Окото на котката

око блестеше. — Независимо от името ми винаги ще бъда твой противник.

Били извади тейзъра и стреля. Устройството потъна в тялото на другия и той отново се превърна в неговия двойник, изправи се и се нахвърли върху него. Метателното устройство и кабелът паднаха на земята и автоматично се пренавиха.

Били замахна с левия си юмрук и като че ли докосна нещо. Двойникът му се строполи. Били се обърна и се затича.

— Точно така, бягай. Дай ми сила! — извика съществото подире му.

Когато се обърна, Били забеляза само слабо зеленикаво сияние близо до мястото, където се намираха вятърните певци. Продължи да се движи все така бързо, докато на следващия завой бледата светлина не изчезна. Гласовете на вятърните певци заглъхнаха. Той пак забави крачка.

Каньонът отново стана по-просторен, потокът се разстилаше по-широк, лееше се по-бавно. На Били му се струваше, че вижда във водите лица — човешки и животински.

От известно време насам усещаше, че го наблюдават внимателно. Това чувство се засилваше и той обхождаше с поглед околността, за да открие източника сред мимолетно мяркащите се фигури в сянката и във водата.

— Котко?

Никакъв отговор, което можеше да означава всичко. Но липсваше и излъчване на тревожни предчувствия. Освен ако не се губеха сред кипежа от емоции.

— Котко? Ако това си ти, да се бием открито. Когато поискаш. Аз съм готов, където и да се намираш.

Мина покрай остра издатина в стената на каньона и разбра, че онова, което долавя, не е присъствието на Котката. Сега вече съзираше странното нещо, което го гледаше, и видът му напълно съответстваше на предизвиканите чувства.

Приличаше на гигантски тотемен стълб. Неговото племе никога не бе издигало тотемни стълбове. Това беше обичайно за народите от северозапада. И все пак този стълб по някакъв странен начин се вписваше в общата картина, макар да не подхождаше на мястото. Извисяваше се внушително, по него бяха издълбани четири лица, а на самия връх имаше като че ли и пето, но неясно. Бяха образите на две жени, едната с груби черти, другата — с фини, и на двама мъже, чернокож и бял. Като изваяно от дим над тях беше надвиснало усмихнато мъжествено лице. Очите на всички бяха вперени в Били и той съзнаваше, че вижда не покрит с резби стълб, а живо същество.

— Били Блакхорс Сингър — обърна се към него глас, който не беше нито мъжки, нито женски.

— Чувам те — отвърна той.

— Трябва да спреш пътуването си тук — рече то.

— Защо? — запита Били.

— Ти изпълни своята мисия. Няма да постигнеш нищо повече, ако продължаваш да бягаш.

— Кои сте вие?

— Ние сме твоите духове пазители. Искаме да те спасим от преследвача ти. Изкатери стената оттук. Чакай на върха. Там след време ще дойдат да те вземат и да те отнесат на безопасно място.

Били отмести поглед от кулата на духовете и се вторачи в земята под краката си и в пътя пред себе си.

— Но аз продължавам да виждам как следата ме води по-нататък в този каньон — изрече накрая той. — Не бива да я изоставям тук.

— Това е лъжлива следа.

— Не е — каза той. — В едно съм сигурен: трябва да вървя по нея докрай.

— В тази посока се намира смъртта.

Той отново помълча известно време. После каза:

— И все пак трябва да вървя натам. Някои неща са по-важни от останалите. Дори от смъртта.

— Кои са тези неща? Защо трябва да вървиш по тази диря?

Той си пое дълбоко въздух — и пак, и пак — и продължи да се взира в земята, сякаш за първи път се замисляше над това.

— Очаквам себе си в края й — най-сетне отговори той, — както е редно. Ако не вървя по тази следа, ще ме застигне друг вид смърт. — И добави: — Според мен по-лош.

— Ако продължиш, вероятно няма да сме в състояние да ти помогнем.

— В такъв случай така е било отредено — каза Били. — Благодаря ви, че направихте опит.

— Чуваме те — произнесе тотемът, докато потъваше в земята и лицата едно след друго се плъзгаха под камъка и се губеха от поглед, докато остана само последното, замъгленото, което се задържа за миг и сякаш му се усмихваше.

— Рискувай тогава — като че ли прошепна то и после също изчезна.

Били потърка очи, но нищо не се промени. И продължи нататък.

… Вървя по невидима дъга,
краката са готови да ме отнесат навсякъде.

* * *

отпътуваме фра тплаца км водите нсещи се нататъ дървот с глава отгоре ипристигаме сега до всеки където петима вече четирима отделноотделно кон върху планина призрчни успяхме да се прнесем към телесенстълб като дълготеча вода да посетим няколко залива и места в нашитесобствени глави където да разберем сестри на небето стари мъже под земята докато напред следите на койот отгоре сянка на черна птица и първият брат в потира на мозъците част от отделноотделнокапкапкапан

— Господи! — въздъхна Елизабет, докато отново се отпускаше в креслото.

Алекс Мансин наля чаша вода и я пресуши на един дъх.

— Да-а-а. — Фишър масажираше слепоочията си.

Мърси Спендър се закашля така, че успя да спре едва след близо половин минута.

— Сега какво? — меко попита Фишър.

Мансин поклати глава.

— Не зная.

— Айрънбеър се оказа прав. Той смята, че се намира в друг свят — каза Елизабет. — Не сме в състояние да го стреснем.

— Плюя на това — отвърна Фишър. — Опитахме и успяхме да го достигнем, макар той да ни възприе като тотем. Друго ме тормози и вие го знаете.

— Той беше там — каза Мърси — духом.

— Хайде някой да се обади в болницата и да провери дали Сандс действително е мъртъв — предложи Фишър.

— Според мен просто е невъзможно да са сгрешили, Чарлс — отговори Елизабет. — Но Мърси е права. По някакъв начин той беше с нас и ми се струва, че сякаш все още е някъде наблизо.

— Точно така — потвърди Мърси. — Той е тук.

— Не е необходима хипотезата за духовете, за да си обясним онова, което според мен се случи — заяви накрая Мансин.

— Какво искаш да кажеш? — попита Елизабет.

— Всичко опира до спомена за това, как умря той. Ние всички бяхме заедно и действахме като единната общност, която твърде малко разбираме. Мисля, че травмата, причинена от смъртта му, е послужила за създаване на нещо като холозапис на мозъка му в нашето по-широко съзнание. Ако сме отделени един от друг както сега, тя отслабва, но всеки от нас носи някакъв неин по-блед вариант и може би поради тази