предания, устни летописи за рода или дори за целия остров. Тупиа бе живата летопис на Дружествените острови. И, което е най-важно, той бе и жива географска карта на цялата централна Океания. Веднъж той взе лист хартия и нанесе на него седемдесет и четири острова, пръснати в радиус от две хиляди мили от Таити. Не стига това, но той посочи, разбира се, приблизително и посоките към тези острови от Таити.
За жалост Тупиа умира в Батавия (Джакарта) в края на 1770 г., когато експедицията е вече на път за Англия.
В цяла Полинезия, от Хаваите до Нова Зеландия, от о. Пасха до островите Тонга, местните жители говорят на сродни и сходни езици. Затова Тупиа, който бързо беше усвоил английската разговорна реч, стана „извънщатен преводач“ на експедицията, когато тя стигна до Нова Зеландия.
На 9 август 1769 г. от о. Раиатеа Кук се насочи на юг, и като действуваше съгласно поверителната инструкция, сви остро на запад, щом стигна 40° ю.ш. Местата, през които минаваше, не бяха посещавани от нито един европеец. Никакви признаци от Южен континент не бяха открити. Нещо повече, южно от 40° ю.ш., т. е. там, където съгласно мнението на Далримпъл и Ко трябвало да се търси този континент, се наблюдаваше силно вълнение — белег за широко и открито море.
На 7 октомври 1769 г. момчето-слуга Ник Йънг забеляза на хоризонта земя. Това бе един нос (нарекоха го нос Ник) край малък залив, врязващ се в новозеландския бряг.
На 9 октомври стана първата среща с коренните жители — маори. Тя завърши твърде плачевно — моряците убиха двама от островитяните. На другия ден при повторно сблъскване загинаха още трима новозеландски воини.
Най-възмутителен бе случаят, станал на 9 ноември същата година в залива Мъркюри на северния бряг на Северния остров. Към „Индевър“ доплаваха няколко канута с маори, които започнаха разменна търговия. Началникът на вахтата лейтенант Гор предложи на единия от туземците английски плат в замяна на новозеландско наметало. Онзи взе плата, но след това даде да се разбере, че няма намерение да се разделя с наметалото си.
В отговор на това Гор стреля с мускета и уби нещастния новозеландец.10
Един от участниците в плаването, чийто неподписан дневник е намерен от Дж. Бигълхол, с абсолютен цинизъм коментира случката по следния начин: „… ако бяхме наказвали всяка недостойна постъпка със същата строгост, скоро бихме изтребили всички туземци и не би имало с кого да търгуваме“.
Самият Кук се изказа по следния начин за престъплението, извършено от Гор: „Описах този случай по думите на Гор и трябва да призная, че не го одобрих, като смятам, че наказанието е прекалено сурово за едно толкова незначително провинение. Достатъчно сме живели сред тези хора, за да разберем как трябва да бъдат наказвани за подобни незначителни простъпки, без да им отнемаме живота“.
Но как се отнася Кук към жителите на земите, които посещава през време на плаванията си? Английските му биографи често подчертават, че великият мореплавател бил необикновено хуманен човек и с радост приобщавал „туземците“ към благата на цивилизацията и за целта раздавал на жителите на Океания европейски животни и семена от европейски селскостопански култури.
В действителност в отношенията си с коренните жители на Океания и Северна Америка Кук се води преди всичко от трезвата сметка.
Кук смята, че за да се принудят „туземците“ към покорство по-изгодни са мирните средства. Но същевременно казва, че при нужда трябва да се прибягва към оръжие.
А що се отнася до „безкористните“ стремежи на Кук да дарява жителите на Океания с европейски свине и кози, както и с различни семена, не може да не отбележим, че той върши тези добрини за умножаване бъдещите приходи на новите английски колонии в южните морета.
Но да се върнем към събитията от пролетта и лятото на 1769 година.
След като измина южно от нос Ник около 200 мили, при нос Търнагейн (нос на второто завиване) Кук пое на север и от 16 октомври 1769 г. до 9 февруари 1770 г. обиколи по посока срещу часовниковата стрелка целия Северен остров на Нова Зеландия. От 10 февруари до 31 март 1770 г. той обиколи по посока на часовниковата стрелка и Южния остров на Нова Зеландия.
