Окото на котката

КИТ КАРСЪН9, ВЪРВИ СИ У ДОМА

УБИХ ТРИ ЕЛЕНА, ДОКАТО ПРЕСИЧАХА ПЪТЯ

ОБЗАЛАГАМ СЕ, ЧЕ СА БИЛИ КУЦИ

ЗА ТАЗИ ЦЕЛ ПЕВЦИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ЦВЕТЕН ПЯСЪК

ЧЕТИРИМА АПАЧИ УБИХА НАБЛИЗО ЕДИН НАВАХО

ЕТО КОЛКО МНОГО ХОРА СА НУЖНИ ЗА ТАКАВА РАБОТА

ЖЕНАТА ПАЯК ДЕМОНСТРИРА НОВО ИЗКУСТВО

„Смятам да го нарека текстил“ — казала тя в отговор

ЕДИН ДЕН ФОН ДЕНИКЕН ЩЕ КАЖЕ, ЧЕ ТОВА Е АСТРОНАВТ

ФОРТ СЪМНЪР ПОГЛЪЩА ПОТОЦИ ОТ ХОРА

ИЗМЕНЯЩАТА СЕ ЖЕНА Е ОЗАДАЧЕНА ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА СИНОВЕТЕ СИ

„Предполагам, че са наследили това от баща си“ — била чута да казва, когато й съобщили за последното

БИЛИ БЛАКХОРС СИНГЪР И НЕГОВОТО ЧИНДИ МИНАХА ПО ТОЗИ ПЪТ

СИНГЪР — ЧИНДИ 0:0 СЛЕД ПЪРВОТО ПОЛУВРЕМЕ

ЧЕРНИЯ БОГ НАБЛЮДАВА

ЖЪЛТИЯТ ЛЕК МЕ ПОВДИГА НА ДЛАНТА МУ

Когато Айрънбеър се озова с транспортната кабина в дома на Йелоуклауд, първото нещо, което привлече и прикова вниманието му, беше пушката в ръцете на другия, насочена към гърдите му от горе-долу два метра.

— Хвърли оръжието, което носиш — нареди Йелоуклауд.

— Готово. Недей да нервничиш. — Айрънбеър пусна автомата на земята. — Защо си насочил това чудо срещу мен?

— Индианец ли си?

— Да.

— Ха’ат’ииш биниинаа йиния?

Айрънбеър поклати глава.

— Не разбирам.

— Не си навахо.

— Никога не съм казвал такова нещо. Всъщност съм сиукс. Но и сиукски не зная. Освен може би няколко думи.

— Ще ти го повторя на английски: защо си дошъл тук?

— Казах ти по телефона. Трябва да намеря Сингър или съществото, което го преследва.

„Мисля си, че може би ти си онзи, който го преследва. По тия краища лесно се крият трупове — особено по това време на годината.“

Айрънбеър почувства как по челото му избива пот, когато прочете мислите на другия.

— Чакай малко — каза той. — Искам да му помогна. Само че историята е дълга, а аз не зная с колко време разполагаме.

Йелоуклауд посочи едно кресло с дулото на пушката си.

— Сядай. Но първо навий килима и го отмести. Мразя да ми цапат нещо, изработено на Двата сиви хълма.

Докато Айрънбеър покорно изпълняваше заповедта, беше насочил всичките си усилия да проучи мозъка на домакина, да проникне отвъд потока на съзнанието. Когато откри онова, което му трябваше, не знаеше дали езикът му няма да се заплете, докато произнася сричките, но все пак опита.

— Какво каза? — попита Йелоуклауд, а цевта на пушката му леко се залюля.

Айрънбеър повтори тайното име на Йелоуклауд.

— Откъде го знаеш? — попита другият.

— Прочетох го в ума ти. Аз съм паранормален. Това е първата причина, поради която ме въвлякоха в тази история.

— Да не си лечител?

— Предполагам, че навремето щях да бъда точно такъв.

Така или иначе събраха група от такива като мен и започнахме да следим съществото, което преследва Сингър. Сега останалите искат да се откажат, но не и аз. Ето защо се нуждая от помощта ти.

Дъждът не спираше. Когато телефонът иззвъня, Йелоуклауд го изключи. След това си приготвиха кафе.

* * *

Сега тичаше, устремен сякаш към недрата на земята. Все по-тъмно и по-тъмно. Скоро ще трябва да забави крачка. Светът наоколо бе изчезнал почти напълно, останали бяха само звуците — на вятъра, на водата, на тупащите му като барабан стъпала. Сега бавно. Точно така. Моментът настъпи.

Напред. Имаше нещо сред онези няколко дървета. Не се движеше. Светлина.

Напредваше предпазливо.

Оказа се, че е… Не, грешеше. Невъзможно беше. И все пак тя беше там. Транспортна кабина. Беше сигурен, че правилникът не позволява да се монтират транспортни кабини в каньона.

Приближи се още повече. Несъмнено приличаше на транспортна кабина — там, сред дърветата. Пристъпи и погледна вътре.