Окото на котката

крачка, доловил с други сетива, не със зрението си, че Котката непрекъснато върви с него към транспортната кабина.

— Внимавай сега — каза той, — ще набера кода. Отправям се към малка обществена кабинка на няколко километра от мястото, което ще охраняваме. Ако в другия край изникне нещо, което не ти позволява да пристигнеш, ще използвам комуникатора. В противен случай бъди готова да ме следваш.

Една от близките сенки се отдели и плавно запристъпва към него. По размерите си сега приличаше още повече на мъж и от собственото си вещество бе създала нещо, което изглеждаше като дълго черно наметало. Масивното фасетно око бе хлътнало дълбоко в главата и бе замаскирано от съединителна тъкан по начин, създаващ впечатление за две блестящи, нормално разположени очи.

— Хрумна ми друго — обади се Били, след като я видя. — Смятам, че можеш да минеш дори там да има някой.

— Схващам насоката на мислите ти, макар и смътно. Ще оформя нещо, което да наподобява тъмни очила, и ще възприема цвят, по-близък до този на човешката кожа. Защо мислите ти са толкова забулени?

— Упражнявам се, за да заблудя противника. — Били вече влизаше в кабината. — Ще се видим скоро.

— Точно така. Не мога да изчезна толкова лесно от пътя ти, следотърсачо.

Съществото наблюдаваше как Били нагласи контролните механизми и изчезна от кабината. Тогава влезе и то. Протегна онова, което се бе превърнало в дясна ръка, и покри процепа, в който Били бе вмъкнал за малко кредитната си карта. Част от крайника се източи, влезе в отвора, известно време проучваше какво има там. Когато дойде повикването, съществото издърпа израстъка и се остави да го транспортират.

Странно, в съзнанието му прозвуча песен. Имаше ли нещо между отделните места, за да се пее така за мраз и желязо, огън и мрак? След секунда песента и споменът за нея изчезнаха.

Вървя между световете.
Вървя между световете.
Вървя между световете.
Вървя между световете.
Има нещо
пред мене, зад мене,
отдясно и отляво,
отгоре и отдолу.
Какво е то
от всички страни?

Алекс Мансин удари бутона, щом откри присъствието миг преди ръката на Уолтър Сандс рязко да се устреми в същата посока. Звън изпълни сградата и светлина заля моравите наоколо.

— Да

        — Мърси Спендър се изправи в леглото си и се присъедини към тях след секунда —

— Усещам ги

        — Ги?

                — включи се Фишър, след като остави книгата си —

        — Съществото е само едно.

— Човек

        — включи се Айрънбеър от съня си —

движи се странно

наблизо

Сингър

без съмнение

        — Не е човек

                — обади се Елизабет, прогонила сънищата си за делфини —

                Нещо друго

                изпълнено с омраза

                носи се с лекота

— Тогава заедно

                — присъедини се Сандс —

да проучим това

                Да

                да тръгнем заедно

Има един мъж

                който сега изчезва

и нещо друго

извънземно

                долавя присъствието ни

                също изчезва

с мъжа

        създанието не е онова

        което търсим

заедно с мъжа

то преследва

        общия ни враг

сега се оттегля

усети ни

        вече го познаваме

Ще ги проследим ли?

                изключете алармата

                охраната идва

                трябва да докладваме

— Аз ще следвам

                — и Мърси се оттегли —

звяра

ако мога

        — а аз — мъжа

                — отдалечи се Айрънбеър —

— макар следите

опасявам се

вече са изчезнали

                — тогава се разпръскваме

— ние ще докладваме

                — Мансин и Сандс се разделиха

На другия ден Били Сингър седеше, облегнал гръб на огромна топла скала, сред малка горичка на около четирийсет метра от пътя, до леденостуден поток. Ядеше сандвич с печено говеждо, съзерцаваше полета на