самун хляб и манерка с вода. Можеш да ядеш и пиеш по всяко време на пътуването, докато влезем вътре в планината. Бих ти препоръчал да запазиш по-голямата част за накрая, тъй като по време на нощното пътуване през Белкен ние спазваме пълен пост.
Ларик допи чая си и стана.
— А сега трябва да издиря и другите. Благодаря за чая. Ще се видим при Арката на синята птица.
— Един момент — обади се Миша ръкавичка.
— Да?
— На кое точно място ще излезете на сутринта от вътрешността на планината?
— Ще излезем от една пещера ниско на източния склон — това ще рече, от тази страна. Оттук не можете да видите мястото. Ако искате, елате с мене, аз ще се изкачвам нагоре — Оттам сигурно ще мога да ви я посоча.
— Да, ще дойда.
Миша ръкавичка стана. Пол — също.
Ято повехнали пеперуди прелетя край тях, докато се качваха по стълбите. Когато Пол докосна с ръце една колона с орнаменти, усети, че на пипане повече прилича на дънер, отколкото на камък. В тежкото сияние на деня огромните скъпоценни камъни, инкрустирани в скалите, бяха изгубили голяма част от блясъка си. Впечатлението за красота обаче оставаше.
Изкачиха се на един хълм и Ларик посочи към планината.
— Ето там — рече той. — Почти в подножието при онзи тъмен триъгълник. Ако се взрете, ще го видите.
— Видях го — обади се Миша ръкавичка.
— И аз — включи се Пол.
— Много добре. Тогава да тръгвам. Ще се видим по-късно.
Видяха, че потегли към една група сгради на юг.
— Ще те чакам да излезеш там — рече Миша ръкавичка. — Не се доверявай на никого, докато си вътре.
— Но защо?
— Оттук-оттам добивам впечатление, че онези, които се минали през редовното чиракуване, гледат отвисоко на Лудите жезли и злобеят срещу тях. Не знам колко силни могат да бъдат тези им чувства, но там вътре ще си заедно с цели девет от тях. Не бих се обърнал с гръб към никой в тъмните коридори.
— Кой знае, може и да си прав. Няма да им давам възможност.
— Ако искаш, да се връщаме и да проверим дали Ибал вече приема компания…
— Добра идея.
Само че Ибал още не приемаше. Пол му остави бележка, че програмата се променя и че ще потегли същия следобед. После се върна в квартирата си и се просна на леглото да си почине и размисли. Прехвърли целия си живот — такъв, какъвто го познаваше сега — историята за сина на силен и зъл магьосник, чийто живот е бил пощаден в замяна на неговото наследство и той е бил заточен в друг свят — свят, който не познава магията. Спомни си деня на своето завръщане, суровото му посрещане в този свят, когато бе разпознат по драконовия си рожден белег на дясната китка. Спомни си бягството, как се измъкна, как откри разрушения семеен замък Рондовал и всичко свързано с него — своята самоличност, увереността, че може да владее спящите там страшилища. Съживи отново своя сблъсък с необикновено надарения си, ала изкривен доведен брат Марк Мараксон в ненормалния център на висшите технологии, издигнат в планината Анвил там, на юг. Помисли и за своята кратка и обречена връзка със селското момиче Нора, която така и не беше успяла да разлюби Марк. А сега…
Седемте. Седемте статуетки, които така странно манипулираха живота му. Всичко това привидно бе свършило в планината Анвил, но сега се беше завърнало и поболяваше ума му. Все още нямаше понятие кои са и какво целят. Чувстваше, че никога няма да се радва на пълна свобода, докато не си уреди сметките с тях. А после — и неотдавнашното необяснимо покушение над живота му, среднощната среща с магьосника, който сякаш знаеше отговорите, но не му се щеше да ги сподели…
Кажи-речи единственото лично нещо, което не му мина през ума, бяха постоянно повтарящите се сънища. Скоро заспа и отново засънува сън.
Той взе със себе си самун хляб и манерка с вода и отиде при Арката на синята птица. Миша ръкавичка го придружи. Ларик и още шестима вече ги чакаха там. Клонящото на запад слънце беше срещнало облачен бряг и градът бе засиял преждевременно във вечерния си блясък. Другите кандидати си приличаха — до един бяха млади и изнервени. Пол не запомни как се казват — освен Нурф, когото вече познаваше.
Докато чакаха останалите, небето продължи да тъмнее и Пол нехайно позволи на второто си зрение да се включи. Оглеждайки се наоколо, забеляза близо до центъра на града синьо-бяла пирамида или конус — нещо, което нормалните му възприятия не, бяха успели да уловят. Продължи да я гледа известно време и започна да му се струва, че тя се разраства. Превключи отново на обичайното си зрение и явлението изчезна.
Той премина между другите кандидати и се доближи до Ларик, който стоеше и гледаше трупащите се облаци, очевидно изгубил търпение.
— Ларик?
— Защо съм ти?
— Просто съм любопитен. Знаеш ли какво представлява големият конус от синя светлина, който се разраства ей там?
Ларик се обърна, известно време стоя втренчен, после обясни:
— О, това се прави за наше добро, напомня ми колко закъсняваме. Къде, по дяволите, се губят останалите? — Той се обърна и се огледа насам-натам. Забеляза три приближаващи фигури и напрежението изведнъж го напусна.
Обърна се отново към Пол.
— Конусът, който виждаш, е сила, излъчвана от цял кръг магьосници — обясни той. — Когато влезем в Белкен, той ще е стигнал до планината, ще я е изпълнил и ще е настроил всичките десет станции вътре на по-големи космически сили. Докато се придвижваш от една към друга — всяка една от тях символично представлява една от собствените ти светлини — енергиите ще текат през тебе и така ти самият ще бъдеш оформен, преоформен и настроен.
— Разбрах.
— Не съм сигурен, че си разбрал, Дан. Останалите деветима кандидати са развили светлините си както трябва, според установения ред, след като са минали обичайното чиракуване. За тях тазвечершното преживяване ще бъде просто усилване, с някакво минимално уравновесяване. При тебе обаче… Един Луд жезъл може да хване коя да е пътека. Това може да се окаже болезнено, потресаващо, дори може да те докара до лудост или до фатални последици. Не ти го казвам, за да те обезсърча или уплаша, а просто за да те подготвя. Опитвай се да не позволяваш на нищо от това, което ще ти се случи, да те вкарва в ненужна беда.
Тук Ларик прехапа устни и отмести поглед встрани.
— Ти… Ти откъде си? — попита той.
— От една много далечна земя. Сигурен съм, че не си я и чувал.
— И с какво се занимаваше там?
— С много неща. Май бях най-добър като музикант.
— Ами в магията?
— Там не я познават.
Ларик поклати глава.
— Ама как така?!
— Ами просто така си беше.
— Но тогава… ти? Как така дойде тук? И как така стана Луд жезъл?
За миг на Пол му се прииска да разкаже на Ларик историята си открай докрай. Но благоразумието сложи бариера пред това желание.
— Тя е дълга и широка — той погледна през рамо. — Пък и другите трима вече почти пристигнаха.
