капитан Кук, както неведнъж бе подчертано, се отличават преди всичко с голяма точност и достоверност. Кук умее да вижда по-ясно и да разбира по-вярно от някои и други професионални учени онова, което е пред очите му. Той вижда не само външните факти — типа, облеклото, накитите, поведението на туземците, но успява да разпознае и социалните отношения; той се оправя дори с езиците на туземното население, много бързо ги овладява до степен да може да контактува с местните жители без преводач. Но дори това не е най-важното. Важното, може би, се състои в голямата научна, именно научна (макар Кук да не принадлежи към научното съсловие) добросъвестност на наблюденията и записките му. Той винаги рязко разграничава онова, което вижда и разбира сам, от онова, което можело да се предположи — разграничение, което не винаги ще намерим у професионалните етнографи от по-късно пък дори и от наше време.“9
Описанието на таитяните е първият му опит в областта на етнографските наблюдения и този опит се оказва твърде сполучлив. Няколкото страници от дневника му, посветени на материалния свят на таитяните, на обичаите и вярванията им, на тяхната психология, представляват наистина кратка енциклопедия за страната на вечната пролет.
Кук описва много точно жилищата на островитяните, техните канута, всекидневното им „меню“, начините за изработване на платове от ликото на местен вид черница. Той се спира на начините за татуиране на таитяните, религиозните им церемонии и погребални ритуали. Той признава майсторството на местните жители, които, без да имат желязо, калай, олово, и използуват само сечива от камък, миди, дърво и кост, строят солидни къщи и бързоходни канута, и то какви — някои от тях събират седемдесет-осемдесет гребци!
На Таити още са запазени много видове обществена собственост и далеч не винаги европейските норми отговарят на съществуващите сред островитяните обичаи. Така онова, което англичаните преценяват като кражба, според таитяните е само вземане за временно ползуване на един или друг предмет. На тази почва стават твърде тежки недоразумения.
Два дни след като пристигнаха на острова, на брега на залива Матаваи бе построен малък форт, в който беше настанена обсерваторията. Кук заповяда около форта да се прекара черта, която островитяните нямали право да престъпват.
Още не успели да довършат изграждането на форта и се случи нещастие. Един таитянин от многото, струпали се край ограничителната линия, успя да измъкне един мускет от палатката, предназначена за астрономичните уреди. Началникът на охраната беше заповядал да открият огън срещу групата „нарушители“ на границата на форта, при което падна убит този, който бе откраднал мускета.
Макар че на таитяните дълго и упорито бяха обяснявали, че правото на собственост върху каквито и да е вещи, а още повече върху оръжието, е свещено право, те едва ли разбраха защо бе убит техният сънародник.
В началото на май островитяни задигнаха астрономически квадрант. Кук взе като заложник един от вождовете и го пусна едва след като квадрантът беше върнат.
До тази тактика ръководителят на експедицията прибягваше след това доста често — в случай, че изчезнеше нещо, вземаха се заложници.
В Таити експедицията прекара точно три месеца. На 3 юни 1769 г. в уречения час Венера мина пред слънчевия диск. Но материалите от наблюденията, заради които била уж предприета експедицията в южните морета, ги сполетява зла съдба. На връщане умира астрономът Чарлс Грин, а беглите му и нечетливи бележки, направени с молив, след това никой не успява да разчете.
Към края на юни 1769 г. Кук и Банкс извършиха поход около Таити. Курсът трасираха таитянски „лоцмани“ (бяха трима, като и тримата познаваха всяка скала на родните брегове); при това пътуване бе открит в южната част на острова полуостровът Таити-ити.
През юли — в Южното полукълбо това отговаря на нашия януари — беше рано да се пристъпи към търсенето на Южния континент. Затова Кук реши да обиколи групата острови, които са разположени непосредствено на запад от Таити. От 16 юли до 9 август той посети, а следователно откри (преди него там не бе стъпвал европеец) островите Хуахине, Тахоа, Волабола и Раиатеа.
Те всички приличаха на Таити, но по големина значително отстъпваха на източния си съсед.
Кук нарече целия архипелаг Дружествени острови, може би в чест на Кралското дружество.
Непосредствено преди отплаването Кук взе на борда младия жрец от Раиатеа — Тупиа, който беше го помолил да го заведат в Англия. Много от успехите на Кук в Океания се дължат на този млад и изключително надарен раиатеец.
У жителите на Океания от прадядо на дядо, от дядо на баща, от баща на син се предават различни
