В деня, когато се роди дъщеря му, небето притъмня още повече. Наске се мяташе, стенеше и крещеше, а после легна също толкова неподвижна и студена, колкото беше и онзи ден там, върху мраморната плоча. Планините изкрещяха гръмовно и заваля червен дъжд, изливащ се като водопади от кръв надолу по терасите към морето. Нарекоха детето Ниалит — на звука от тъпана и костената флейта. Когато тя разпери криле и се зарея над света, екна гръм и пред нея проблеснаха лъчи от жълта светлина. Тя щеше да царува тук десет хиляди години.
Той литна към най-високия връх на тази черна планинска земя и се вкамени там в очакване на Талкне, змията от Неподвижните води, която щеше да дойде, за да се бори с него за земята Код. Хората идваха при него на поклонение, а Ниалит поднасяше жертвоприношения в нозете му. Продромолу — Баща на епохата. Отворилият пътя — така го наричаха те в неуморни литании и го къпеха в мед и благовония, във вино и кръв.
Усети как духът му се издига и запява, как проблясва над планините. После мъртвите земи под него се сгърчиха и почерняха. Той политна надолу през избледняващата нощ към светлината.
Пол се събуди с чувство за благополучие. Отвори очи и погледна към прозореца, през който се процеждаше утринната светлина. Пое дълбоко дъх и стегна мускули. Чаша димящо кафе би му дошла много добре, реши той, макар и прекрасно да знаеше, че в този свят не би могъл да я получи. Поне засега. Това беше едно от нещата, с които беше решил да се занимае при първа възможност. Сега…
В този миг сънят отново се върна и той проумя, че от него идваше чувството на удоволствие. Заедно с него дойде и споменът за други подобни сънища — осъзна той сега — които беше сънувал всяка нощ, откакто безименният магьосник го бе посетил по пътя за насам и бе променил облика му. Но те, за разлика от другите, неизменно бяха приятни, въпреки че бяха донякъде и гротескни.
Той стана, отиде до отходното място, изми се, облече се и изля върху белия кичур в косите си цял буркан с някаква течност, която беше купил от един аптекар предната вечер на път за вкъщи. Докато се занимаваше с всичко това, чу Миша ръкавичка да се размърдва. Разтури предпазните заклинания и го зачака да се приготви. После двамата минаха през квартирата на Ибал, но прислужникът им каза, че господарят му не трябва да бъде безпокоен.
— Нека тогава да се поразходим и да намерим нещо за закуска — предложи Миша ръкавичка.
Пол кимна и те отново се отправиха към уличката с кръчмите. Нощните искри и блясък избледняваха и щом слънцето се издигна по-нависоко, по ярките здания около тях тук-там започнаха да се появяват мътни и загадъчни петна.
— Добре ли спа?
— Да. Ами ти?
Пол кимна.
— Обаче…
Погледът на Миша ръкавичка рязко се отклони вляво и той кимна нататък. Пол се облегна назад, протегна се и извърна глава.
Човекът, който се приближаваше по тясната уличка, беше облечен в червено и черно — също както и предишната вечер. Гледаше към тях.
Пол се наведе напред и вдигна чашата си с чай.
— Още ли не се сещаш? — попита той.
Миша ръкавичка поклати глава.
— Но той идва насам — промърмори той, без да помръдва устни.
Пол сръбна от чая и се вслуша за звук от приближаващи се стъпки. Човекът стъпваше много леко и когато той най-после го чу, вече беше почти зад гърба му.
— Добро утро — каза той, щом се показа пред него. — Ти си онзи, когото наричат Лудият жезъл, от компанията на Ибал, нали?
Пол остави чашата и вдигна поглед.
— Да, аз съм.
— Хубаво — усмихна се другият. — Аз се казвам Ларик. Назначиха ме да заведа кандидатите за посвещаване до входа към западния склон на Белкен днес следобед. Освен това тази нощ ще бъда ваш водач през планината.
— Посвещаването тази нощ ли ще бъде? Мислех, че се провежда чак към края на събора…
— Обикновено е така — отвърна Ларик, — само че напоследък не съм си преглеждал таблиците. И едва снощи, когато ме назначиха на този пост, научих, че тази вечер разположението на планетите е особено благоприятно — а по-нататък нещата едва ли ще станат подобри.
— Би ли желал чаша чай?
— Да, жаден съм. Благодаря.
Дръпна един стол, а Пол махна за нов чайник.
— Приятелят ми се казва Миша ръкавичка — представи го Пол.
Мъжете се огледаха и си стиснаха ръцете.
— Драго ми е.
— И на мене също.
Ларик извади парче пергамент и калем.
— Между другото, аз не ти знам името, Луд жезъл, а трябва да те запиша в списъка на кандидатите. Та как се казваш?
Умът на Пол мигом се плъзна през настоящето към отминалите времена.
— Дан — отвърна той. — Чейн… Чейнсон.
— Дан Чейнсон — повтори Ларик и го записа. — Ти си четвърти в моя списък. Остават ми още шестима.
— Значи излиза, че всичко това идва като изненада за всички, които участват?
— Боя се, че да. Точно затова сега трябва набързо да намеря всички.
Чаят пристигна. Пол му наля.
— Ще се срещнем при Арката на синята птица — отбеляза Ларик. — Това е крайната западна арка. Оттук се пада малко на юг.
Пол кимна.
— Ще я намеря. Но кога точно ще се срещнем?
— Надявах се всички да се съберем до обяд — отвърна Ларик, — но като гледам, това май е доста нереалистично. Да кажем, когато слънцето е между пладнето и залеза.
— Добре. Трябва ли да нося нещо?
Ларик се вгледа в него.
— Колко си се подготвял за това? — попита той.
Пол се зачуди дали изчервяването, което почувства върху бузите си, се вижда през магическата му маска с белега.
— Зависи какво имаш предвид под подготовка — отвърна той. — Доста съм подготвен, що се отнася до метафизичната страна на нещата, но разчитах, че тук ще имам повече време да поизуча практическата страна.
— Значи, както намеква и името ти, не си минал през онова, което се нарича чиракуване?
— Не, не съм. Онова, което знам, съм го научил от собствената си дарба, от практиката и от онова, което сам съм изучил.
Ларик се усмихна.
— Разбирам. С други думи, имаш възможно най-слабата подготовка и все пак би могло да се каже, че имаш някаква.
— Добре го каза.
Ларик отпи глътка от чая си.
— Съществува известен риск — дори и за тези, които са минали пълната подготовка — каза той.
— Вече знам.
— Е, ти решаваш, а докато се изкачваме и чакаме слънцето да залезе, ще имаш време и да пообмислиш нещата. Но да ти отговоря на първия въпрос — не носи нищо, освен дрехите, с които си облечен, малък
