— Да.
— Какво е станало с тях?
— Откраднаха ми ги на път за Белкен.
— Не ти вярвам.
Пол не отговори нищо.
— Но заслужаваш да те поздравя за прозорливостта ти — продължи Райл. — Опази се да не се издадеш с много мощно заклинание. Много време ще ми трябва да проумея точната му природа и да го разваля. За твое нещастие нямам нито време, нито намерение и ти трябва да бъдеш принуден да говориш. Вече ти споменах по какъв начин.
Мъжът подхвана втора серия от жестове и Пол усети, че съзнанието му донякъде се прояснява. Докато това чувство ставаше все по-силно, пламъкът избледняваше.
— Освен това възстанових външния ти облик с естетическа цел — додаде Райл. — Сега, когато ти отново си си ти, би ли искал да добавиш нещо?
— Не.
— И аз така си помислих.
Дебелият магьосник се извърна, прекоси стаята и отвори вратата.
— Ларик? — извика той.
— Да? — чу се глас отдалече.
— Отведи този човек обратно в килията му — нареди магьосникът. — Ще изпратя да го повикат, когато подготвят залата за разпити.
— Опитал си с принуждаващо заклинание?
— Да, и то добро. Защитен е. Ще трябва да опитаме по другия начин.
— Жалко.
— Да.
Райл се извърна.
— Върви с него, Пол.
Пол се обърна и бавно се отправи към вратата. Докато вървеше, се зачуди… Щеше да мине точно покрай Райл. Ако се обърнеше внезапно и го нападнеше, усещаше, че може набързо да се справи с него, преди другият да успее да се намеси с някаква магия в играта. После, разбира се, щеше да му се наложи да се бие и с Ларик и се чудеше дали би успял да свърши с Райл, преди по-младият магьосник да се нахвърли върху му. Защото…
Пред очите му отново блесна пламъкът.
— Още не — обади се глас в главата му. — Почакай. Скоро. Въздържай се.
Пол кимна наум, мина покрай Райл и излезе в коридора, където го чакаше Ларик.
— Добре — рече Ларик и го поведе в посока, обратна на тази, от която бяха дошли.
Пол чу как вратата зад него се затвори. Един бърз саблен удар — реши той — точно под вечната кърпа на главата му и Ларик е извън играта.
Почти предсказуемо пламъкът отново проблесна пред очите му.
— Завий тук.
Той се подчини и се обади:
— Това не е пътят, по който дойдохме.
— Знам, кучи сине. Искам да ти покажа какво са сторили такива като тебе.
Изведнъж мястото му стана познато. Пол осъзна накъде са тръгнали и какво го водят да види и го обзе лека паника. Забави крачка.
— Идвай, идвай.
Никакъв план не му идваше наум, но под маската пулсът на силата продължаваше да тупти в ръката му. Реши да разчита на невидимия пламък. Усещаше, че съвсем скоро ще му се разкрие възможност — възможност да смаже Ларик и да…
Влязоха в пещерата. Ларик запали магическа светлина, която заплува пред тях и освети пътя им. Докато вървяха към мястото, където лежеше отвореният и празен ковчег, Пол се подготвяше. Само още няколко крачки…
Чу вика на Ларик. Той отекна между каменните стени. Премина на второто си зрение. Всичко беше оплетено в ивици ярка разноцветна светлина. Опита се и успя да ги разнищи на нишки, но в момента, в който се отпусна, те отново се превърнаха в ивици — хоризонтални; не плуваха във въздуха, а бавно се издигаха нагоре. Бяха различни на ширина. След миг видя, че се намират над поле от вертикални ивици, а отвъд тях имаше диагонали. Светът беше придобил странна кубична структура. И в този миг осъзна, че е започнал да вижда по различен начин същото онова, което винаги досега беше виждал като нишки — знаеше, че зад тези има и други и че някак си в бъдеще винаги ще вижда магическия свят по начина, най- подходящ за нуждите на момента, а не така ограничено, както в миналото.
И интуитивно разбра как да използва тези ивици — също както навремето се беше сетил за какво служат нишките. Много усилия му струваше да се въздържи да не протегне ръка и да започне да ги манипулира. Ларик се обърна към него озъбен.
— Няма я! — възкликна той. — Откраднали са я! Как?…
След което очите му придобиха странен израз и главата му бавно се обърна надясно. Пол беше сигурен, че сега и той вижда с второто си зрение и нещо в неговата версия му сочи посоката, в която бяха отнесли Таиса.
Изведнъж Ларик се обърна и бързо тръгна покрай перваза. Светлинката, която ги беше довела дотук, остана неподвижна някъде зад Пол, изливайки бледото си сияние в празния кръг.
Пол тръгна напред, стъпи на перваза — държеше второто си зрение на фокус, готов да използва новото си разбиране за магическите процеси. Забърза към естествената светлина в края на тунела и притича покрай мястото, където беше скрил статуетката.
Когато влезе в залата, в ума му избухна хор от гласове:
— Сега! Сега! Сега! Сега! Сега! Сега! Сега!
С гръб към него, Ларик се беше навел над неподвижното тяло на Таиса върху жертвения камък на десетина крачки от него. Пол протегна и двете си ръце и сграбчи една оранжева ивица. Усети как волята му започна да тече през драконовия белег.
След миг ивицата се отдели, заплува свободно и замахна като дълъг светещ прът към Ларик.
Ала щом го направи. Пол видя как Ларик се вцепени и започна да се извръща — знаеше, че другият магьосник е чул стъпките му. Забеляза смаяния израз на лицето му, който веднага се смени с разбиращ.
Но Ларик успя да се раздвижи — и то бързо. Лявата му ръка се стрелна нагоре и пръстите му се преплетоха. Сграбчи един диагонал и посрещна атаката на Пол.
Силата на удара просна Ларик на земята, но все пак успя да отбие оръжието на Пол. Пол завъртя дългия прът, който продължаваше да държи, и с отсечен удар на лявата си ръка го превърна в късо копие. Ларик поклати глава и се надигна от пода. Очите му бяха приковани в очите на Пол, докато той издигаше светещото копие над главата си.
Ларик се изправи на крака и вдигна и двете си ръце над главата си. Пол метна копието от светлина право към него и Ларик отпусна ръце. Ярките ивици подскочиха и като че ли се завъртяха около оста си.
Сякаш с трясък се спусна венецианска щора. За миг Ларик стана невидим зад цветната стена. Копието на Пол отскочи от нея и то, и стената като че ли се разпаднаха във фонтан от искри. Щом те утихнаха, видя Ларик изправен да кръстосва ръце пред себе си.
Периферното му зрение едва успя да го предупреди навреме. Ларик беше сграбчил два латерални диагонала като светещи ножици. Пол протегна ръце пред себе си и се втурна напред.
Сграбчи един вертикал и го тикна в челюстите на светлинното заклинание. Диагоналите се затвориха — ръбовете им се спряха на сантиметри от кръста му. Забеляза лека напрегнатост по лицето на Ларик, а ръцете му се стегнаха още повече. Диагоналите подскочиха и се приближиха. Ларик се наведе и отчаяно се напрегна.
Пол рязко се метна напред, после се оттласна назад, хвърли се на пода и се претърколи. Ларик залитна и ивиците се кръстосаха над Пол.
