Окото на котката

ТРЕТИЯТ ДЕН

След като се обадиха, че лечението не е дало резултати и Уолтър Сандс е мъртъв, Мърси Спендър прочете молитва, Фишър изглеждаше угнетен, а Мансин се вторачи през прозореца. Айрънбеър си наля чаша кафе и дълго време никой не произнесе нито дума.

Най-сетне Фишър се обади:

— Искам само да си ида у дома.

— Но ние се свързахме със Сингър — отбеляза Елизабет.

— Щом желаеш, наречи го така — отвърна Фишър. — Той вече не е на себе си. Той е… някъде другаде. Мозъкът му прекарва всичко през филтъра на примитивна символика. Аз не мога да го разбера и съм сигурен, че той пък не е в състояние да разбере мен. Смята, че се намира дълбоко под земята, стъпил на някаква древна пътека.

— Така е — обади се Айрънбеър. — Той върви по пътя на шамана.

Фишър изсумтя.

— Какво пък знаеш ти за това?

— Достатъчно, за да разбера нещичко — отговори Айрънбеър. — Когато баща ми почина, отново започнах да се интересувам от индианските обичаи. Дори си припомних някои отдавна забравени неща. Въпреки образованието си и многото си пътувания Сингър не мисли точно с понятията на днешния ден. Всъщност дори не разсъждава като съвременен индианец. Израснал е в края на периода, когато още са съществували места, даващи възможност на човека да живее в среда, близка до условията през неолитната епоха. После е заминал да обикаля звездите. Ала част от него никога не се е отделяла от онези дивашки каньони. Освен това е бил шаман — истински. Преди няколко дена е решил умишлено да се върне към тази част от същността си, понеже е мислел, че тя би могла да му помогне. Независимо от всичките години, когато е била потискана, сега тя му оказва силно влияние и отмъстително го завладява отново. Така мисля. Откакто научих за Сингър, чета дискети за навахите през всяка свободна минута тук. Те доста се отличават от останалите индианци, дори от съседите си. Но имат някои общи неща с останалите от нас… а пътуването на шамана често преминава под земята, когато работата стане съвсем напечена.

— „От нас“? — с усмивка попита Мансин.

— Грешка на езика — отвърна Айрънбеър.

— Значи казваш, че този зловещ извънземен звяр преследва един побъркан индианец — заяви Мърси. — А ние току-що научихме, че властите не желаят да тръгнат из каньоните след тях, тъй като мястото е твърде коварно при тези атмосферни условия. Струва ми се, че не можем да направим нищо. Дори да координираме усилията си като групов мозък, звярът май е в състояние да отвърне на удара с ужасяваща сила, а Сингър не може да ни разбере. Може би наистина трябва да се прибираме по домовете си и да ги оставим да се оправят сами.

— Щеше да е по-различно, ако можехме да направим нещо. — Фишър се премести така, че да застане до Айрънбеър. — Започвам да разбирам какво изпитваш към този човек, но какъв смисъл има, дявол да го вземе? Когато си безсилен, се примиряваш.

— Бихме могли да нападнем звяра — меко изрече Айрънбеър.

— Той е адски извънземен — каза Мансин. — Липсва ни ключ към съзнанието му. Просто ще ни прасне и ще ни отхвърли, както направи последния път. Освен това тази работа с груповия мозък изглежда твърде рискована. Всъщност чрез нея не е постигнато много, а кой знае в каква каша може да се забъркаме. По какъвто и начин да анализираме съотношението между цената и ефективността на този метод, излиза, че ползата е незначителна, а рисковете — неизвестни.

Айрънбеър се изправи и се запъти към вратата.

— Да ти пикая на анализа за съотношението между цената и ефективността. — И напусна стаята.

Фишър понечи да го последва, но погледът му срещна Елизабет.

— Остави го — спря го тя. — Прекалено е ядосан. Нали не искаш да се биеш с приятел? В този момент няма какво да му кажеш.

Фишър застина близо до вратата.

— Не успях да установя контакт с него преди, не мога и сега — каза той. — Зная, че е бесен, но… Нещо ме гложди. Имам чувството, че е способен да извърши някоя глупост.

— Като например? — запита Мансин.

— Не зная. Там е работата. Може би по-добре да…

— Ще се поцупи малко — каза Мансин, — а после ще се върне и ще се опита да ни уговори да извършим неизвестно какво. Може би е редно да се съгласим и да направим опит да се свържем със Сингър, като го накараме да се отправи към някое безопасно място, откъдето е възможно да го приберат. Това би могло да даде резултат.

— Имам чувството, че нищо няма да се получи, но това е най-доброто предложение досега. Как ще разберем къде има безопасно място?

Мансин помисли малко, после каза:

— Онзи приятел на Сингър, горският пазач Йелоуклауд, може и да знае. Къде е разпечатката с номера му?

— Айрънбеър я прибра — съобщи Елизабет.

— Няма я на стола му. Нито пък на масата.

— Да не би да мислиш…?

— Айрънбеър, почакай! — мислено излъчи Елизабет. — Готови сме да помогнем! Върни се!

Ала нямаше отговор.

Запътиха се към стълбите.

Никъде в сградата не успяха да намерят Айрънбеър и се досетиха, че е отпътувал с една от транспортните кабини на долния етаж. От „Информация“ научиха номера на Йелоуклауд, но в дома му никой не отговаряше. Чак след половин час, докато се хранеха, някой забеляза, че от стаята на охраната липсва скорострелен автомат.

КАМЕННИ НАДПИСИ

КОЙОТ КРАДЕ ГЛАСОВЕТЕ НА ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА

Нищо не било в състояние да се движи след извършената от Койота кражба на звуците по света. Не и преди да го убедят да вдъхне живот на Слънцето и на Земята, като нададе силен крясък и върне шума на земята.

НАЙЕНЕЗГАНИ ПРОДЪЛЖАВА ПО ПЛАНА СИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПЪТНОТО СТРОИТЕЛСТВО

В Тзе’а хайлдехе’, където къс скала, донесен от подземния свят, имал навика да се разделя и да оформя две канари, които се затваряли при всяко преминаване на пътници, Найенезгани вече решил проблема чрез хитроумно използване на парче от рог на лос.

ПЕЧЕЛИ МЕСТНИЯТ ТИМ ОТ ДВА ЗАЕКА И СЕДЕМ ВЯТЪРА

Кецалкоатъл, пристигнал тази сутрин в Тула, бил чут да отбелязва: „всеки човек си има свой заек.“ Това било възприето като добър знак от местното население, което в отговор поднесло мексикански царевични питки, цветя, тамян, пеперуди и змии.

Търговски пътник, минаващ оттам