Трябва човек да има рядка „географска“ интуиция, за да замисли и осъществи тези обиколни маршрути. Преди 1769 г. никой нямаше понятие за формата на новозеландските земи. Тасман се бе само приближил до западния бряг на двата острова, като взел протока между тях за залив, врязал се далеч навътре в сушата.
И тъй, за първи път в историята на мореплаването бе установено, че тази страна се състои от два големи острова. За шест месеца Кук проучи и нанесе на карта 2400 мили брегова ивица и по същество наново откри Нова Зеландия, като доказа, че тя не е свързана с Южния континент, в съществуването на който той силно се съмняваше.11
През 1893 г. британският адмирал У. Уортън, който за пръв път издава дневниците от първото плаване на Кук, пише: „Всеки, който знае колко трудно е крайбрежното плаване, ще бъде смаян от точността, с която Кук е нанесъл контурите на Нова Зеландия. Не се е случвало друг път при първо изследване брегът да бъде нанесен на карта толкова прецизно.“
По такъв начин наполовина откритата от Тасман загадъчна земя, която мнозина от кабинетните мореплаватели смятат за неделима част от Южния континент, заема истинското си място на картата на света.
Тази земя, впримчена здраво в координатната мрежа, напомня по формата си Италия, но Италия, разкъсана на две от Куковия проток и с нос почти като на Калабрия, обърнат на север; Италия без алпийската дъга и Сицилия; Италия, преместена от 40 и 30° с.ш. на Северното полукълбо в същите ширини на Южното полукълбо. Дори по площ двата острова на Нова Зеландия са приблизително равни на апенинския си антипод.
Климатът в тази страна наподобява западноевропейския — лятото е доста хладно, а зимата топла. На Южния остров средните температури са дори над нулата, естествено, с изключение на Южните Алпи — планински масив на Южния остров с вечно заснежени поднебесни върхове.
Около петстотин години преди Кук в Нова Зеландия пристигнали смели хора. С бързите си канута те били напуснали страната Хаваика, разположена далеч на североизток от Нова Зеландия, може би на Дружествените острови, за да търсят нови земи.
От тропичните култури в прародината на маорите тук можели да виреят, и то само на Северния остров, ямсът, бататите и тарото.
На Южния остров, където тези култури не можели да се отглеждат поради студения климат, преселниците се прехранвали с лов и риболов.
Навсякъде — и на север, и на юг — пришълците от страната Хаваика водели тежка борба за съществуване. Те говорели език, който добре разбирал раиатеецът Тупиа; те запазили обичаите на прародината си, но загубили простодушното безгрижие на далечните си предци.
В битката за „батата насъщен“ се оформили чертите на маорския характер — суров и войнствен — и бил създаден своеобразен кодекс на честта.
По времето на Кук на двата острова живеят повече от двеста хиляди маори. Племената (повече от сто) водят началото си от екипажите на различните лодки, пристигнали на времето си от страната Хаваика. Всяка такава група се нарича вака (лодка) и сред членовете й от поколение на поколение се поверяват древни предания.
Между племената на двата острова през цялото време се водят кръвопролитни войни, поради което маорите живеят в укрепени селища („па“) и никога не се делят от оръжието си — бойни секири от нефрит и обсидиан, копия и боздугани.
В изработването на канута маорите са не по-малко майстори от таитяните. Те Ронга Хироа в книгата си „Мореплавателите от изгрев слънце“ описва вдъхновено начините за създаването на тези здрави и сигурни лодки. Справедливо ги оцени и командирът на „Индевър“, който основно се запозна с бита, нравите и материалната култура на новозеландците.
Към края на март 1770 г. „Индевър“ направи престой в протока, който разделя на две части Нова Зеландия. Този широк проток между двата острова бе наречен в чест на командира на „Индевър“ Куков проток.
В Куковия проток, на северния бряг от Южния остров експедицията изследва един голям залив, който
